дълбоката природа на човека е стремежът към наслаждение, а висшето и истинско наслаждение се състои в съединяването с Източника на живота и Тора. Душите на праведниците се удостояват с безгранична радост и единение със Създателя.
„Ако сред благата няма по-висше от наслаждението („онег“ – ענג), то сред бедствията няма по-лошо от язвата („нега“ – נגע)“ (Сефер Йецира, 2:2).
Не е нужно дълго да обясняваме това твърдение. Най-дълбокото, но и неосъзнавано (подсъзнателно) свойство на човека е желанието за единение и наслаждение – стремежът да избегне болката и страданията. Това е истинско, неотделимо свойство на човека, заложено в самия корен на неговото сътворение. „Човекът е сътворен единствено за да се наслаждава на Всевишния, на Неговата светлина. Това е истинското, изтънчено наслаждение, най-великото от всички, които могат да съществуват“ (Месилат Йешарим, 1). А това наслаждение достига съвършенство в бъдещия свят: „И в действителност мястото на това наслаждение е бъдещият свят, защото единствено той е създаден и пригоден за това“ (пак там).
Предстои ни да достигнем до корена на това възвишено и свято явление, доколкото ни е възможно.
„ענג“ (наслаждение) е съкращение на думите „עדן“ (Еден), „נהר“ (река), „גן“ (градина)
„И река излиза от Еден, за да напоява градината.“ Думата „река“ – נהר – има общ корен с арамейската дума נהורא, светлина. Това е светлината, идваща от Безкрайния. „От Еден“ може да се обясни като от „нямащия граници“ (от корена עד – предел, до), тъй като оттам нататък няма граница и постижение, за което би могло да се каже „дотук“. И тази светлина, идваща от Безкрайния, не прекъсва нито денем, нито нощем и затова е казано „излиза“ (Рабейну Бахье).
Оттук научаваме: Еден е началото на разпространението на източника, излизащ навън.
„Еден“ е началото на разпространението на замисъла и източникът; именно оттам са се разкрили всички сфирот от висшия Кетер. Това е изворът и източникът, от който възниква всичко съществуващо, при разкриването на сфирот от висшия Кетер. Самата дума „Еден“ означава източник, от който произтича нещо, както е казано: „И река изтича от Еден, за да напоява градината“ (Берешит 2:10) (Шаарей Ора, врата 9).
Коренът на наслаждението е в източника, в душата на душите, в тайната на целта на битието. И колкото повече те се възвисяват, за да се прилепят към източника, толкова по-голямо наслаждение се удостояват да постигнат. „Какво е наслаждението? Наслаждението се намира единствено горе, на мястото, където се намира висшата святост. Както е написано: „Тогава ще се наслаждаваш във Всевишния“; това наслаждение – във Всевишния е то“ (Зоар).
„Главното наслаждение на бъдещия свят е Тора“ (Агра, Ликут).
Тайните причини на битието са вътрешният смисъл на Тора:
„Но главните смисли на Тора – „душата на нейната душа“, най-съкровеното в нея – това са „нещата, скрити от Древния по дни“, които Той е скрил от Своите творения и които все още не са известни на никого. И единствено нашият праотец Адам, който постигнал аспекта на душата на своята душа, чрез нея съзерцавал висшата душа на святата Тора. И висшите мъдрости били разкрити пред него в самия висш корен. Но когато той съгрешил и когато висшето сияние го напуснало, висшите порядки били разрушени и объркани. Тогава се затворили и висшите пътища и пътеките на мъдростта на Тора – същността на душата на нейната душа… Докато не се пробуди духът на Всевишния и докато Той, благословен да е, не излее Своя дух върху всяка плът. И тогава ще се разкрият изворите на мъдростта и чудесните пътища на висшата мъдрост – душата на нейната душа“ (Нефеш а-Хаим, 4:28).
Това е великото благо, което е наследил народът на Израел – надеждата за онзи ден, когато отново ще се съедини с корена на своята душа – с корена на душата на Тора. Това е вечната целувка на Създателя – свят, който целият е наслаждение. „Целувай ме с целувките на устата Си“ – това е заради факта, че Той им е дал Своята Тора и е говорил с тях лице в лице. И тази близост все още е по-желана за тях от всички други наслаждения. И им е обещано, че това отново ще дойде при тях, за да им бъдат обяснени скритите ѝ причини и великите тайни. И сега те Го молят да изпълни обещаното – това означава „Целувай ме с целувките на устата Си“ (Шир а-Ширим 1 и коментарът на Раши).
Тези радости нямат край, а възвисяването на творението към вечно единение със Създателя е същността на Бъдещия свят.
Всевишният е източникът на живота и Той е също източникът на наслажденията. В корена на създаването на живота и поддържането на неговото съществуване стои наслаждението. „Храната на душата е наслаждението. Известно е, че удоволствието и наслаждението, които душата изпитва от нещо, прибавят към нейната жизненост“ (Рабейну Цадок а-Коен).
„И душата няма да се насити“ – тъй като душата знае, че всичко, над което се труди, го прави за себе си, и затова тя не се насища със заповеди и добри дела. Раби Леви казал: „Това прилича на обикновен човек, който се оженил за царска дъщеря. Дори ако я храни с всякакви ястия, той не изпълнява докрай задължението си [към нея]. И защо? Защото тя е царска дъщеря. Така и каквото и да прави човек за своята душа, той не изпълнява докрай задължението си към нея, защото тя е свише“. „Защото тя е свише“ – коренът на душата е във висшата святост, в онзи горен свят, който целият е наслаждение. И в него „праведниците седят с корони на главите си и се наслаждават на сиянието на Б-жественото Присъствие“.
„И знай, че в действителност възвисяването на душата в близкия свят на душите и в Бъдещия свят, който е след възкресението, именно това е надеждата на всеки, който се надява, но то е невъзможно да бъде представено и въобразено в този свят и неговият образ е невъзможно да бъде видян със сърцето. Защото образът му не може да бъде побран в сърцето на никой мъдрец – никой не може да си представи неговата същност и природа – какъв е той и как душите се наслаждават в него. Това е така, защото ние пребиваваме потопени в света на телата, груби и нечувствителни – дотолкова, доколкото изобщо е възможно да бъдат груби и нечувствителни. А висшият свят е абсолютно възвишен, фин и чист. Така това са две противоположности и е невъзможно едното явление да бъде уподобено на неговата противоположност. За това е казано в трактата Санедрин: „Всички пророци са пророкували единствено за дните на Машиах, но за бъдещия свят – „око не е видяло, Б-же, освен Теб““. Но като цяло ние знаем с пълна яснота, благодарение на разума и Тора, която „прави простодушните мъдри“, че както тялото се наслаждава на вкусна храна, така и душата ще се наслаждава в бъдещия свят. Но онези наслаждения са несравнимо по-големи от телесните, извън всякакво съотношение. Защото телесното винаги е отмерено и ограничено, а при висшите няма мярка и ограничение – тяхното достойнство е безкрайно велико, а наслаждението е безгранично силно“ (Рабейну Бахье, Шулхан шел Арба).
„И в действителност мястото на това наслаждение е бъдещият свят, защото единствено той е създаден и пригоден за това“ (Месилат Йешарим, 1).
„Това е бъдещият свят, това е Бина“ (Зоар, 3:247). „А Еден – това е Бина“ (Зоар, 2:11).
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com