Чудото е израз на близостта на Всевишния, но дори когато изглежда явно, то винаги се извършва по скрит начин, както при разделянето на морето. Колкото по-голямо е разкриването чрез чудото, толкова по-голяма вярност и твърдост във вярата се изискват, както се вижда от историята на еврейския народ.
Разкриването на чудото е израз на близост и благоволение
„И ако някое общество или отделен човек бъдат угодни на Г-спода и Той извърши за тях чудо, променяйки естествения ред и природата на света.“ (Рамбан, края на глава Бо)
Както в бъдеще волята на Всевишния ще се разкрие без прикритието на природните закони: „И вече няма да се скрива твоят Учител и очите ти ще виждат твоя Учител“ (Йешаяу 30:20), така и в този свят разкриването на чудото дава възможност да се види волята на Всевишния без прикритието на природата.
Затова това явление, макар и да е явно за всички, изисква известна скромност. Както казва „Сефер Хинух“:
„Известно е на нас и на всеки мъдрец, че великите чудеса, които Всевишният в Своята велика доброта извършва за хората, Той винаги извършва по скрит начин. До известна степен те изглеждат така, сякаш стават по естествен път или поне по начин, близък до естествения. Защото дори за чудото при разделянето на морето, което беше явно чудо, е казано: „И Всевишният тласкаше морето със силен източен вятър през цялата нощ, превърна морето в суша и водите се разделиха“ (Шмот 14:21).“ (Заповед 132)
Следователно, когато вярата (чудесата)[2] се съединява с истината по толкова възвишен начин, то от дълбоко благоговение пред истината това трябва да става с голяма скромност. Трябва добре да се размисли над тези възвишени думи и да се приемат с цялото сърце. Не е добре да се говори прекалено подробно за тях, за да не се изгори човек в пламъка им.
Колкото по-голямо е разкриването, толкова по-голямо е и задължението на вярата
Тази тема вече беше разгледана във втория раздел на тези Врати, но тук накратко ще повторим казаното. Колкото по-голямо е разкриването чрез чудото, колкото по-ясно то разкрива волята на Всевишния, толкова по-голямо е и изискването за единение и вярност – за непоколебимост в изпитанието на вярата. Това виждаме от най-големите изпитания на поколението в пустинята и от цялата история на еврейския народ.
Както казва Рамбам:
„Величието на това откровение превъзхожда всичко, както величието на Всевишния превъзхожда всичко. Както е казано: „Попитай за предишните времена, които бяха преди теб, от деня, когато Б-г сътвори човека на земята, и от единия край на небето до другия край на небето: случвало ли се е някога такова велико нещо, или чувано ли е нещо подобно?“ (Дварим 4:32).
И знайте, братя мои, какво означават този завет и това доказателство. Никога не е имало в действителността събитие, за което да свидетелстват такива свидетели. И никога повече няма да има подобно – цял народ заедно да чуе гласа на Всевишния и да види Неговата слава лице в лице.
Това събитие укрепи вярата по начин, който никога повече не може да се повтори. Именно чрез него истината достигна до нас, за да бъдат твърди нозете ни и стъпките ни да не се препънат… за да устоите на всяко изпитание, което ще ви сполети в края на дните, така че сърцето ви да не се разколебае и да не съгрешите.“ (Рамбам, Послание до Йемен)
[1] В оригинала е употребена думата „יִכָּנֵף“, която означава „да бъде скрит под дреха“, сякаш човек повдига полата на дрехата си, за да закрие с нея лицето си.
[2] Както ще бъде обяснено по-нататък, чудесата се наричат „вяра“.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com