Трябва ли да клонираме хора? Съществува ли такова нещо като живот, който не си струва да бъде живян? Кога е правилно да се започва война? Винаги ли тероризмът e нещо лошо? Има ли нещо нередно в еднополовите бракове? Може ли някога абортът да бъде легитимиран? Списъкът с етични дилеми на XXI век е безкраен. Ключовият въпрос в това отношение е: как и на каква основа отговаряме на тези етични дилеми? Всъщност това е въпрос, който е вълнувал и най-ранните философи.
В западната философия обикновено има три възгледа за произхода на етиката. Първият е „Теорията за божествената повеля“, която твърди, че етиката произлиза от Б-г — това, което Б-г повелява, е произволно добро и етично. Контрааргументът срещу този възглед е, че той води до абсурда, при който Б-г на теория би могъл да обяви прелюбодеянието за етично. Ако някой твърди, че Б-г не може да направи това, той признава, че етичните стандарти се определят от нещо извън Б-г [1].
В продължение на „Теорията за божествената повеля“ идва „Теорията за формите“, предложена от Платон, която твърди, че съществува независима „форма“ извън Б-г, която е абсолютният стандарт за морал и етика. Проблемът тук е, че този абсолютен стандарт никога не е бил разкрит на пространствено-времевия свят, така че човек никога не може да бъде сигурен, че е достигнал абсолютния стандарт на етиката. По този начин отново се изправяме пред първоначалната дилема: какво е етично?
Третият възглед е, че всяко знание е относително спрямо индивида. В този случай не може да има абсолютен морал: всяка етика е относителна спрямо обстоятелствата, хората и културите. Този възглед също е проблематичен, защото, доведен до логическото си заключение, излиза, че етика изобщо не съществува [2].
В Тора има един загадъчен стих, който изглежда пряко свързан с този дебат. Б-г казва на Моше: „Говори на цялото общество на синовете на Израил и им кажи: святи бъдете, защото Аз, Господ, вашият Б-г, съм свят“ [3]. Повелята „святи бъдете“ предизвиква дебат сред коментаторите. Някои смятат, че това означава, че човек трябва да бъде особено внимателен по въпросите на сексуалния морал [4]. Други, основавайки своя възглед на Талмуда, твърдят, че това се отнася до необходимостта да останем самодисциплинирани дори в области, които не са изрично забранени от Тора. Според тях „святи бъдете“ ни призовава винаги да бъдем въздържани и самодисциплинирани, когато става въпрос за материални удоволствия [5]. Интересно е, че това тълкуване на стиха е идентично с възгледа на Аристотел за това как трябва да се определя етичното поведение на човека.
Изразът „святи бъдете, защото Аз, Господ, вашият Б-г, съм свят“ може да изглежда като доста неясен аргумент за етично поведение; той обаче съдържа изключително дълбоко обяснение за произхода на етиката. Б-г е създал човека „по Свой образ“ [6]. Според кабалистите този стих показва, че Б-г притежава „атрибути“ (мидот или сфирот). В кабалистичната система има десет Б-жествени атрибута, три от които са интелектуални, а седем — емоционални. Трябва обаче да се отбележи, че Б-жествените атрибути са съвършени и безкрайно различни от човешките.
Така че, когато Тора казва, че фактът, че Б-г е етичен (свят), е причина хората да бъдат етични (святи), това означава, че произходът на морала идва от Самия Б-г. Съвършената форма, носителят на стандарта за съвършен морал — който Платон е виждал като нещо извън Б-г — всъщност произлиза от Самия Б-г. Б-г разкрива, че етичните закони, записани в Тора, не са просто относителни морални закони или интелектуален анализ на човешката природа, водещ до информирани предположения за това какво е и какво не е етично [7]. По-скоро етичните закони, намиращи се в Тора, са Б-жествено откровение на онази божествена съвършена форма, която е парадигма за етично човешко поведение. Всъщност няма по-сигурен начин да бъдем уверени кое е етично и кое не е, освен самият носител на стандарта за етично поведение да ни го разкрие.
Така че, когато се сблъскваме с огромните етични дилеми на XXI век, има само едно място, към което да се обърнем за отговори: към съвършената форма, която е произходът на етиката, проявена в Тора.
Бележки под линия:
[1] Виж по този въпрос „Дилемата на Евтифрон“, намираща се в диалозите на Платон „Последните дни на Сократ“.
[2] За отлично обобщение на тези възгледи с повече подробности виж Питър Варди и Пол Грош в тяхната книга „Загадката на етиката“ (The Puzzle of Ethics).
[3] Левит 19:2.
[4] Коментар на Раши.
[5] Коментар на Нахманид (Рамбан).
[6] Битие 1:26-27.
[7] Това е известно като „Подходът на естествения закон към морала“, предложен от Тома Аквински.
Автор – Леви Бракман
Източник – chabad.org