Тора е „река от светлина“, произтичаща от Еден, и единственият източник на истинска наслада за душата. Именно чрез нейното изучаване човек се свързва с корена на своята душа и изпитва радост и пълнота на битието.
И река изтича
„Река – от думата светлина“ – Рабейну Бахя (по-горе), това е разкриването на Тора. Великолепието на нейната светлина е разкриването на волята на Всевишния, благословен да е Той. И това е единствената възможност за единение с източника на тази река – Еден – аспект на Бъдещият свят.
Ние намираме особено усещане за наслада, дори в нашия свят, при изучаването на Тора. В нашия свят няма награда за заповедите (Кидушин 39б). Човек не усеща наслада в душата си от изпълнението на заповедта. Единствено в Тора душата на човека получава огромно удоволствие и тя е наречена „хляб, вино и вода“, тъй като я насища. За това е казано и в началото на трактата Пеа: „Изучаването на Тора е равностойно на всичко останало“. Защото това наслаждение е само „плодове в този свят“ от истинската наслада и не бива да се оприличава на сиянието на Б-жественото присъствие. „Само плодове от истинската наслада, наслада от думите на Тора и постигане на Б-жествеността“ (Рабейну Цадок ха-Коен).
„Радвай се, младежо, в детството си, и нека сърцето ти те весели в дните на младостта ти“ (Кохелет 11:9) – дотук е казано за Тора, чието изучаване радва и весели сърцето; а по-нататък: „но знай, че за всичко това Всевишният ще те изведе на съд“ (пак там) – нататък се говори за добрите дела – за всичко, което си учил, ще трябва да дадеш отговор, ако не го изпълниш (Шабат 63б и Раши).
В Тора има единение между „вкуса на дървото“ и „вкуса на плода“ (труда за постигане и плода от насладата от резултата). (Виж това, което обясняваме за това в книгата „Познание за Съботата“). „Когато се трудиш над Тора, забавлявай се с нея (наслаждавай ѝ се), защото намираме, че Тора казва: „Господ ме придоби в началото на Своя път, преди древните Си дела“, а след това: „И бях Негова забава ден след ден“. Виждаме, че Всевишният се е забавлявал с нея, и ти също трябва да правиш така“ (Рабейну Йона, Авот 2:14). Известни са и думите от предговора на „Еглей Тал“: „Основната заповед за изучаване на Тора се състои в това да се радваш, да се веселиш и да се наслаждаваш на своето изучаване, и тогава думите на Тора се внедряват в самата кръв на човека. И тъй като той се е насладил на думите на Тора, той става едно с нея.“ (И виж тълкуванието на Раши към Санхедрин 58). И така четем в святата книга Зохар: „И злото начало, и доброто начало растат само от радостта. Доброто начало расте от радостта на Тора…“ И щом доброто начало расте от това, то, разбира се, това е основната форма на заповедта.
Основата на възвисеността е в това, че колкото по-близо е човек до източника – до Еден, толкова по-силна е насладата.
Писанието е свързало заповедите със свещ, а Тора със светлина: „Защото заповедта е светило (свещ), а Тора е светлина“ (Мишлей / Притчи 6:23) – Сота (21а). Думата „заповед“ (мицва – מצוה) произлиза от думата за общност/свързване (цавта – צוּותא), тоест означава „да бъдем заедно“ – духовно и материално единение. Заповедта се изпълнява посредством инструмент – тялото, посредством материални инструменти. Самите заповеди са аспектът на свещта. Но Тора е светът на разума – святият свят на душата. Цялата ѝ реалност е духовна. И въпреки че Тора се разкрива във всички светове, чак до нашия свят, „тя остава в своята първоздана святост, както в самия източник на нейния корен“ (Нефеш ха-Хаим 4:27). „Също така, онази святост, светлина и жизненост на заповедите, които освещават и съживяват човека, те ги взимат единствено от светостта и светлината на святата Тора. Защото в „свещта на заповедта“ няма никаква собствена жизненост, святост и светлина, освен светостта на буквите на Тора, с които е написана тази заповед. И точно така трябва да се разбира смисълът на този стих: „Защото заповедта е светило, а Тора е светлина“, подобно на това как свещта няма никаква собствена светлина, освен тази, която ѝ дава светлината.“ (пак там, 30). Колкото по-далеч се отдалечаваме от корена на „реката“ – светлината, толкова повече усещането за наслада отслабва, тъй като изказването „заповедите не са дадени за наслаждение“ се отнася само за заповеди, свързани с физически действия… но заповедта за изучаване на Тора, чиято същност е съзидаването на образ в сърцето и познанието на истината. Главният смисъл на заповедта е да си представиш истината и да се наслаждаваш на качеството „да радва сърцето и разума“, както е написано: „Повеленията на Всевишния са прави, веселят сърцето“ (Рабейну Авраам мин ха-Хар [бен а-Ар], Недарим 48).
Когато човек усеща наслада при изпълнението на заповедите, това се случва поради постигането на думите на Тора, съдържащи се в тях: „Чрез разбирането на тайните на заповедите те ще могат да познаят тайната на всяка отделна заповед, и насладата в това е от страна на знанието на тази тайна. А това също са думи на Тора. В думите на Тора, безусловно, има особена наслада от новото откритие в Тора. И във всяко конкретно откритие има особена наслада“ (Рабейну Цадок ха-Коен, пак там). Разбери това добре.
Напояване на градината
„Това е светлината от първия ден, която е била скрита за праведниците за Бъдещите времена“ (Хагига 12а)
Едемската градина (Ган Еден) е мястото, в което е бил поставен човекът за служение на Царството. И са казали мъдреците: „В Бъдещите времена Светият, благословен да е Той, ще извади слънцето от обвивката му“ (Недарим 8б). А това е същността на Еден, както е известно, аспектът на „душата на душите“.
Преди греха Адам е живял в „градината“, а от нея е гледал към Еден. Поради греха той изгубил това достойнство и затова бил изгонен от Ган Еден. А това е същността на съчетанията от букви на Тора, когато тя е написана на небесата“ (Нефеш ха-Хаим 4:28).
„Градината“ е била мястото, където човекът е бил поставен за изпълнение на работата, дадена му от Царя. Това е „нашият свят“, в който няма нищо свое собствено.
Да разширим обяснението:
Целта на служението на човека: да привлече онази светлина, „реката, изтичаща от Еден“, в долния аспект на битието, в нашия свят.
Този свят е тъмен и подобен на нощ. А човекът трябва да го освети и с това да го възвиси и издигне към неговия корен. А в това се състои постигането на истинността на битието.
Човекът трябва да разкрие светлината, скрита във всеки обект от нашия свят.
Човекът трябва да разкрие корена на своята душа – произтичаща от Ган Еден, и по този начин да „поправи малкия свят“ – да завърши своя образ, свързвайки се със своя дял в Тора – корена на неговата душа.
И по този начин човек се удостоява със слизането на Б-жественото присъствие върху него и върху целия свят – „и Аз ще обитавам сред вас“.
Ние се удостоихме да разберем думите на Рамбам в неговия предговор към 13-те Основи на вярата. И проницателният читател трябва внимателно да проучи Основите на вярата, които обясняваме тук.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com