Всеки, който отхвърля дори една от основите, отпада от общността и се лишава от дял в света на истината. Като усвои тези основи и повярва в тях, човек се свързва с истинската реалност, гради вечен дом чрез изучаване и изпълнение на Тора и придобива живот за душата и вечност.
Познанието и вярата в Тринадесетте основи – задължително условие, за да се удостои човек с Бъдещия свят
„Дойде Хавакук (Авакум) и ги сведе (613-те заповеди) до една: „А праведният ще живее чрез вярата си““ (Макот 24а).
„Защото вярата е причина за успеха. И също така тя е причина за вечния живот, както е казал Хавакук: „Праведният ще живее чрез вярата си“. И тук не става дума за телесния живот, тъй като в него праведникът не живее по-дълго от злодея. Това е намек за вечния живот – живота на душата, с който именно живеят праведниците“ (Основи 1:21).
„И когато човек повярва във всички тези Основи и вярата в тях му стане ясна, той става част от народа на Израел. Тогава има заповед той да бъде обичан, да бъде проявявано милосърдие към него и спрямо него да се изпълняват всички заповеди на Всевишния, отнасящи се до отношенията между човека и неговия ближен – любов и братство. И дори ако такъв човек съгреши поради страст или защото лошият му уклон е надделял, той ще получи наказание за греха си, но има дял в Бъдещия свят и се числи към грешниците на Израел. Но ако у някого се окаже разрушена дори една от Основите на вярата, той отпада от общността и отрича самата основа. Такъв човек се нарича еретик или неверник. Заповед е такъв човек да бъде мразен и отхвърлян, и за него е казано: „Онези, които Те мразят, Господи, ще мразя и аз“ (Псалми 139)“ (Рамбам, краят на Тринадесетте основи, коментар към глава „Хелек“).
В този раздел обяснихме, че Бъдещият свят може да бъде заслужен само посредством „осъзнаванията, благодарение на които хората се удостояват с живот в Бъдещия свят“ (Рамбам, Закони за разкаянието, 8:2). Бъдещият свят е свят на единение с Твореца, свят, в който „познават и постигат истинността на Всевишния“ (Рамбам, пак там).
Човек изгражда своя вечен дом, като изучава и изпълнява Тора – като познава волята на Всевишния. А „познанието“ е самото единение (Рамбан, „Портите на въздаянието“).
Трябва да осмислим тази основа.
Тринадесетте основи на вярата са образ на истинската реалност
„Тринадесетте основи на вярата са обобщените основи на Б-жествената Тора, в които е длъжен да вярва всеки, който има отношение към Б-жествения Закон.“ Защото същността на Б-жествения Закон е „да насочи хората към постигането на истински успех – успеха на душата и вечното битие“ (Основи, 1:7).
Ще обясним това подробно в раздела „Същността на Тринадесетте основи“, но още сега трябва да се знае: Тринадесетте основи на вярата са разкриване на истинската реалност. Тези Основи по своята същност обхващат цялото знание, необходимо на човека, за да може да живее в истинската реалност.
Човек живее с онова, което знае. Битието на човека е съсредоточено не там, където се намира тялото му, а там, където се намира неговото съзнание. Именно това е истинският, дълбок живот на човека.
„Осъзнаването“ е самото единение. Човек може да бъде едно само с онова, което познава. И едва когато човек познае и повярва в Тринадесетте основи на вярата – тоест когато в душата му се изгради устойчив образ на тези Основи – той се удостоява с единение с истинската реалност, с живот в Бъдещия свят.
Тук има и снизхождение, и строг съд.
„Снизхождението“ се състои в това, че човек не е длъжен да познава цялото разкриване на волята на Всевишния – цялата Тора, за да се удостои с Бъдещия свят. И все пак самата същност на Бъдещия свят е постигането на волята на Всевишния. И това е удивително: макар човек да не знае цялата Тора, вярвайки, че Тора е от Небесата, той се удостоява да живее в свят, чиято цяла същност се състои в наслаждението от постигането на Тора. Такава е силата на вярата – тя разкрива непостижимото и безграничното пред ограниченото: „Праведният ще живее чрез вярата си“.
А „строгият съд“ е в това, че е невъзможно човек да се удостои с Бъдещия свят без познание и вяра в Тринадесетте основи.
Това е очевидно и неизбежно
Човек не може да постигне единение с онова, което не познава. А причината, поради която не го познава, няма никакво значение. Ако в неговия свят „няма“ Основи на вярата, как тогава човек може да пребивава в свят, който за него не съществува? И разбери това много добре.
Да дадем прост пример:
Същият онзи човек, който отрича съществуването на Твореца – в чийто живот, душа и съзнание, не дай Б-г, няма място за Твореца – с какво може да се съедини след смъртта си?
Еретикът, който е убеден, че Творецът е ограничен – от тяло или от време, или който смята, че Творецът не е единствен или не е прост, тоест неделим, всъщност „вярва в нещо друго“, както казва Рамбам в „Море Невухим“ („Пътеводител на колебливите“, 1:36). А щом е така, с „кой“ Творец ще се съедини той след смъртта си? Същото се отнася и за всички останали Основи на вярата.
Ако човек не вярва в разкриването на волята на Всевишния в света чрез пророчеството и Тора, как изобщо ще постигне единение с Неговата воля? Та нали според него такава възможност просто не съществува. И как ще се съедини със свят, който е „изцяло Тора“?
Ако човек не вярва в Б-жественото провидение и въздаянието, целият му живот преминава според собствените му желания и в „неговия свят“ изобщо няма отношения с Твореца.
Ако човек не очаква и не се надява на въздаянието, чието начало са дните на Машиах, а целта – вечното единение с Твореца, как ще може да се удостои със света на това единение? Както е написано в Гемара относно последната Основа: „Учеха: той отрича възкресението на мъртвите, затова няма да има дял в Бъдещия свят“ (Санхедрин 90а) – мярка за мярка. Именно такава е реалността.
Всяко отклонение от Основите на вярата е излизане извън пределите на истинското битие. Еретикът „гради“ за себе си „дом в Бъдещия свят“, който всъщност не съществува. И по този начин той сам се лишава от единение със света на истината.
Бъдещият свят е свят на истината. Свят, в който се разкрива, че в действителност съществува единствено волята на Всевишния. Разкрива се, че „Всевишният е един“ – „Господ Б-г е истинен“. Този свят вече не допуска лъжливо битие. Само в нашия свят – света на лъжата, в рамките на свободата на избора – на човека е дадена възможност да създава за себе си лъжлива реалност.
На човека е дадена възможност да съгрешава чрез същата онази жизнена сила, която Творецът му дава във всеки един миг. За това подробно се говори в началото на книгата „Томер Двора“ от раби Моше Кордоверо. Нещо повече, на човека е дадена жизнена сила, която му позволява да отрича самия източник на тази жизнена сила. Всевишният дава живот дори на еретика, който отрича източника на собствения си живот и факта, че във всеки миг неговото битие възниква от нищото. Всичко това може да съществува само в „нашия“ свят – света на лъжата.
В Бъдещия свят истината ще се разкрие и тогава всичко, което не е истина, ще изчезне. Защото именно това е познанието на истинското битие. И обмисли добре всичко това.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com