Целта на Тора, на човека и на цялото Творение е Бъдещият свят, тоест единението на човека с Всевишния като най-висше благо.
Най-напред ще изложим накратко няколко основополагащи понятия.
Целта на Божествения закон, на Тора, на човека и на сътворяването на света е Бъдещият свят
Нека повторим накратко:
В предишната глава обяснихме, че именно това е целта на Божествения закон: „Постигането на успеха и крайната цел на човечеството… а това е успехът на душата и нейното вечно съществуване.“
Това е намерението на Тора: „Да посочи крайната цел, която човек трябва да постигне… Бъдещия свят.“
Това е и целта на сътворяването на човека: „Човекът е сътворен единствено за да се наслаждава на Всевишния… а мястото на това наслаждение е Бъдещият свят.“
„Но окончателното въздаяние е Бъдещият свят и именно той е целта. Затова мъдрецът, който е познал истината, се насочва към крайната цел, оставяйки всичко останало, и казва: „Целият Израил има дял в Бъдещия свят““ (Рамбам, „Въведение към Тринадесетте основи“).
Служение, съвършенство и награда: всичко това е едно
Рамхал обяснява този принцип в „Дерех а-Шем“. Ще предадем накратко думите му.
Истинското благо е единствено Самият Създател, благословен да е Той. Тъй като целта на Творението е да дарява благо, Създателят пожелал да дари човека със съвършено добро и му дал възможност да достигне до единение с Него. Това е Бъдещият свят. Така Създателят ще се разкрие пред сътворените чрез разкриването на Своето битие.
За да постигне тази цел, човек трябва, доколкото е възможно, да се уподоби на своя Създател. Затова Създателят му дал служението, чрез което човек да постигне съвършенство в това уподобяване, тоест „да стане подобен на Него“. А това, както е ясно, се осъществява чрез изучаването и изпълняването на Тората и заповедите.
Следователно човекът, който е съвършен в служението, придобива съвършенство. Това съвършенство става негово притежание и негов вечен дом. Така той се удостоява да се уподоби на съвършения Създател и получава наградата, която е самото единение с Него.
Още едно основополагащо понятие: трите намерения в Творението
Изяснихме, че целта на Творението е даряването на благо, както Рамхал формулира това:
„Създателят, благословен да е Той, сътворил света, за да дари сътворените със съвършено добро, така че те да го получат заслужено, а не като подарък. Затова Той установил този велик порядък: накрая след злото идва доброто, Другата страна[1] изчезва, святостта достига своята пълнота и тогава всички души получават според заслугите си. Поради това понякога трябва да властва Другата страна или народите на света, докато Израил не бъде пречистен. От тази цел се ръководи управлението чрез всички качества“ (краят на книгата „Питхей Хохма ве-Даат“).
Съществуват още две знания за целта на Творението, които допълват първото.
Намерението „познаване на Неговите пътища“
„Създателят, благословен да е Той, сътворил света, за да има място за Неговите „названия“, както пише в книгата „Оцрот Хаим“, тоест за това, че Той е наричан Милосърден, Състрадателен, Бавен на гняв и така нататък.
Оттук произлиза цялото знание за „Святото дърво“ и всичките му разклонения. Това се нарича познаване на „названията“: да се знае колко са те, тоест колко качества и колко сфирот съществуват, в какъв порядък се намират и как произлизат едни от други. Към това се отнася и знанието как въздействието им се разпростира извън тази система“ (Рамхал, „Питхей Хохма ве-Даат“).
Разкриването на Неговите пътища и качества дава възможност да бъде постигната целта, тоест получаването на благото. Човек изучава тези пътища и качества и достига до единение с тях.
Рамбам пише:
„Заповядано ни е да следваме тези средни пътища. Те са добри и прави пътища, както е казано: „И върви по Неговите пътища.“
Така мъдреците обясняват тази заповед: както Той е наричан милостив, така и ти бъди милостив; както Той е наричан състрадателен, така и ти бъди състрадателен; както Той е наричан свят, така и ти бъди свят.
Именно затова пророците наричали Всевишния с всички тези определения: Бавен на гняв, Многомилостив, Праведен, Справедлив, Могъщ, Силен и други подобни. Така те ни известили, че това са добри и прави пътища, по които човек е длъжен да върви, като се уподобява на Него с всички свои сили… Този път се нарича „пътят на Всевишния““ („Закони за качествата“ 1).
Съвършенството на човека се състои в това той да стане „колесница“ за качествата на Всевишния.
Намерението „разкриване на Неговото единство“
„Създателят, благословен да е Той, пожелал да разкрие Своето единство и да покаже, че „Аз съм първият и Аз съм последният“, че проклятието непременно ще се превърне в благословение и цялото зло ще се преобрази в добро.
Това е смисълът на думите: „Ще Ти благодаря, защото Ти ми се разгневи.“ Оттук произлиза знанието за сфирот, които се завръщат към висшето единство на Безкрайния, благословен да е Той.
Това знание почти не е разпространено в нашето поколение. А всъщност то е основата на вярата на Израил: да се познава единството на Създателя, благословен да е Той“ (Рамхал, „Питхей Хохма ве-Даат“).
Такава е целта на Творението. Денят, в който ще бъде разкрито единството на Всевишния и Неговите качества ще се проявят напълно, ще бъде денят на осъществяването на целта да бъде дарено благо. Това е Бъдещият свят.
Талмудът обяснява:
„„И Всевишният ще бъде Цар над цялата земя; в онзи ден Всевишният ще бъде един и Името Му ще бъде едно“ (Зехария 14:9).
Нима днес Той не е един?
Раби Аха бар Ханина казал: „Този свят не прилича на Бъдещия свят. В този свят, когато човек чуе добра вест, казва: „Благословен е Добрият, Който дарява добро.“ Когато чуе лоша вест, казва: „Благословен е истинният Съдия.“ А в Бъдещия свят винаги ще казва: „Благословен е Добрият, Който дарява добро.““
Това е същността на думите на Рамхал, които приведохме по-горе: „Ще Ти благодаря, защото Ти ми се разгневи.“
„„И Името Му ще бъде едно.“ Какво означава „едно“? Нима днес Името Му не е едно?
Рав Нахман бар Ицхак казал: „Този свят не прилича на Бъдещия свят. В този свят Името на Всевишния се изписва „הוי״ה“, а се произнася „אדנ״י“. В Бъдещия свят всичко ще бъде едно и също: ще се изписва „הוי״ה“ и ще се произнася „הוי״ה“““ („Псахим“ 50а).
Към този ден се движи цялото Творение през всички превъплъщения и събития. В онзи ден ще настъпи окончателното разкриване на Неговите имена и пътища. Думите „изписва се „הוי״ה“ и се произнася „הוי״ה““ означават разкриването на Неговото единство.
А това е самото съвършено благо: „Той е само добро и дарява добро.“
Ако се замислим, ще видим колко удивително се съчетават трите намерения в Творението, които определят неговата цел.
Оттук преминаваме към осмислянето на следващото знание.
Начало, среда и край
Написано е:
„„Аз, Всевишният, съм първият и със сетните съм същият“ (Йешаяу 41:4), а в друг стих е казано: „Аз съм първият и Аз съм последният“ (Йешаяу 44:6).
Обърни внимание: в единия стих Той казва: „със сетните съм същият“, а в другия: „Аз съм последният“.
Същността е в това, че, както вече чу, има три периода: начало, среда и край. За тях е казано: „Аз съм първият и Аз съм последният и освен Мен няма Бог.“
Краят ще настъпи, когато цялото зло се превърне в добро. Средата обхваща цялото време, през което злото присъства в света, докато настъпи краят, който ще превърне цялото зло в добро“ (Рамхал, „Адир ба-Маром“, „Харамат Ядай“).
Такъв е порядъкът на света.
Началото е разкриването на съществуването на Всевишния в Творението.
Средата е управлението през шестте хиляди години, когато съществуват злото и всички изпитания, свързани със свободата на избора.
Краят е завръщането на Творението към неговия корен: „Всевишният е един.“
„Има три периода: начало, край и настояще.
За сътворяването на света е написано: „В началото“ – „Берешит“ (בראשית), което може да бъде прочетено като „бара шит“ (ברא שית) – „сътвори шест“.[2] Това подсказва, че първите шест дни на Творението включват в себе си всичките шест хиляди години на съществуването на света.
Затова онзи, който познава в точност всичките шест дни на Творението, всеки отделен ден, може да узнае какво ще се случи във всеки миг от шестте хиляди години.
„Краят на дните“ са бъдещите времена, когато всички неща ще се завърнат към своя източник. Написано е, че в края на дните Всевишният ще пречисти целия свят. Затова това се нарича „завръщане“, защото всичко ще се завърне към своите източници“ („Ликутей а-Гра“ към „Сифра де-Цниюта“).
Такъв е порядъкът и на „малкия свят“, тоест човека.
Душата му е „от Бога свише“ и слиза в този свят, за да се скрие в тялото. Това слизане ограничава великата светлина на душата, която сияе от единия край на света до другия.
Но това слизане е заради последващото издигане. Чрез него душата ще възвиси своето битие, като пречисти тялото и го издигне до собствената си възвишеност при възкресението на мъртвите.
Душата издига не само тялото, но и цялото Творение, което ѝ е служило като средство в служението на Създателя. Когато тя се завърне към своя корен, заедно с нея ще се издигнат тялото и цялото Творение.
Казано по друг начин, тогава ще се разкрие, че всички тези страни на битието в своето удивително единство са довели до разкриването на славата на Всевишния.
В това се състои великото предназначение на Бъдещия свят.
Тринадесетте Основи
Ако обмислим внимателно всичко, което обяснихме дотук, ще видим, че то представлява основата на цялата система от тринадесет Основи.
Нека започнем от следното.
Както беше обяснено по-горе, тринадесетте Основи се разделят на три групи, чиято същност се съдържа в следните три положения:
- Съществуването на Създателя – съществуването на Онзи, Който е дал заповедите. Тук се включват първите пет Основи.
- Тора от Небесата – заповедта, дадена от Него. Тук се включват следващите четири Основи.
- Провидението, наградата и наказанието – надеждата за въздаяние. Тук се включват последните четири Основи.
Тези страни на вярата и знанието изграждат представата за истинското битие. Човек е длъжен да ги познава и да вярва в тях, за да съществува в истинското битие.
Върху тези знания и положения на вярата човек може да изгради своя живот чрез изпълнението на Тора и заповедите и да наследи Бъдещия свят, тоест съвършеното единение със Създателя.
Основите, обяснени в тази глава, трябва отново да бъдат обмислени внимателно.
Оттук преминаваме към подробното обяснение на устройството и смисъла на тринадесетте Основи.
[1] „Другата страна“ е цялото зло в този свят.
[2] На арамейски „шест“ (שש) е шит (שית).
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com