Абсолютната истина ще се разкрие в Бъдещия свят. На човека е даден избор: да стане причастен към тази истинска реалност или не.
„И знай, че е напълно невъзможно човек да се издигне във висшия свят, без още в този свят да е постигнал поне една негова част“ (Ор а-Хаим, Шмот 31:16).
Бъдещият свят е свят на истината. Свят, в който всичко останало – злото и лъжата – ще изчезне, свят, в който Всевишният е Един. Това е свят, в който съществува постигане на разкриването на Неговата воля, познаване на истината и наслаждение от нея – нещо, което е невъзможно за „пребиваващите в низко и тъмно тяло“. А „частта“, за която човек може да се хване още в този свят, за да се издигне след това в Бъдещия свят, е знанието и вярата в Основите.
Така се удостояваме да разберем, че човек трябва да изгради „дома на своя Бъдещ свят“. Именно в това се състои същността на заповедта за избора, дадена на човека: „Виж, Аз поставих пред теб живота и доброто, смъртта и злото… И избери живота“. Според живота на човека тук, според единението, което е постигнал тук, той ще се удостои с вечния живот – с това единение и с това познаване на Създателя в Бъдещия свят.
Нека формулираме правилото: вярата е възможност за единение с истината. Но без познаване на истината няма възможност за такова единение. Тринадесетте Основи са истината; без тяхното познаване няма възможност за единение с вечността – с живота в Бъдещия свят.
*
Пояснение
Обяснихме тези неща от гледна точка на тяхната истинност. Но и от гледна точка на живота на вярващия е абсолютно необходимо религиозният живот да бъде изграден върху основата на познаването на истината.
Човек няма да „отдаде“ – няма да подчини целия си живот на изпълнението на Тора и заповедите – без абсолютно знание, че това е истина.
Човек няма да бъде готов да отдаде живота си за Основите на вярата без абсолютна увереност, че това е истина.
Човек няма да може да достигне степента на служение „заради истината“, да пренебрегне собственото си „аз“, без абсолютна увереност, че това е истината.
Човек изгражда своя Бъдещ свят върху основата на истинската реалност – върху Тринадесетте Основи.
Всичко това се основава на обясненото във „Вратите на вярата“ – че „вярата е вярност към истината“. Тази вярност възниква благодарение на отпечатването на истината в душата на вярващия. И разбери добре всичко това.
По отношение на Основите на вярата, като условие за придобиване на Бъдещия свят, не действат законите за неволното прегрешение
„А ако ти дойде наум, че за онзи, който вярва в телесността [на Създателя], има оправдание, защото така е бил възпитан или поради своята глупост и ограниченост на разума, тогава излиза, че и на идолите трябва да се вярва – ако човек им е служил само поради глупост или защото така е бил възпитан и е следвал обичая на своите бащи. А ако кажеш, че простият смисъл на стиховете е довел човека до това съмнение, знай, че и идолопоклонниците са били подтикнати към служение на идолите от въображението и от погрешните представи. Следователно това не е оправдание за онзи, който не е приел истината от човек, постигнал нейната дълбочина, ако сам не е способен на това. Аз няма да нарека еретик всеки, който не може да докаже невъзможността за телесност [на Създателя], но ще нарека еретик всеки, който не вярва в тази невъзможност“ (Море Невухим 1:36).
„Защото погрешните представи, когато се отнасят до Основите на вярата, лишават душата от истинския успех и не я довеждат до живот в Бъдещия свят, дори ако душата ги е възприела без намерение за бунт. Защото както отровата – ако човек я погълне, духът му ще го напусне и душата му ще се върне при Създателя, дори ако я е изял, убеден, че това е добра и полезна храна, – така и отрицанието или лъжливите вярвания по отношение на Основите ще прогонят душата на човека и ще я лишат от наследство в Бъдещия свят“ (Рош Амана 12).
„Нещастният атеист също е атеист“ (от името на Аграх а-Леви).
* * *
В светлината на нашите обяснения всичко е пределно просто: „Тринадесетте Основи на вярата са образът на истинската реалност и няма никаква възможност за единение с тази реалност без знание и вяра в Основите. Защото осъзнаването е самото единение.“
Но няма да пропуснем възможността отново да обосновем това и ще приведем тук цитат от книгата „Даат Тфила“.
Силата на свободния избор
Творецът е дал в ръцете на човека свобода на избора: „Виж, Аз поставям пред теб… живота и смъртта“. В ръцете на човека е да създаде своя свят. Той изгражда цяла структура – от основите до покрива. Полага я върху вярата, върху мирогледа и върху своето възприемане на света. Определя за себе си цели и стремежи и насочва живота си според тях.
Известно е: Творецът е истинската реалност. „Господ Б-г е истина“ – няма нищо освен Него. Всички останали съществуващи неща са случайни и временни. Те са сътворени с определена цел – да осигурят свободата на избора – и след края на периода на избора ще престанат да съществуват. „Шест хиляди години съществува светът.“ Това е периодът на избора, времето, в което е дадено да съществуват допълнителни структури на реалността. Всички аспекти на материалността, страстите и стремежите на хората, структурата на злото и нейните породени явления – всичко това е временно и нетрайно; тяхното съществуване е лъжа, защото не е вечно. В света съществува само една истинска реалност: волята на Всевишния.
Човек сам създава своя Бъдещ свят
На човека е даден избор: дали да се присъедини към тази истинска реалност, да стане причастен към нея – да обезсили своето „аз“ пред нея, или да изгради за себе си структура на реалността, която в действителност не съществува; нейната същност е лъжа и въображение. Така човек живее във виртуална реалност, в несъществуващ живот: „злодеите още приживе се наричат мъртви“. В това е същността на ада: отсъствие, изчезване – както го определя Маарал.
Човекът, който изгражда своя свят върху изпълнението на волята на Твореца, върху вярата в Основите на вярата и върху изпълнението на Тора и заповедите, изгражда своя Бъдещ свят. С други думи, той се присъединява, обезсилва себе си и се прилепва към волята на Твореца, която е самата истинска реалност; и тогава самият човек се удостоява с вечно съществуване в тази истинска реалност.
Бъдещият свят не е външна награда, която се дава на човека в замяна на неговото служение. Бъдещият свят е вътрешният, духовният и същностният свят на самия човек. „Защото човек отива в дома на своя свят“ (Коелет 11). Същият този свят, който днес е свят на служението, в бъдеще се превръща в свят на въздаянието. Така раби Хаим от Воложин обяснява в коментара „Руах Хаим“ към мишната: „Целият Израел има дял към Бъдещия свят“. Не е написано „в Бъдещия свят“, защото „в Бъдещия свят“ би означавало, че това е някаква готова реалност, която съществува сама по себе си, и на онзи, който се е удостоил чрез заповедите, му дават дял от нея. Но е казано „към Бъдещия свят“: той още сега създава този Бъдещ свят чрез изпълнението на заповедите и той е дело на собствените ръце на човека. Защото заповедта е самата същност на наградата, а светлината от нея се намира в Ган Еден още приживе на човека, а в бъдеще се превръща в неговата награда. И разбери това.
Същото пише и Рамбам относно думите на Гемара, че в Бъдещия свят „праведниците седят, короните им са на главите им и се наслаждават на сиянието на Б-жественото Присъствие“. „Казаното „короните им са на главите им“ означава знанието, което са постигнали и благодарение на което са се удостоили с живота в Бъдещия свят. То остава с тях и именно то е тяхната корона.“
В това се състои и смисълът на думите на Мъдреците: „В бъдеще Всевишният ще даде на всеки праведник триста и десет свята, както е казано: „За да дам в наследство на онези, които Ме обичат, съществуващото יש, и ще напълня съкровищниците им“. Числовата стойност на думата יש е 310. יש – „съществуващото“, „това, което е“ – е пълният вътрешен свят, изпълнената същност на праведника, и именно тя е неговият Бъдещ свят.
„Завистта, въжделението и честолюбието извеждат човека от света“ (Авот 4:21). Това е добре известно, защото тези неща са зло за човека. Те го извеждат от чистата вътрешна реалност, от света на чистата душа, и го пренасят навън – в света на материалността, в световете на другите хора, така че той губи собствената си вътрешна същност.
„Знай, че душата на злодея, чието цялостно стремление приживе е насочено към желанията на тялото, отделя своето стремление от служението на Твореца и се отдалечава от своя корен. А след смъртта му тя ще слезе надолу, към земята, към мястото, към което е било насочено нейното стремление, и по своята природа ще се спуска като прах, вместо да се издига. А душите на праведниците се съхраняват под Престола на Славата“ („Врати на разкаянието“ 2:18).
„Защото човек отива в дома на своя свят.“
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com