Защо най-великите мъдреци са казвали: „Ако познавах Неговата същност, щях да бъда Него“? Разглеждане на известния парадокс за невъзможността да се постигне „Ацмут“ (Същността на Създателя).
„Да вярваме в битието на Създателя, благословен да е Той, означава да вярваме, че съществува Нещо, Което е съвършено във всички аспекти на битието. И Той е причината за битието на всичко съществуващо…“ Това са думите на Рамбам при определянето на Основата.
Когато говори за Основите, Рамбам използва понятията мециут (מציאות) и мацуй (מצוי)[1], които не се срещат в Танах. Той прави това именно за да обясни тази Основа на основите: ние можем да постигнем у Всевишния само онова, което Той ни разкрива, което става достъпно за сътворените същества. Защото нимца (נמצא) означава „излизане“ от неизвестността, разкриване навън.
Както казва Лешем: „Думата нимца (נמצא) сочи към откриване и появата на нещо ново, а освен това означава разкриване навън. Нейният основен източник е понятието яца (יצא), „излизане“, тоест излизане от неизвестността“ (Лешем, Въведения 1:2).
Така ни е научил пророкът Елияу
„Елияу започна и каза: „Господарю на света! Ти си Един, но не в смисъл на число. Ти си над всички възвишени, най-скритият сред всички скрити! Разумът изобщо не е способен да Те постигне““ (Въведение към „Тикуней Зоар“ 15).
„Когато е казал „Господарю на света“, той е имал предвид Ейн Соф[2] и Го е нарекъл „Господарю на света“… защото „Господарят на света“ е същото като „Съществуващият безусловно“. Защото от самото съществуване на сътворените същества човек неизбежно стига до извода, че светът има „Управител“. Затова е правилно да Го наричаме „Господарят на света“. И следователно смисълът на думите „Ти…“ е „Ти, Който съществуваш безусловно“, като се има предвид Господарят на света, за Когото беше казано по-горе. Именно това казва той: „Господарю на света, Ти…“, и няколко пъти повтаря думата „Ти“, която означава „Съществуващият безусловно““ (Рамак, Сефер ха-Пардес, врата 4, глава 5).
А ето какво казва Рашба: „Тъй като вече знаеш, че има две основи, върху които е изградено всичко: първата е да знаем, че Той, благословен да е, съществува безусловно и в това няма никакво съмнение, както вече е обосновано чрез широко известното доказателство на Рав; а втората е, че истинската същност на Всевишния е постижима единствено за Самия Него. Неговото битие е открито за всички[3], но истинската Му същност е скрита от всички“ (Респонса, част 5:52).
А ето и думите на автора, формулирал Основите на вярата: „Никое сътворено същество освен Самия Него не може да постигне Неговата същност. Както отговорил един мъдрец, когато го попитали дали познава същността на Бога: „Ако я познавах, щях да бъда Него“. С други думи, няма живо същество, което да може да постигне Неговата същност, освен Самия Него, благословен да е Той. Въпреки че Неговото битие е напълно разкрито чрез Неговите действия[4]“ (Втори „Маамар“, глава 30).
Така всички наши постижения, всички наши възможности да познаем битието на Всевишния са ограничени до реалността, която Той е „разкрил“: „Защото от самото съществуване на сътворените същества човек неизбежно стига до извода, че светът има „Управител“…“. Но отвъд тези граници, в Самия Ейн Соф, „мисълта не може да възприеме нищо“.
Затова всичко, което можем да кажем за Създателя, е, че Той е „Съвършен във всички аспекти на битието“, „Причината за битието“, „Съществуващият безусловно“. Всички тези постижения се отнасят до Неговото отношение към реалността, тоест до Неговото разкриване пред съществуващите (сътворените) същества. А извън тези граници не можем нито да говорим за Него, нито дори да размишляваме. Както казва Агра: „Знай, че за Ейн Соф, благословен да е Той, е забранено изобщо да се мисли. Защото е забранено дори да Го наричаме „Необходимо съществуващ“… А онова, което казваме за Него… всичко това се отнася единствено до Неговата воля и до познанието за Него чрез Неговите действия“ (Коментар към „Сифра де-Цниюта“, 12).
„Отнася се единствено до Неговата воля и до познанието за Него чрез Неговите действия…“. Защото дори Неговата проста Воля нашата мисъл не е в състояние да постигне. И само в ограничената реалност на Неговите „действия“ човек може да постигне нещо. Както казва Агра: „Известно е, че както Той е неизчерпаем, такава е и Неговата воля. Именно това е Ейн Соф, Неговото просто желание, и дори за него ни е забранено изобщо да мислим. Знаем единствено, че световете са крайни и броят им е определен. Затова [трябва да кажем], че Той е ограничил (צמצם) Своята воля при сътворяването на световете и именно това е цимцум (הצמצום)[5]“.
Цялото човешко познание е възможно единствено в границите на разкриването на Създателя, Който е ограничил Своето разкриване така, че човек да може да го постигне.
Така ни е обяснил и един от средновековните коментатори. Като вярва, че светът е бил сътворен в определен момент, човек постига Създателя чрез Неговите пътища[6] и действия. Именно това е „частичното“ и „възможното“ познание, защото постигането на Самия Него и на Неговата същност е невъзможно. Защото Неговата същност е скрита дори от ангелите. И този изключително важен принцип е заложен в един от стиховете на книгата Мишлей: „Славата на Всевишния е в скриването на нещата, а славата на царете е в изследването на нещата“. Цар Шломо, мир нему, ни е разкрил два аспекта на познанието за Всевишния: невъзможния и възможния. Невъзможно е да изследваме Самия Него и Неговата същност и за това е казано: „скриването на нещата“. А възможно е да изследваме Неговото „царство“ чрез Неговите пътища и действия и за това е казано: „а славата на царете е в изследването на нещата“ (Рабейну Бахия, Въведение към Тора).
„Като вярва, че светът е бил сътворен в определен момент, човек постига Създателя чрез Неговите пътища и действия.“
Но дори когато става дума за Неговите действия, ние постигаме само техните резултати.
Както казва Рамхал: „Дори от Неговите действия, които са достъпни за нашето познание, ние постигаме само онова, което те пораждат. Тоест резултатите от Неговите действия. Но не и начина, по който се извършват самите действия, тоест „как“ Той, благословен да е, ги извършва. Защото всичко, което се отнася до Него, благословен да е Той, е непостижимо. Можем да постигнем само онова, което се случва с нас, сътворените от Него същества. Затова, макар да Му приписваме определени качества като „знание“, „памет“, „мисъл“, „милосърдие“, „гняв“, „желание“, ние няма да твърдим, че начинът, по който Той познава, е подобен на нашия, че Неговата памет е подобна на нашата, Неговата мисъл на нашата мисъл, Неговият гняв на нашия гняв или Неговото желание на нашето желание. И така е във всичко. Всички тези действия Той извършва по начин, който е напълно непостижим за нас, но те достигат до нас във вида и според законите, които Той е пожелал“ (Даат Твунот, 46).
И на това ни е научил пророкът Елияу: „Той е мъдър, но не с позната нам мъдрост. Той разбира, но не с познато нам разбиране. Нямаш друга възможност да Го познаеш освен чрез разкриването на Неговата сила и власт пред човека, за да ни покаже как светът се управлява чрез съд и милосърдие, които са справедливост и правосъдие, подобни на човешките дела“ (Второ въведение към „Тикуней Зоар“).
Тези основни положения трябва да бъдат изучени и разбрани.
[1] Превеждаме ги като „съществуване“ и „съществуващ“, въпреки че това не предава истинския смисъл на тези думи на свещения език. Думите са въведени в употреба през епохата на гаоните и произлизат от думата נמצא (нимца), която означава „намира се“.
[2] Ейн Соф (אין סוף) буквално означава „Няма край“ и е иносказателно название на Всевишния. Всяко определение по отношение на Него е погрешно още по начало, защото истинското съвършенство няма образ, а може да бъде определено само онова, което има „образ“. Според повечето мъдреци на Кабала дори Ейн Соф се отнася единствено до безкрайната Воля на Всевишния, но в никакъв случай до Неговата собствена същност.
[3] Тоест за всички трябва да бъде очевидно, че Той съществува.
[4] Фактът на Неговото битие е абсолютно необходим и доказан чрез Неговите действия по отношение на нас, тоест чрез сътворяването на света.
[5] Това ще бъде обяснено в следващите глави.
[6] „Път“ означава „начин на действие“.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com