Как ограниченият човешки разум е способен да възприема безкрайната Воля на Създателя чрез Тора и Творението.
Постигане на реалността
„Няма живо същество, което да може да постигне Неговата същност, освен Самия Него. Въпреки че Неговото битие е напълно разкрито чрез Неговите действия“ („Основите“, Втори „Маамар“, глава 30), както вече цитирахме.
Тук откриваме „осъзнаването на вярата“, което показва на човека как чрез крайната, ограничена реалност може да постигне безкрайното битие. С други думи, как да види, че цялото Творение, ограничено от своите закони, представлява разкриване на Волята на Всевишния.
Именно тук е коренът на различието между вярващия и невярващия. Еретикът си въобразява, че Творението, което се разкрива пред очите му, е цялото битие. Както пише Рамбан за „главния“ сред всички еретици: „Елинът[1], който отрича всичко, освен онова, което може да възприеме със сетивата си. Който се е осмелил да смята, той и неговите ученици, тези злодеи, че всичко, което е непостижимо за техния разум, не е истина“ (Глава Ахарей Мот).
Тора разкрива на човека пътя, по който Волята на Всевишния се проявява в реалността. Този път съответства на начина, по който човешкият разум е способен да възприема разкриването. Именно това е вярата на Израел, както ще обясним по-нататък в тази глава.
„В Неговата Воля възникнало желанието да дари добро на сътворените същества, за да познаят те Неговото величие, да се удостоят да станат престол на Всевишния и да постигнат единение с Него“[2].
Така разбираме, че Неговата Воля се разкрива пред сътворените същества в две „книги“, „Творението“ и „Тора“. Едната книга е външното облекло, а другата е вътрешното, облеклото на висшата светлина. Както е казано: „Той гледал в Тора и сътворявал света“[3].
И както обяснихме по-рано, постигането на простата Воля на Всевишния увенчава[4] Неговото желание да сътвори всичко съществуващо, като остава отвъд пределите на човешкото познание.
Началото на познанието е ограничено според мъдростта на човека.
„Всичко си сътворил с мъдрост“
„Но Висшата Воля пожелала човекът да може да разбере нещо от Неговите пътища и дела. Нещо повече, да се старае да разбере колкото е възможно повече и да се стреми към това с всички сили. Затова Създателят избрал начин на действие, съответстващ на човешките начини, тоест ред, който може да бъде постигнат и разбран. Така Всевишният пожелал да действа съобразно природата на сътворените същества и затова им дал възможност да постигат Неговите дела и да ги разбират поне малко, ако не много“ (Даат Твунот 40).
„В началото“ (Берешит 1:1) е началото на разкриването на Творението. „В началото“ означава „с мъдрост“, както превежда тези думи Таргум Йерушалми. Това е началото на разкриването на Волята на Всевишния. Това разкриване е достъпно за човека, чийто разум е ограничен, и се нарича „възприемане чрез мъдростта“.
Мъдростта, Хохма
„Вече обяснихме, че редът на познанието е следният: мъдрост (хохма), разбиране (бина), осъзнаване (даат). Началото е мъдростта, която не се придобива чрез опита на разума, а се дарява от Всевишния, Който ни е разкрил законите на мъдростта в Своята Тора и е научил човека на нея“ (Малбим, Мишлей 30:2-3).
Мъдростта, „חכמה“, е „כח מה“[5], способността да се възприеме нещо ново, да се постигне самото разкриване на реалността. „Онова, което човек чува от другите и научава“ (Раши, Шмот 31:3). Когато ученикът чува нещо ново от учителя, за неговия разум това е разкриване на „нещо от нищото“. Това ново знание преди не е съществувало в „осмисляната реалност“ на ученика. „А мъдростта откъде ще се намери?“ (Йов 28:12).
Такъв е пътят на всяко разкриване на реалността. „В началото Всесилният сътвори“, „С мъдрост“, както превежда Таргум Йерушалми. Актът на Творението, „в началото“, е първото разкриване на реалността, която е „излязла“ от „нищото“. Думата „אין“ (няма) е съкращение от думите „איה נעלם“, „някъде скрито“.
Така същността на мъдростта е постигането на битието на реалността или на онова, което може да бъде осмислено и се разкрива пред мъдреца, още преди той да е разбрал дълбочината на неговата същност и природа. Подобно на ученик, който слуша мъдростта на учителя, без да постига цялата ѝ дълбочина. Отначало той схваща само външния облик на нещата, а след това вече сам ги разбира според способността си да прониква в тяхната същност и дълбочина. Самата „мъдрост“, поради своята възвишеност, не може да бъде постигната в същността си. „Няма сред нас такива, които знаят докъде се простират тайните на мъдростта в пътищата на Всевишния“ (Агра, Мишлей 30:1).
Именно такъв е редът на познанието: началото на разкриването е самото възприемане на реалността, без постигане на нейната същност. Така става на всяко равнище на познанието и при всяко постигане на реалността. „Съществуването на Всевишния ни е известно, то е абсолютно необходимо и независимо, но Неговата същност е напълно непостижима за нас. Нещо повече, наложена е вечна забрана върху всеки опит да бъде разбрана Неговата същност. Както са казали мъдреците (Хагига 11б): „Има четири неща, за които онзи, който се вглежда в тях, по-добре да не се беше раждал““ (Даат Твунот 46). И както вече обяснихме чрез думите на Агра, същото се отнася и до Неговата Воля.
Онзи, който се опита да постигне същността на безграничното, ще навреди на самата способност да възприема мъдростта: „Той не е проявил почит към славата на своя Създател“[6]. А „славата“ на Създателя е онова, което може да бъде осмислено, както обяснява Рамбам в коментара си към тази мишна[7]. Очевидно е, че такъв човек е еретик, защото твърди, че е способен с ограничения си разум да постигне неизчерпаемото. Така той всъщност заявява, че неизчерпаемото има граници.
[1] Аристотел.
[2] Въведение към „Ец Хаим“ от рав Хаим Витал. Това е разяснено в „Замисълът на Творението“, във „Вратите на тринадесетте Основи“.
[3] Вж. „Нефеш ха-Хаим“, врата 4, глава 26.
[4] Подобно на корона, която увенчава човека над главата му, отвъд пределите на неговия разум.
[5] Буквално „силата на какво?“. Това означава, че същността на Хохма е в самата способност да се зададе въпросът „какво?“, тоест да се постави първият въпрос и да започне размишлението. С други думи, това е самата изначална способност за мислене, неговият „образ“.
[6] Мишна, Хагига, пак там.
[7] Това се обяснява във „Вратите на вярата“, в главата „Определение на познанието“.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com