Защо светът е сътворен с десет изричания, а не с едно? Как ограниченията на Творението откриват на човека пътя към познаването на волята на Бога и свободата на избора?
Разяснение на думите на Рамбам в Основата, съгласно този фундамент
«Единството и властта принадлежат само на Него» – така казва Рамбам в Основата. «Тази Същност – Б-г на този свят, господар на цялата земя… Той управлява и движи всичко с неизчерпаема сила» (Рамбам, Закони за покаянието). «Има някой, причина и фундамент, действащ на всичко съществуващо» (Книга на заповедите, 1). «Той твори и управлява всички създания, и Той единствен е правил, прави и ще прави всичко случващо се» – така е казано във формулировката на Основата в сидура.
По-горе ние вече говорихме, че всичко това се отнася към първата Основа, и дори обяснихме това[1]. Но съгласно това, което ние обяснихме тук, си струва да добавим разяснение. Всички Основи са построени на вярата в този фундамент – че Създателят, благословен е Той, е съвършен във всички аспекти на битието.
Както ние говорихме, коренът на ереста е в това, че Творението изглежда така, че човек може да сгреши и да стигне до същите тези погрешни изводи. Тези изводи са и станали всички видове ерес. Затова истинното знание, което ние обясняваме в тази глава, е една от Основите на вярата – не бива не само да се правят изводи за неограниченото, опирайки се на ограниченото, а напротив: «невъзможно е да не се намери една Същност, отрешена от всяка природа, нейните закони и граници… Която е истинската причина за цялото битие и случващото се в него». Само Той управлява и привежда в движение сферите, и «тъй като без тази Същност възникването на явленията, видими от нас, и тяхното постоянно съществуване не би било възможно» (Дерех а-Шем 1:1).
Появата на Творението нищо не променя в Неговото знание, а множеството създания и събитията с тях не отричат Неговото просто единство. «Тъй като единството принадлежи само на Него».
Никакви граници на реалността не отричат Неговото всемогъщество и неизчерпаемост. Напротив: сътворението е разкриване на Неговата сила в граници. Тъй като Той е възвишен във всички аспекти на битието – както в границите, така и извън тях.
И ние се готвим да разберем тази основа.
Силата Му е и в границите
«Казал е рабейну Азриел (учителят на Рамбан) в книгата Дерех Емуна: както Всевишният е извън границите и силата Му е извън границите, така има Негова сила и в границите. И е било разкриването Му заради намирането на безграничното в границите» (Лешем, въведение 3).
«Ако ти кажеш, че Неговата сила е безгранична и няма у Него сила в границите, ти ще ограничиш Неговото съвършенство» (Аводат а-Кодеш).
Израел вярва, че Създателят, съвършен във всички аспекти на битието, е съкратил Своето въздействие и е разкрил «капка от морето» на Своето неизчерпаемо битие. «Капка в морето» – това е ограничената сила в известната ни форма на Творението. Това е намирането Му, благословен е Той, за създадените така, че те да могат да постигат Неговата воля. И разбери това добре.
Вярата на Израел противостои на всички видове ерес (които ние обяснявахме в началото на главата), уподобяващи ограниченото създание на Неговия Създател.
Да разширим това обяснение.
В десетте изричания
«С десет изричания е бил сътворен светът. И какво казва учението? – Та нали Той е могъл да създаде всичко с едно изричане? – Но е направил Той така, за да потърси сметка от злодеите, унищожаващи света, сътворен с десет изричания, и да даде добра награда на праведниците, поддържащи света, сътворен с десет изричания» (Авот 5:1).
Тези думи предизвикват удивление. Нима целият свят, сътворен с едно изричане, не би бил достатъчен, за да се даде добра награда на поддържащите го праведници и наказание на разрушаващите го злодеи?
В действителност ето какво е искал да каже Тана:
Десетте изричания на сътворението на света – това е формата на Творението, в която се разкрива волята на Всевишния. Това е ограничено разкриване в постепенното възникване на световете един от друг. Разкриване чрез система от ограничения. Такова разкриване може да бъде постигнато от човешкия разум. И, както ние вече обяснявахме, всички ограничения, съпряжения, време и място са пораждания на този цимцум.
В такъв свят човек със своя разум може да познае волята на Всевишния. И тогава законът позволява да се потърси сметка от злодея, който го разрушава, и да се даде награда на праведника, който поддържа неговото съществуване. А нали заради това е и създаден човекът – заради свободата на избора и нейните следствия.
Ако Всевишният беше сътворил света с едно изричане, без граници и причинно-следствени връзки, човек не би могъл да постигне въобще нищо. А тогава не би имало никакъв закон, който да позволи да се задължи злодеят или да се награди праведникът.
И както казва Рамхал: «Безусловно, Святият, благословен е Той, в Своята безгранична мощ е могъл да създаде света така, че ние да не бихме могли да различаваме в делата Му нито ранно, нито късно; нито причини, нито следствия. И ако Той беше сътворил света по такъв начин, то би запечатал устата на всички създадени, и не биха могли те да кажат нито дума за Неговите деяния. Защото тогава би било просто невъзможно каквото и да било разбиране на Неговите пътища. Та нали всемогъществото на Твореца е неподвластно на нашия разум и е чуждо на човека, съзнанието на когото е ограничено от неговата природа. Обаче Всевишният е желаел човек да може да разбере нещо в Неговите пътища и деяния. Нещо повече – той да се старае да разбере колкото се може повече и да се стреми към това с всички сили. Затова Творецът е избрал начин на действие, съответстващ на човешките пътища, т.е. в постижим и разбираем порядък» (Даат Твунот 40).
В това е дълбочината на думите на тана, както и обяснява Рамхал: «Доказателство за това – сътворението на света, а по-точно това, как то е описано в Тората. Творецът свидетелства, че е създал света с последователни действия, разграничени във времето и разделени на “изричания”, а не с едно “изричане”, както би могъл» (там).
Така ние подхождаме, в трепет пред Неговото величие, към разбирането на основите на тази тема. Ще приведем накратко аргументите на доказателствата, за да осъзнаем добре тази основа – че Създателят, благословен е Той, е съвършен във всички аспекти на битието.
[1] Глава 2.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com