Цялото мироздание е сътворено единствено като ограничено разкриване на Волята и битието на Създателя пред Неговите творения.
Реалност
В основата на възприемането на реалността лежи едно фундаментално откритие: цялото Творение е разкриване на Волята на Всевишния. Именно това е истинското възприемане на реалността. Цялото Творение е създадено само за да разкрие битието на Всевишния пред сътворените същества.
„Това във всеки случай сочи към появата на нещо ново. Има се предвид, че е настъпило „разкриване“ на мястото на първоначалното „скриване“. Защото в началото Той е бил скрит, а сега се е разкрил. Именно това означава думата „съществуващ“ (נמצא)“ (Лешем, пак там).
Разбери това много добре, защото то е основата на онова, което ще обясняваме по-нататък.
Рамхал определя границите на това разкриване:
„Очевидно е, че не се има предвид, че Той е пожелал да ни даде възможност да постигнем цялото Му съвършенство, което е неизчерпаемо. Напротив, Всевишният е пожелал да ни разкрие само малка част от него и в тази малка част ще се съдържа цялото наслаждение, за което говорихме. И разбери, че това е очевидно, защото сътворено същество като мен и теб не може да постигне цялото съвършенство на Създателя, благословено да е името Му. Както е казано в книгата на Йов (11:7): „Нима можеш да постигнеш Всесилния, да обхванеш напълно Онзи, Чието име е Шаккай[1]?“ И следователно всичко, което сътвореното същество може да постигне, няма да бъде дори капка от морето на великото съвършенство на Създателя, благословено да е името Му“ (Даат Твунот 32).
„Капка в морето“ е именно онова ограничено разкриване, за което е казано: „Това е разкриване в новосътвореното, тоест от „цимцум“ нататък. Когато Той излиза от скритото Си състояние в аспекта Ейн Соф и дава възможност да се прояви Неговото разкриване“ (Лешем, пак там).
Така се изясняват трудностите, които посочихме по-рано.
Въз основа на тези разяснения ще разберем думите на Рамбам, всяка на своето място. Думите на Рамбам в книгата „Мада“: „Да знаем, че съществува Нещо, Което е съществувало изначално и Което създава всичко съществуващо“ (Закони за Основите на Тора, 1:1). Това означава задължението да вярваме, че всичко съществуващо е разкриване на Волята на Всевишния. Същият смисъл имат и думите в „Книга на заповедите“: „Да вярваме в Бога. Това означава да вярваме, че съществува Нещо, Което е източник и причина и въздейства върху всичко съществуващо“. Тук не става дума за това, че сме длъжни да вярваме в самото сътворяване на света от нищото. Става дума за вярата, че цялата реалност, сътворена от Всевишния от нищото, е създадена, за да ни разкрие Неговото битие.
Всичко това трябва да се разбира така, както вече обяснихме. Цялата възможност за познание и вяра в битието на Всевишния съществува единствено чрез Неговите действия, тоест чрез реалността, създадена от Всевишния за сътворените същества.
Именно такъв е смисълът на думите на Рамбам, че „отричащият Основите“ е онзи, който заявява, „че няма Бог и светът няма Управител“. Защото постоянното, обичайно управление на Творението, „въртенето на колелото“, както е написано в книгата „Мада“, представлява „разкриването“ на Създателя пред съществуващите същества. От само себе си това означава да знаем, че Той е „Бог на този свят, Господар на цялата земя“, както е казано в книгата „Мада“, или че Той „създава, управлява и извършва всички действия“, както е казано в сидура. Именно това е постигането на истинската реалност, защото всичко това е вяра в неизменността и съвършенството на Неговото битие. И обмисли добре всичко това.
„И Той е причината за битието на всички съществуващи неща“, както е казано в Основите.
Забележка: В светлината на всичко обяснено можем да отговорим на въпроса, който рабейну Хисдай отправя към Рамбам. В първата Основа Рамбам говори не само за вярата в Създателя, но и за „знанието“, защото човешкото познание е преди всичко познание за „битието“[2]. И според това, което обясняваме в тази глава, именно това е повелителната заповед: „Да вярваме в Бога… да вярваме, че съществува Нещо, Което е източник и причина и въздейства върху всичко съществуващо…“ (Книга на заповедите 1).
[1] Тук е използвано едно от Имената на Всевишния, което е забранено да се произнася напразно. Едно от значенията му, както обясняват мъдреците и както Рамхал привежда на същото място в „Даат Твунот“, е „Онзи, Който каза на света: „Достатъчно“.
[2] Тоест познание за факта на съществуването на Създателя.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com