Мъдреците призовават да се избягват изследвания, излизащи извън пределите на позволеното. Важно е да се помни, че разумът е Славата на Всевишния, която изисква уважение и грижливо отношение.
Граници на постигането
„Случва се такова нещо в постиженията на разума — поради това, че те са свързани с материята — че те могат да изглеждат подобни на материалното постижение. Например, когато човек гледа с очите си, той вижда онова, което е достъпно за зрението му. Но ако накара очите си да гледат в такава далечина, която зрението му не може да обхване, или дребен текст, който не може да разгледа, опитвайки се да го разчете, тогава зрението му ще отслабне не само по отношение на тези неща, но и по отношение на нещата, които преди са му били постижими. Зрението му ще отслабне и той няма да може да види дори онова, което е виждал преди пренапрежението…
Подобно нещо може да се случи и с постигането на разума. Ако видиш някакво съмнение (парадокс) и не се излъжеш с вярата, че уж би могло да има аргументи там, където те не могат да съществуват. Ако не започнеш да насилваш разума, лъжливо опровергавайки онова, което не се опровергава с аргументи. Ако не се опитваш да постигнеш непостижимото — само с това вече си постигнал съвършенството на човешкия разум. И ще бъдеш на стъпалото на раби Акива, който с мир влезе в размишленията за Б-жествеността и с мир излезе оттам.
Но ако се опиташ да постигнеш нещо над възможностите си, или започнеш да отхвърляш неща, които е невъзможно да бъдат отречени с аргументи, или чието съществуване е възможно, макар и с много малка вероятност, ще стигнеш до същото като Елиша Ахер[1]. Не само че няма да бъдеш съвършен, но ще се върнеш още по-ущърбен и от най-ущърбения човек. В теб ще се пробуди неудържима фантазия, склонност към недостатъци, към лоши качества, страдания на разума и затихване на неговата светлина“ (Море Невухим 1:32).
А за онзи, който размишлява за забраненото — „какво е горе, какво е долу, какво е преди и какво е след, е казано: „Защото той не пощади славата на своя Създател““ (Хагига 11б). И когато мъдреците казват „не пощади славата на своя Създател“, те имат предвид, че той не е пощадил и не е съжалил собствения си разум, защото разумът е именно „Славата на Всевишния“, и онзи, който не познава границите на даденото му, попада под властта на своите въжделения и се уподобява на животно“ (Рамбам, коментар към мишната, там).
„За това намеква Шломо (Мишлей 25:27): „Да се яде много мед не е добро““ (Море Невухим, там).
В този вид самите размишления и мисли вече нанасят вреда на свято място. Защото, размишлявайки за това, човек заявява, че сякаш с ограничения си разум може да възприеме Безкрайния. А това е ограничаване на Безкрайния и това е ерес. За размишляващия за това е казано: „По-добре да не беше идвал на света“ (Хагига, там).
Слава
„Разумът — това е славата на Всевишния.“
„Славата на Всевишния е скриването на нещата, славата на царете е изследването на нещата“ (Мишлей 25:2). Дълбокото осъзнаване позволява да се видят двата аспекта, формиращи истинската слава — скромност и разкриване. А ако се определи по-точно — разкриване, указващо към дълбините на скритото, които не могат да бъдат разкрити. „„Скромно ходи с твоя Властелин“ — защото скромността е самата слава (уважение) и писанието сякаш казва на човека да бъде неразделен със скромността, която е самото уважение (слава)“ (Маарал, Натив а-цниют, 1).
Именно така е по отношение на Създателя, благословен да е Той, и Неговото разкриване в Творението (Славата на Всевишния — славата на царете). И такава е Тора, която също се нарича „слава“: „Славата е не друго, а Тора, и е казано: „Славата на мъдреците ще наследят““ (Авот 6:3). Защото в това е същността на Тора и така „постоянно се казва в Зоар, че цялата Тора е скриване и разкриване“ (Нефеш а-Хаим 4:28), виж там подробни обяснения. Защото така е казано: „И беше при Него майстор (אמון)“ (Мишлей 8:30) — А също така същата дума — „אמון“ (която ние преведохме като „майстор“, а мъдреците са тълкували като „възпитател“), означава и „скрит“ (Берешит Раба 1). И този аспект се запазва и след разкриването на Тора — тези две лица на Тора съставляват нейната слава.
„А раби Йоханан наричаше дрехата „негова слава““, защото в това е смисълът на дрехата, чрез която човек се разкрива пред другите хора — скрива онова, което изисква скромност, и открива онова, което предизвиква уважение. А самата дума „дреха“ (לבושה) означава „без срам“ (לא בושה)“ (Шабат 77б).
А цялото Творение и Тора са одежди за разкриването на волята на Всевишния в сътворяването на света, и това е славата на Всевишния — „Всевишният Цар, в гордост се облича“. Обмислете всичко това както трябва.
Слава — единение на любовта и страха
Опирайки се на думите на Рамбам, приведени по-горе, могат да се обяснят неговите думи на друго място, които на пръв поглед изглеждат странни. В първите четири глави на „Закони за основите на Тора“ Рамбам говори за първите четири Основи на вярата. И там, по своя обичай, той обяснява „Маасе Меркава“ и „Маасе Берешит“[2]. А в началото на втората глава там той говори за заповедта да се обича Всевишния и да се изпитва страх пред Него. На пръв поглед не е ясно какво общо има това с темата на тези глави.
Но в светлината на обясненото по-горе може да се разбере, че любовта към Всевишния трябва да служи като двигател на стремежа да се изследва заповедта на вярата и чрез това да се стигне до единение със Създателя, защото в това е истинската цел на вярата. От друга страна, „знанието“ за Всевишния води до любов към Него: „Човек обича Всевишния само със съзнание, което Го е познало, и според мярката на знанието ще бъде и любовта — ако е малко, ще е малко, а ако е много, ще е много“ (Рамбам, Закони за разкаянието, 10:6).
А трепетът пред Неговата възвишеност възпира човека от това да изследва забраненото. Когато човек знае невъзможността да постигне висшия разум, както казва за това рабейну Бахя (Дварим 13:5): „„И пред Него трепери“ — означава да не Го изследваш в аспекта на Неговата собствена същност, а само в аспекта на действията“. От друга страна, тази граница довежда човека до трепет пред Създателя. А съединението на тези два аспекта е именно Славата на Всевишния. Това е съвършеното постигане на разума. Поразмислете върху това както трябва.
И ето думите на Рамбам: „На този славен и страховит Б-г ни е заповядано да Го обичаме и да се страхуваме от Него, както е казано: „И обичай Г-спода, твоя Б-г“, и още е казано: „От Г-спода, твоя Б-г, се страхувай“. И как може да бъде обичан и от Него да се страхуваме? Когато човек се замисли за Неговите дела, за Неговите чудесни създания, и види в тях чудесна и безкрайна мъдрост — той веднага ще обикне Всевишния, ще Го възхвали и ще пожелае да узнае великото Му име. Както казваше Давид: „Жадува душата ми за Всевишния, за живия Б-г“. Но когато човек размишлява за това, той веднага иска да се отдръпне, защото трепери, разбирайки, че е дребно създание, тъмно и низко, стоящо със своя слаб разум срещу Онзи, Който притежава съвършено съзнание. Както казваше Давид: „Когато видя небесата, делата на Твоите ръце… Какво [е] човекът, за да го споменаваш…“ (Псалми 8:4,5). Съгласно тези думи аз обяснявам великите правила от деянията на Твореца, за да има възможност да се разбира и обича Всевишния. Както са казали мъдреците за любовта, че благодарение на нея ти узнаваш „Този, Който каза и възникна светът““ (Закони за Основите на Тора 2:1,2).
А когато човек не щади славата на Създателя, любовта към Него се замества от жажда за материалното, а страхът се превръща в бунт, както се случило с Елиша Ахер (бен Авуа)[3]. И обмислете добре всичко, което обяснихме тук.
[1] Другар на раби Акива, който, както казва Талмудът, „влязъл“ заедно с него в разсъжденията за Б-жествеността, но не „излязъл“ оттам с мир, а излязъл като еретик.
[2] „Маасе Берешит“ — в буквален превод означава „действие В началото“, където „В началото“ препраща към седемте дни на Творението — сътворяването на света; „Маасе Меркава“ трудно може да се преведе на български еднозначно, но да кажем, че става дума за „свързване“, макар че смисълът е, че „Маасе Меркава“ е действие по поправянето на света, сътворен в седемте дни на Творението, довеждането му до пълно съвършенство и единство, за да не скрива създалия го Създател, а напротив, да Го разкрива.
[3] Който, както казахме, е станал еретик и не просто еретик, а е извършвал престъпления дори не за свое удоволствие, а просто „напук“ на Всевишния.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)