Учението на Рамхал за „цимцум“, връзката между вярата и знанието в традицията на Израел и това как човек може да познава Твореца чрез Неговите творения. Какво означава „малко постигане“ и как то влияе на стремежа към любов и трепет пред Създателя.
„Творение дребно и презряно, тъмно и слабо осъзнаващо пред Този, чието съзнание е съвършено“
Гордостта на човека и глупавата мисъл, сякаш той може да постигне със своя разум цялото битие, възникват поради това, че той вижда пред себе си мироздание, изградено съгласно ред и в образ, възприеман от човешкия разум. Но ти трябва да знаеш, че цялата реалност, сътворена от Всевишния, е сътворена не по Неговите мерки, а е сътворена по мерките на самите творения. Такова разкриване по желание на самия Създател е било велико скриване, наричано „цимцум“[1].
„Безусловно, Светият, благословен да е Той, в своята безгранична мощ е могъл да създаде света така, че ние да не можем да различаваме в делата Му нито ранно, нито късно, нито причини, нито следствия. И ако Той би сътворил света по този начин, тогава би запечатал устата на всички създадени и те не биха могли да кажат нито дума за Неговите деяния“ (Рамхал, Даат твунот 40).
И ако светът би бил сътворен така, то всеки би усещал, че е творение дребно и презряно, тъмно и слабо осъзнаващо пред Този, чието съзнание е съвършено. И не би имало дръзнали да изследват недостъпното или да отричат Основите.
„Обаче Всевишният е желал човекът да може да разбере нещо в Неговите пътища и деяния. Нещо повече, Той е желал човекът да се старае да разбере колкото се може повече и да се стреми към това с всички сили. Затова Творецът е избрал образ на действие, съответстващ на човешките пътища, тоест в постижим и разбираем ред“ (Даат Твунот 40).
Обаче следва да се знае следното: „Макар по-горе да беше казано, че Творецът, благословен да е Той, е искал да ни даде възможност да постигнем Неговото съкровено съвършенство, очевидно е, че не се е имало предвид, сякаш Той е искал да ни даде постигането на цялото Свое съвършенство, което е неизчерпаемо. Напротив, Всевишният е искал да ни открие само малка част от него и именно в тази малка част ще бъде цялото онова наслаждение, за което говорихме“ (Даат Твунот 32).
„Само малка част“ и дори в тази „малка“ част постигането е нищожно. И когато човек се замисли за делата на Създателя и за Неговите чудесни творения, той ще види колко малко е неговото постигане дори в това, което му се „открива“. Както пише за това Рамбам, след като е разяснил „Маасе Берешит“ и „Маасе Меркава“: „Когато човек се замисли за това и опознае всички Творения като ангелите, сферите, човека и така нататък, и когато види мъдростта на Всевишния във всички Негови създания, тогава душата му ще ожаднее и плътта му ще се устреми да обича Създателя, благословен да е Той. И тогава човек ще се уплаши и ще затрепери от своята низост, бедност и нищожност, стига само да сравни себе си с едно от великите тела. Още повече, ако сравни себе си с един от великите, чисти образи, отстранени от материята, които изобщо не се съединяват с нея. И тогава той ще намери себе си подобен на съд, пълен със срам и позор“ (Основи на Тората, 4:2).
Така ни е определил рабейну Бахия заповедта „да познаваме Създателя“: „Тези две заповеди са следните: както човек е длъжен и му е заповядано да се въздържа от изследване на забранената част, така му е заповядано и той е длъжен да изследва и изучава разрешената част. Защото чрез това робът ще стане приятен на своя Господар и ще Го познае от Неговите деяния“ (въведение към Тора).
Вярата на Израел
В това се състои фундаментът на вярата на Израел, която учи човека към какви изследвания трябва да положи усилия, какво му е забранено да разбира и изучава, но в какво следва да вярва със същата сила. Цялото възприятие на вярата и знанието се гради върху тази основа на основите.
„Вярата е нещо, отпечатано в душата… по начин толкова силен, че душата не може да преживее отрицанието на това под никаква форма… дори ако не знае начин да потвърди неговата истинност“ (Основи, маамар 1:19).
„Главното във вярата е да се вярва в това, което човек не вижда“ (Рабейну Бахия, Шмот 16:4). А да се вярва толкова силно, колкото в това, което човек вижда.
И както казва авторът на „Бейт а-Леви“: „Главното в заповедта за вярата е да се вярва във всички думи на Тора съгласно традицията от учителите, дори в това, което не можем да изясним с еднозначни аргументи… Тъй като онова, което е изяснено на човека с аргументи, се нарича знание и не се отнася към вярата. А на нас ни е заповядано да вярваме и това се отнася до неща, които разумът не може да постигне въз основа на аргументи“ (Глава Бо).
Постигане на реалността
Вярата на Израел учи човека на постигане на реалността: всичко, което човек е способен да постигне, лежи в областта, отворена за него в същата онази „Капка в морето, която Всевишният е решил да ни разкрие“. Именно това означава думата „реалност“ (מציאות)[2], както ще обясним допълнително в първата Основа. Извън тези рамки човек не може да постигне нищо. Обмислете това както трябва.
[1] „Цимцум“ означава буквално „съкращаване“ или „скриване“ и Рамхал обяснява това по следния начин: „Извършвайки действия извън Своите предели, Ейн Соф, благословен да е Той, е поискал и е оставил своята неизчерпаемост, приемайки ограничен образ на действие. Това се нарича ‘Цимцум’ (съкращаване) на Ейн Соф, благословен да е Той“ (Рамхал, 138 врати на мъдростта).
[2] Тази дума произлиза от думата «מציאה», превеждана като находка. Тоест съществуващото означава „намерено“, което е било по-рано недостъпно и е станало достъпно сега, дадено за постигане. Докато „недаденото за постигане“ остава за човека в „небитие“.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com