Синайското откровение се разглежда като уникалното и основополагащо събитие на еврейската вяра, при което целият народ непосредствено чу гласа на Б-г. Рамбам и Рамбан подчертават заповедта това откровение да се помни и да се предава от поколение на поколение, като го наричат стълба на вярата, чиято истинност е неопровержима, защото за него свидетелства целият народ.
Нека възвеличим това откровение, защото то е стълбът на вярата
„И вие, братя наши, трябва да възпитавате децата си чрез това велико откровение. Разказвайте сред общността за неговото величие и красота, защото то е стълбът, върху който се крепи нашата вяра, и доказателството, което води към истината. Величието на това откровение превъзхожда всичко, както величието на Всевишния превъзхожда всичко. Както е казано: „Попитай за предишните времена, които бяха преди теб, от деня, когато Б-г сътвори човека на земята, и от единия край на небето до другия край на небето: случвало ли се е някога такова велико нещо, или чувано ли е нещо подобно?“ (Дварим 4:32). И знайте, братя мои, какво означават този завет и това доказателство. Никога не е имало в действителността събитие, за което да свидетелстват такива свидетели. И никога повече няма да има подобно – целият народ заедно да чуе гласа на Всевишния и да види Неговата слава лице в лице. Това събитие укрепи вярата по начин, който никога повече не може да се повтори. Именно чрез него истината достигна до нас, за да бъдат твърди нозете ни и стъпките ни да не се препънат.“ (Рамбам, Послание до Йемен)
Така пише и Рамбан в своите възражения към отрицателните заповеди[1]:
„Втората от изброените заповеди е да не забравяме Синайското откровение, да не отвръщаме разума си от него, а през всички дни да насочваме към него очите и сърцето си. Така каза Всевишният: „Само се пази и много пази душата си, за да не забравиш онова, което видяха очите ти, и за да не се отдалечи то от сърцето ти през всички дни на живота ти; и го възвести на синовете си и на синовете на синовете си – деня, когато стояхте пред Г-спода, вашия Б-г, при Хорев.“
Ползата от тази заповед е огромна. Ако думите на Тора бяха достигнали до нас само чрез Моше, макар неговото пророчество да беше потвърдено с чудеса и знамения, а след това се появеше някой пророк или ясновидец, който заповядва нещо, противно на Тора, и покаже чудо или знамение, това би внесло съмнение в сърцата на хората.
Но след като Тора достигна до нас от „устата на Всемогъщия“, когато ушите ни чуха, а очите ни видяха, без никакъв посредник, тогава всеки, който се опитва да оспори или да посее съмнение, губи всякаква сила. Никакво чудо няма да го спаси от смъртта от нашите ръце, защото ще знаем, че е лъжец. Именно за това е казано: „И в теб ще вярват завинаги.“ Това виждаме и в главата: „Ако се появи сред вас пророк или съновидец…“, а Рамбам вече е обяснил това в „Книгата на знанието“.
Това е една от най-важните основи на Тора. Забраната, която получаваме от стиха: „За да не забравиш онова, което видяха очите ти“, и предупреждението: „За да не се отдалечи то от сърцето ти“, означават, че трябва да го разказваме на синовете си и на синовете на синовете си.
Ако се замислим върху тези думи, ще видим, че те доказват, че това е вечна заповед. Всички поколения са длъжни, без да забравят, да говорят за това откровение, така че всеки човек да го вижда със собствените си очи и да го чува със собствените си уши, като то се предава от поколение на поколение, завинаги.“
„Ако забравим това откровение и то изчезне от сърцата ни, ще стигнем до отричане на Основите.“ (Рабейну Бахие, Дварим 4:9)
Заповядано ни е никога да не забравяме това откровение, върху което се крепи стълбът на вярата; никога да не го изпускаме от поглед, а да го държим пред очите си и в сърцата си през всички дни на живота си. И да го предаваме от поколение на поколение, завинаги.
Заповядано ни е да предаваме това откровение, при което народът на Израел се издигна до степента, в която „виждаха гласовете“. Заповядано ни е през всички дни на живота си да пазим това усещане живо – в очите си, в ушите си и в сърцето си. И точно така да го предаваме на нашите деца. По този начин вярата на Израел ще остане жива във всички поколения.
Заповядано ни е да възхваляваме това велико откровение така, както Самият Всевишен го възвеличи: „Нима народ е чувал гласа на Б-г, говорещ изсред огъня?“
По този начин започнахме да обясняваме разкриването на вярата в Синайското откровение.
[1] Според редакцията на Рамбан.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com