В какво е коренът на всички религиозни заблуди и как Тора разкрива абсолютното, неограничено от природата съвършенство на Твореца?
Съвършен във всички аспекти на битието
„Има някой Съществуващ, съвършен във всички аспекти на битието“ – Рамбам, Основи.
Както виждаме, Рамбам не каза просто, че има Бог, Който съществува. Той добави, че сме длъжни да вярваме, че Неговото битие е съвършено, че Той съществува задължително и че Неговото изчезване е невъзможно“ („Рош Амана“, 7).
Въведение
По-горе беше обяснено, че всяко постигане на Създателя от човека е възможно единствено от откритата пред очите му реалност на Творението. Именно тук лежи както самият фундамент на избора, така и опасността от всички видове ерес.
Нека поясним: Тъй като разкриването на волята на Всевишния пред човека се осъществява в рамките на Творението, в рамките на „природното“ управление – „законите на небето и земята“, същината на тези закони се явява преграда за познаването на истинското битие на Създателя – безкрайността, отвъд всички граници, съвършеното битие.
Оттук произлиза коренът на всички видове ерес.
Имало е философи, отричащи Създателя изобщо; те са приписали битието на самото творение, както е смятал самият Епикур и неговите последователи. А в днешно одеяние това са онези, които вярват в еволюцията, във възникването на природата „от само себе си“.
Имало е такива, които са вярвали в „първопричината“, но са твърдели, че Творението е предвечно, както е предвечен и неговият Създател – произтичащо от Него по необходимост. Това са отричащите „новостта“ (сътворяването във времето) на Творението, като Аристотел и неговите последователи. Имало е такива, които са отричали знанието и промисъла на Създателя – защото според тях това би означавало изменения в Създателя, а такъв род принизеност е невъзможно да Му се припише. И затова те са отнесли целия възможен промисъл към системите от планети и съзвездия. Това са били именно служителите на идоли във всички техни разновидности.
Имало е и още по-примитивни – свързали Творението с телесен и материален „създател“. Това са примитивните идолопоклонници, вярващи в материалното.
А има и такива, които грешат в „материализацията“ (приписването на телесност) и отнасят към Създателя свойства и качества. Те също отричат битието на Създателя – съвършено във всички аспекти на битието, както обяснява това Рамбам в третата Основа.
Коренът на всички тези заблуди е в ограниченото възприятие на разума. Те са се появили поради оприличаването с ограниченото битие на природата, както вече обяснихме.
Знанието и вярата на Израел – Създателят, благословен да е Той, е съвършен във всички аспекти на битието
Израел, удостоил се с Тора и с приемането на истината, със сигурност знае тази Основа:
„Обаче това също е от нещата, известни ни от преданието, както беше споменато по-рано, и се потвърждава от изследването на самата природа и нейните закони: невъзможно е да не съществува една Същност, отрешена (отделена) от всякаква природа, от нейните закони и граници, от всякакъв недостатък и непълноценност, от всякаква множественост и структура, от каквито и да било отношения и възможност за сравнение, от всякакви свойства, присъщи на създанията, Която е истинската причина за цялото битие и за случващото се в него, тъй като без тази Същност възникването на явленията, видими за нас, и тяхното постоянно съществуване не би било възможно“ („Дерех ха-Шем“ 1:1).
Това е очевидно, нали вече обяснихме по-горе, че цялата реалност е разкриване на безкрайната воля на Всевишния, Ейн Соф. И това е разкриване на една „капка“ от морето на възвишеното битие. Несъмнено Той, Превъзвишеният, би могъл да се разкрие по безкраен брой други начини. Очевидно е, че всички граници, цялата множественост, съчетания, място и време – всичко това Той, Възвишеният, е сътворил от нищото, и то единствено заради битието на съществуващите. Също така е несъмнено – и в това е същината на следващите Основи на вярата, – че Той, Благословеният, е над всички тези граници. Той ги е създал въз основа на „цимцум“ (самоограничаване), за да се открие на създанията, чиято способност за възприятие е ограничена по силата на тяхната природа. А Него Самия „никаква мисъл не може да Го възприеме“, както вече обяснихме по-горе.
По никакъв начин не е възможно от съществуващото да се съди за самото съществуване, още по-малко – за Онзи, Който го „осъществява“
И така обяснява Рамбам: „Коренът на заблудата на Аристотел и неговите последователи бе, че те уподобиха съществуващите [неща] на съществуването. Цялото им уподобяване бе извършено чрез човешката мъдрост – основано на изучаването на видимата за тях реалност, по пътя на разсъжденията на човешката логика, съгласно тяхното възприятие за реалността. Но тази реалност не може да ни каже нищо за онова, което я е предшествало, за това как тя съществува и кое е източникът на нейното съществуване“ („Море Невухим“ 2:17). Освен това той привежда там алегория – за дете, живяло на отдалечен остров, което никога не е виждало жена или женско животно. А когато пораснало, попитало един възрастен откъде се е появило. И онзи започнал да му разказва как е било „посято“ в утробата на жена, как се е формирало там в продължение на девет месеца. А нашият човек отхвърлил тези обяснения, без да им повярва: Как би могло да възникне от семе?! Как е могло да живее без въздух?! Как се е хранело, как се е освобождавало от отпадъците?! И това, както обяснява Рамбам там, се отнася до всички детайли на битието.
„Но главното тук, както вече казахме, е, че в завършеното създание няма нищо, което би могло да укаже на неговото битие преди достигането на съвършенство (завършеност)“ (пак там). И разбери това добре.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com