Какво означава „Светият, благословен да е Той“? Дълбочината на вярата на Израел, обединяваща абсолютното единство на Твореца с Неговото присъствие в света.
Дълбочината на името „Светият, благословен да е Той“
Това са два аспекта на понятието „[Той е] мястото на този свят“, които ще обясним по-нататък, в седма глава: „[Той] изпълва всички светове и поддържа всички светове“, както казва „Нефеш ха-Хаим“:
„Затова Той винаги бива наричан от мъдреците „Светият, благословен да е Той“. Мъдреците са съединили в това име два аспекта заедно. „Свети“ означава отдалечен и недостъпен, и това е в аспекта на Самия Него. Защото Той наистина е безкрайно далеч и възвисен над всякакъв вид разделения и изменения. В „Него“ всичко е в абсолютно единство и абсолютно равенство. Той е над всички благословения и възхваления и не се нуждае от благословения. И виж в „Тикуним“ (Тикун 70, 130б, в края): „И в този аспект са неуместни всякакви добавяния, умножавания и благословения. Защото всичко е в просто единство, както и преди Творението, както е писано: „И на кого ще Ме оприличите, за да бъда равен на него?! – каза Светият“ (Йешаяу 40:25). Този стих говори за същността на Неговото единство, благословен да е Той, както ни е известно от „Рая Меемена“ и „Тикуним“.
Но в аспекта на нашето постигане на битието на Неговите сили и светове Той се нарича „Благословен“, по силата на съединяването Му с тях. Тъй като те се нуждаят от „добавяне“, „умножаване“, „благословение“ и излияние, което получават благодарение на угодните Нему дела на човека. Това именно означава: „Светият, благословен да е Той“ – тоест от Негова страна Той е „Свети“, но и Самият Той, сякаш, бива наричан от нас „Благословен“. И всичко това е едно цяло“ (Врата 3, глава 5). И ние ще говорим за това още по-подробно.
Образът на тринайсетте Основи на вярата – постигане на името „Светият, благословен да е Той“
Именно такова е постигането на тринайсетте Основи на вярата. Първата от Основите на вярата отрича всяка възможност за постигане на същността на Създателя. „Единството“ отрича възможността за каквото и да било раздвоение, сложност и умножаване. Това е просто единство, непостижимо за човека. Отричането на материалността и отричането на пребиваването във времето – всичко това указва на отделеността на Неговото битие: „Той не се нуждае от нищо, освен от Себе Си“ – „Светият“.
От друга страна: „Той е причината за битието на всички съществуващи, поддържаща тяхното съществуване“[1]. Той се разкрива на човека в пророчеството, дава му Тора и заповедите. Той знае и постига всичко, Нему са желани делата на хората и Той им въздава с истинско добро – единение с Него – живот в Бъдещия свят. Това е аспектът „благословен да е Той“.
И това е фундаментът на вярата на Израел – в противовес на всички заблуди на еретиците, за които говорихме по-горе. Вярата на Израел открива, че от една страна, Всевишният, в Неговата проста същност, не се нуждае от никакво творение и в Него няма никакви изменения – нито с появата на волята да сътвори света, нито след тяхното сътворяване – Той изпълва всички светове, както и преди. Неговото знание и промисъл над световете не променя нищо в Него и никак не Му влияе. Той е отделен от всичко това – „Светият“. От друга страна, с възникването на желанието да сътвори световете, Той е сътворил разкриването на битието и го поддържа във всеки миг. Нему са желани човекът и неговото служение, и Той следи това заради доброто въздаяние – „Благословен да е Той“.
Чудно е да се размишлява за дълбочината на това. Това е основата на вярата на Израел, в противовес на заблудените еретици и техните объркани мисли.
Такова е възприемането на реалността на Основите на вярата, върху които вярващият гради живота си – „Светият, благословен да е Той“.
Оттук ще преминем към осмислянето на следващата тема.
Върхът на прославата на Израел – „Светият, благословен да е Той“
„И това многобройно небесно войнство има множество дружини. Има една, която казва „Свят“, и това са Серафимите (Срафим)[2], както е казано в „Хехалот Берешит“ и в „Пикудей“, хейхала тенина… И както е казано: „Серафими стояха над Него… и викаха един към друг и казваха: Свят“ (Йешаяу 6:2). А друга в отговор възхвалява и казва „Благословен“ – това са Офанимите (Офаним) и Живите същества (Хайот)… Както са установили мъжете на Великото събрание да се произнася в „Кдуша“ в благословенията преди сутрешното „Шма“ – всяка дружина освещава съответно своя източник и корен.
Ала Израел – събраните долу, произнасят и „Свят“, и „Благословен“, по силата на това, че обединяват всички корени и източници заедно“ („Нефеш ха-Хаим“ 2:11).
Серафимите възхваляват в съответствие със своя корен – тяхната роля е самата им същност, а ролята им е произнасянето на тази възвишена песен „Свят“. Нали името им – „Серафими“ (Срафим), идва от думата „изгаряне“ (срефа – שריפה) – „изгаряне на святото, огън във висините“. Тяхната възхвала е възвисяване – изгаряне (издигане) на цялото битие към неговия корен, все по-високо и по-високо – „над Него“. Това означава прекратяване на битието на Творението в името на възвишеното, истинско Битие – „Свят“.
В това е същността на тяхната възвишена роля и тяхното служение – разкриването, че няма място за битието на Творението. Без желанието на Създателя Творението просто би се разтворило в истинското и единствено Битие – „Свят“.
Ролята на Офанимите (אופנים) и Хайот (חיות – Живите създания) е низвеждане на влиянието на „жизнеността“ (חיות – хают) и благословението във всички „форми“ (אופני – офней) и порядъци на световете. Тяхното възвисяване е благословение, поддържане на съществуването на Творението в името на славата от разкриването на Божественото присъствие, и те казват „Благословен“.
Светият Израел е самото място за разкриване на Божественото присъствие – „Шхина посред тях“. Те носят образа на Всесилния Владетел, включващ в себе си всички порядъци и форми на Творението. Върхът на постигането и предназначението на Израел в тези два аспекта е осъществяването на благословението, тоест разкриването на Божественото присъствие в Творението в името на възвисяването на самото Творение и неговото разтваряне в бъдещето в неговия корен. И тяхната възхвала е: „Светият, благословен да е Той“.
Разбирането на това е чудно и възвишено – нужно е да се размишлява върху него, да се стремим към това разбиране с цялото си сърце, възвисявайки се към единение с пътищата на Всевишния, както обяснихме.
Да разширим обяснението
По какъв начин този фундамент на вярата оформя начина на живот на вярващия и неговото служение? Този двоен поглед върху Творението – от една страна, цялото то е само преграда между човека и Създателя и само с неговото „разтваряне“ човек ще се удостои с единение с истинската реалност; от друга страна, осъзнаването, че само този свят дава възможност да се изпълни волята на Създателя чрез Тора и заповедите, заради единението с Него.
От една страна – постоянното желание да се възвиси над всички аспекти на тялото, от друга – осъзнаването, че само пребивавайки в тяло, могат да се изпълняват Тора и заповедите. Нали всички аспекти на света са разкриване на волята на Всевишния, Неговото присъствие за съществуващите. Стремежът към изчезване на възможността за лош избор е „разтваряне“ на човека във волята на Всевишния. Но от друга страна – осъзнаването, че именно защото човек може и да не се разтвори във волята на Всевишния, понеже притежава свободна воля, той е точно онова създание, което е призвано да разкрие славата на Небесата.
Служещите на Всевишния виждат това така: вярващият, служейки на Всевишния, през всичките си дни се движи сякаш напред и назад между тези две крайности. От една страна – да живее пълноценен живот, за да изпълни желанието на Всевишния да присъства в долните светове. От друга страна – желанието да отдаде живота си, да го върне в истинския извор и да не съществува отделно. Всеки стремеж към възвисяване, към отхвърляне на материалния живот, към смиряване на телесността възниква от осъзнаването, че истинското Битие неизмеримо се извисява над всичко това – то е отделено и свято. А съвършенството е в уподобяването с него: „Бъдете свети, защото Аз съм свят“. От друга страна, всеки стремеж да се живее тук, в тяло, е вдъхновен от онова, за което говори Ха-Гра в часа на смъртта си: Бъдещият свят не струва нищо, защото в него е невъзможно да се изпълни заповедта за цицит. Шхина пребивава сред долните светове.
Огромното напрежение между желанието да се живее в тяло и стремежа да се издигне над него е онази „стълба“, позволяваща изкачване към „святостта“ – в която самото тяло ще се разтвори в името на възхождането в света на душите.
Този „свят [човек]“ реализира истинското благословение за поддържане на Творението – възкресението на мъртвите. Така този „свят [човек]“ постига единение с движението на целия свят като цяло; в това движение Творението – мястото на присъствието на Всевишния в долните светове – ще се възвиси и ще се върне към единение с извора на святостта на Създателя.
„А стихът: „Бъдете свети, защото Аз съм свят“, има за цел да ни съобщи, че ще се удостоим с единение с Него, бидейки свети. Това е подобно на смисъла на първото от Десетте речения“ (Рамбан, в началото на седмичния раздел „Кдошим“).
Възхвалата, произтичаща от вярата, постигането и служението на Израел, е „Светият, благословен да е Той“.
[1] Рамбам, Първа основа.
[2] „Серафими“ (Срафим), а по-нататък „Офаним“ и „Хайот“ – ангелски чинове.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com