Чрез неразривната си връзка с Тора и саможертвата в името на Истината народът на Израел разкрива Божественото присъствие в Творението.
Народът на Израел разкрива единството на Създателя в Творението
Рамбам пише: „Това е заповедта, която ни е дадена, да вярваме в Неговото единство. Това означава да вярваме, че Създателят на всичко съществуващо и Причината за всичко е един. За това е казано: „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог, Господ е един“. И в много мидраши ще намериш думите: „заради единството на Моето име“, „заради Моето единство“ и много други подобни изрази. Смисълът на казаното е, че Той ни е извел от робство и ни е сторил добро и милост, за да вярваме в Неговото единство, защото това е наше задължение. И мнозина, които говорят за заповедта за единството, наричат тази заповед „Небесното царство“, защото казват: „за да приемем върху себе си ярема на Небесното царство“, с други думи, да признаем Неговото единство и да вярваме в него“ (Книга на заповедите, Повелителни заповеди 2).
За единството, което се разкрива чрез народа на Израел, ще говорим подробно във втората Основа, „Единството“. А тук ще приведем само основните положения, свързани с нашата тема.
„В началото Бог сътвори небето и земята“ (Берешит 1:1). „В началото“ означава заради Израел, който се нарича „начало“ (Раши, от името на мидраша). „Замисълът за Израел предшества всичко“ (Берешит Раба 1). Израел е целта на Творението. На него са дадени Тора и 613-те заповеди. Той е наследникът на „земята на живите“, тоест на Бъдещия свят.
Защото възможността светът да бъде поправен и да настъпи денят, когато „Всевишният ще бъде един и името Му ще бъде едно“, съществува само благодарение на Израел, народа, който „обединява“ Неговото име. Както казва Рамхал: „Трябва да знаеш, че Създателят, благословен да е Той, е един. И Неговата светлина се проявява с цялата си сила само в онези неща, които сами са способни на единство. Израел, макар и да се състои от множество отделни личности, се нарича „един народ“ и е достоен светлината на Всевишния да се прояви върху него с цялата си сила. Но народите са многобройни, напълно разделени помежду си и не достигат поправяне чрез обединение. Те са безкрайно далеч от поправянето. И тяхното поправяне е възможно само чрез подчинението им на Израел. Тогава, макар сами по себе си да остават множество, благодарение на Израел те ще се обединят и „всички ще се съединят в едно цяло“. И тогава и те ще станат достойни да бъдат озарени от светлината на единството. Именно това означава „всички ще се съединят в едно цяло“. Тоест това е подобно на множество клони и клонки, които отново се събират в един сноп. И ако сега у тях преобладава „каменното сърце“ и те следват нечистотата, като избягват святостта на Всевишния, тогава ще получат поправено сърце. И тогава и те ще изпълняват единствено волята на Всевишния. За това се отнасят думите: „Да изпълняват Неговата воля с цяло сърце““ (Маамар Хохма).
Израел се нарича „един народ“. Цялото разкриване на единството на Всевишния става единствено благодарение на Израел. Отстъпниците от вярата твърдят, че Всевишният вече е разтрогнал съюза Си с Израел и го е заменил с друг народ. Те са еретици и заради това губят своя дял в Бъдещия свят.
А Създателят вече е засвидетелствал за Своя народ: „Защото Аз, Господ, не се променям, и вие, синове на Яаков, няма да изчезнете“ (Малахи 3:6). Това пророчество е отправено към поколенията, сред които е възникнала тази ерес.
Съществуването на Творението се поддържа винаги, във всеки миг, единствено благодарение на вярата в единството, която изповядва народът, обединяващ Неговото име. „На теб ти бе показано, за да разбереш, че Господ е Бог и няма друг освен Него“. Защото, ако това единство изобщо изчезне от света, светът ще бъде разрушен и цялото битие ще изчезне в същия миг. Но благодарение на това, че Израел винаги вярва, че Господ е Бог, това единство се запазва дори сега, когато е скрито, и светът продължава да съществува“ (Лешем, Деа, част 2, 4:9).
За това свидетелства народът, който обединява Неговото име, сутрин и вечер: „Слушай, Израел, Господ, твоят Бог, Господ е един“. С тези думи те отдават душите си за освещаването на Неговото велико име.
Бъдещото избавление ще настъпи само чрез единението на Израел със Създателя
„И трябва да знаеш: макар всеки човек да придобива истинското благо поотделно, според делата си, Творението като цяло няма да достигне своето съвършенство, докато целият избран народ не бъде приведен в правилния ред и не придобие всички свои корони, когато Божественото присъствие се съедини с него и всеки отделен човек се удостои според делата си“ (Рамхал, Маамар ха-Икарим).
За това ще говорим подробно в дванадесетата и тринадесетата Основа. Но още сега това знание ни изяснява, че Творението ще постигне своята цел, пълното поправяне, само благодарение на единението на Израел със Създателя: „Божественото присъствие ще се съедини с него“.
Поправянето на Израел се състои в това да се удостои отново да се съедини със своите корени, както казва Рамхал: „И ще ти съобщя още нещо много важно. Народът на Израел има корен на святостта, общ за целия свят народ по силата на самата му принадлежност към Израел, дори за грешниците сред него. Мъдреците са казали (Санхедрин 44:1): „Въпреки че е съгрешил, той остава Израел“. А източникът на този корен е много високо, защото чрез своите корени Израел достига до Създателя, благословен да е Той, както е казано (Ейха 3:24): „Моят дял е Всевишният, каза душата ми, затова ще се надявам на Него““ (Даат Твунот 160).
„Дори за грешниците сред него“. Целият Израел има дял, корен в тази святост, затова всички те наследяват Бъдещия свят. Те „произхождат от Него“ и при Него ще се върнат. Те имат дял в Бъдещия свят.
„Всевишният Бог желае съществуването на земните създания само за да може човекът да Го признае за своя Владика, Който го е сътворил“ (Рамбан, краят на главата Бо).
Обяснихме, че вярата е единение с истината, подобно на единението между мъжа и жената. И това е висшето единение на народа на Израел със Създателя, единението на вярата и истината.
Оттук произтича колко дълбоко е задължението на народа на Израел да изпълнява дълга на вярата, чак до саможертва. Израел е „следствие, а следствието по самата си същност свидетелства за Причината, благословен да е Той“ (Маарал, по-горе). Самата същност на тяхното битие е да сочат към Създателя, а именно това е изпълнението на дълга на вярата.
Така се удостоихме да узнаем
Еретикът, който отрича Създателя, сам се изключва от общността на народа, чиято същност и задача в този свят е да свидетелства за Създателя, от „светия народ“.
Онзи, който отрича единството на света, сам се изключва от общността на онези, които го „обединяват“, от единния народ, чиято същност е да разкрива единството.
Онзи, който отрича пророчеството и Тора, сам се откъсва от народа, надарен със способността за пророчество, заради когото е дадена Тора.
Онзи, който отрича въздаянието и възкресението на мъртвите, няма да се удостои да бъде причислен към народа, който наследява земята на живите. Той сам се откъсва от корена: „Народът на Израел произхожда от Самия Всевишен“.
„Целият Израел има дял в Бъдещия свят“. И както обяснихме, дори злодеите, защото коренът на техния произход е същият и те ще се върнат там, откъдето са произлезли. Изключение са еретиците, които сами са откъснали душите си от техния източник. Те сами се изключват от народа, който наследява „земята на живите“.
Правилото е следното: онзи, който „изгуби“ една от Основите на вярата, излиза извън пределите на онова „свято събрание“, народа на Израел, наричан „вяра“.
Защото вярата е задължително условие за единението между човека и Създателя, за единението с вечността, тоест с Бъдещия свят. По същия начин вярата е задължително условие, за да бъде човек част от онзи народ, „вярващи, синове на вярващи“, чието предназначение е да бъдат свидетели на вярата и наследници на земята на живите.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com