Мненията на коментаторите на Рамбам, които спорят с него или посочват противоречия
Опонентите на Рамбам
„Фундаменталните Основи на нашата религия са тринадесет“ (Рамбам, въведение към Тринадесетте основи на вярата).
Виждаме голяма важност в нещата, които предстои да изясним в този раздел.
Сред нашите учители откриваме такива, които оспорват мнението на Рамбам по този въпрос. Те смятат, че нашата религия няма фундаментални Основи. Според тях всяко нещо в нашата Тора е фундаментално и онзи, който го отрича, се лишава от дял в Бъдещия свят.
Имало е и такива, които са смятали, че познавачите на Каббала не са съгласни със съществуването на Тринадесетте основи на вярата.
В този раздел ще покажем, че преобладаващото мнозинство от нашите учители, включително носителите на Каббала, са съгласни с Рамбам, че нашата вяра има фундаментални Основи. Някои обаче обединяват всички Основи в три, а други ги класифицират по различен начин. Ще обясним също, че без никакво съмнение самият Рамбам признава, и дори пише за това в Осмата основа, че всеки, който отрича каквото и да било от нашата свята Тора, се нарича еретик. Но по отношение на отричането именно на Основите на вярата има особен закон, особено определение и особен смисъл.
Ще покажем, че възгледът на Рамбам, както и този на преобладаващото мнозинство от мъдреците на Израел, не представлява облекчение, а напротив, налага по-строго изискване.
За да обясним правилно тази тема, ще приведем думите на нашите учители.
Абарбанел
Първият сред опонентите на Рамбам е самият Абарбанел. И макар в цялата си книга „Рош Амана“ той да защитава Рамбам срещу онези, които оспорват броя на фундаменталните Основи, в края на книгата си пише:
„Б-жествената Тора, според нашата вяра, е изцяло истинна. И всички нейни заповеди са ни дадени от Небесата. Задължението да вярваме в тях и да ги изпълняваме е еднакво по отношение на всички тях, както на малките, така и на големите. Затова съм убеден, че в нашата Тора не би трябвало да има Основи или фундаменти. Защото сме длъжни да вярваме във всичко, написано в нашата Тора, и не можем да се съмняваме дори в най-малката част от нея, за да разрешим след това, съмнението, опирайки се на „корени“ или „основи“. Защото онзи, който отрича или поставя под съмнение дори малка част от истините или разказите, приведени в Тора, е еретик и епикорес. Защото сред истините и разказите на Тора, от гледна точка на тяхната истинност, няма едни, които да са по-значими от други“ („Рош Амана“ 23).
В твърдението на Абарбанел, че всеки, който отрича дори най-малката част от Тора, се смята за еретик и епикорес, няма никакво възражение срещу Рамбам. Защото самият Рамбам в Осмата основа, „Тора от Небесата“, казва същото. Там той пише, че всеки, който отрича дори едно изречение или разказ в Тора, в който няма заповед, и твърди, че Моше го е написал от себе си, е „еретик и наглец, по-лош от всички останали еретици, защото смята, че в Тора има „сърцевина и обвивка“. Така самият Рамбам утвърждава в тази Основа, че цялата Тора е „сърцевина“.
Разбира се, по отношение на Основите има особен закон и особена строгост във връзка с „наследяването на Бъдещия свят“. Именно това има предвид Рамбам, когато говори за Основите.
Строгостта, както казахме в края на предишния раздел и както ще обясним още по-подробно в следващия, се състои в това, че съществува повелително задължение да се вярва в Основите, а грешката дори в една от тях или отричането дори на една от тях, съзнателно или не, лишава човека от дял в Бъдещия свят.
Но ако човек не вярва в Основите на вярата, тогава и изпълнението на заповедите от негова страна няма значение, както ще обясним по-нататък. Това не се отнася за грешка или незнание по който и да било друг въпрос от Тора. Докато човек не го пренебрегва съзнателно, той не губи своя дял в Бъдещия свят.
Удивителни са думите на Абарбанел, когато той пише, че може да оправдае Рамбам, като обясни, че Рамбам не е възнамерявал да установява Основи на Тора. Според него Рамбам само е искал да насочи хората, които не са успели да се задълбочат в изучаването на Тора, да им покаже кратък път и да им помогне да допълнят вярата си в Тора. Затова той дори не споменал „Основите“ в книгата „Море Невухим“, а говори за тях само в коментара към Мишна.
Това твърдение е не просто удивително, а напълно необосновано! Още в самото начало на книгата „Мада“ Рамбам казва: „Основата на основите и фундаментът на мъдростта е да се знае, че съществува Първично Съществуващ“ („Закони за Основите на Тора“, 1:1). По-нататък, в продължението на тези закони, той привежда и четирите първи Основи. Също така в началото на седмата глава на „Закони за Основите на Тора“ пише: „От Основите на Тора е също да се знае, че Б-г дарява човека с пророчество“. А самият Абарбанел, в деветнадесета глава, обяснява, че в коментара към Мишна Рамбам привежда Основите на вярата, благодарение на които евреинът се удостоява с Бъдещия свят, докато в книгата „Яд Хазака“ изброява всички заповеди на Тора. Там обаче той добавя, че онзи, който внимателно изучи тези глави от „Основите на Тора“, ще открие в тях споменаване на всички Основи.
Така пише Рамбам и в „Закони за идолопоклонството“, 2:3: „И не само към идолопоклонството е забранено да насочваме мислите си, но и всяка мисъл, която може да доведе човека до отричане на една от Основите на Тора, ни е забранено да допускаме в сърцето си и е забранено да насочваме разума си към нея, следвайки сърцето“.
А главното доказателство се намира в „Закони за разкаянието“, глава 3: „А ето кои нямат дял в Бъдещия свят, онези, които биват отсечени [от източника на вечния живот], погиват и биват осъдени поради огромното си нечестие за вечни времена: различните видове еретици, епикоросите, отричащите Тора и отричащите възкресението на мъртвите“. Там Рамбам изброява всички видове отрицания на еретиците и епикоросите, а това са всички Основи на вярата, и споменава всичките тринадесет.
А в „Забранени сношения“, 14:2, Рамбам пише: „На прозелита съобщават Основите на вярата, тоест единството на Всевишния и забраната за служене на идоли“.
От всички тези закони виждаме, че Рамбам е установил Тринадесетте основи на вярата като закон.
А в „Послание за възкресението на мъртвите“, написано от Рамбам в края на живота му, той казва: „Вече споменахме в началото на коментара към Мишна Основите, в които трябва да се вярва, пророчеството и Основите на традицията. Също така всички мъдреци на Устната Тора са ни задължили да вярваме в тях… И същото направихме и в нашата голяма книга, наречена „Мишне Тора““.
Също и в книгата „Море Невухим“ Рамбам няколко пъти говори за фундаменталните Основи на вярата.
А в новите издания на коментара към Мишна („Мосад рав Кук“) има допълнение към Четвъртата основа, в което е казано следното: „И знай, че велика Основа на Тора на Моше, нашия учител, е, че светът е бил сътворен. Всевишният го е сътворил и оформил след абсолютно небитие. А когато видиш, че изхождам от понятието за „предвечността“ на света според мнението на философите, това е, за да бъде съществуването на Всевишния доказано по безспорен начин, както обясних това в „Море Невухим““.
„Както обясних това в „Море Невухим“.“
От всички тези свидетелства недвусмислено следва, че и в края на живота си Рамбам е поддържал становището, че Тринадесетте основи на вярата имат силата на закон. Именно така, както вече казахме, преобладаващото мнозинство от мъдреците на Израел са разбирали възгледа на Рамбам.
Радбаз
И Радбаз е смятал същото като Абарбанел. Така той пише в своя респонс:
„Ти ме попита за Основите на вярата, с кое от „изброяванията“ съм съгласен, с това на Рамбам, благословена да е паметта му, с това на рав бен Хисдай или с изброяването на рав Йосеф Албо.
Отговор: Не съм съгласен с никаква форма на установяване на Основи за нашата Тора. Защото цялата тя е „основа“, дадена от устата на Всемогъщия. И мъдреците са казали: „Всеки, който твърди, че цялата Тора е от Небесата, с изключение на един стих…“ Затова всяка заповед е „основа“ и крайъгълен камък. Има леки заповеди, но те имат непостижими причини и тайни. Как тогава можем да кажем, че едни са второстепенни, а други главни? Накратко, добре е написал по този въпрос рав Ицхак Абарбанел в книгата „Рош Амана“, виж там. Той разглежда въпроса подробно и обстойно и отговаря на коментарите на предшествениците. Именно такова е и моето мнение. Цялата Тора, всички нейни подробности и тънкости, всяка една от тях, е основа, фундамент и крайъгълен камък. А онзи, който отрича което и да било от тях, се нарича еретик и няма дял в Бъдещия свят“ (1:344).
Вече казахме, че това възражение не засяга същността на позицията на Рамбам. Защото самият Рамбам в Осмата основа пише същото, а вече обяснихме в какво се състои особената строгост на Тринадесетте Основи.
Хатам Софер
„По отношение на спора дали Основите на вярата са тринадесет, или са само три, както казва рав Йосеф Албо, аз не виждам никаква разлика освен в самите названия. А според мъдреците на Каббала тук изобщо няма Основи, защото всяка „заврънкулка“ на буквите на Тора е основа. Тогава каква е разликата между едните и другите?“ („Йоре Деа“, 356).
На това възражение вече отговорихме. А що се отнася до написаното от него за мнението на „мъдреците на Каббала“, в следващата глава ще обясним, че и познавачите на Каббала са съгласни, че вярата има Основи.
А в раздел „Евен а-Езер“ (148) той пише: „Тринадесетте Основи са въведени от Рамбам, защото той е първият, който е направил това, а преди него те не са били известни“.
В раздела „Източникът и статутът на Тринадесетте Основи“ ще покажем източника на Тринадесетте Основи в Талмуда и мидрашите.
Дотук приведохме думите на опонентите на Рамбам и показахме, че в тях няма съществени аргументи.
На същото място Хатам Софер възразява и срещу Основата „Избавлението“:
„Но по никакъв начин не мога да се съглася, че нашето избавление е една от Основите на вярата. И ако падне този фундамент, нима ще падне и цялата стена, не дай Б-г! Както е казано, ако, не дай Б-г, нашите грехове биха довели дотам, че Всевишният да ни прогони завинаги. И както е смятал раби Меир по отношение на десетте колена, че те са отхвърлени завинаги. Нима поради това те могат да отхвърлят небесното иго или да променят дори върха на буквата йуд, включително в думите на мъдреците?! Ние не служим на Всевишния, за да ядем плодовете на земята и да се насищаме с нейното благо… Във всеки случай ние сме раби на Всевишния и нека Той постъпва с нас, както Му е угодно. Това не може да бъде Основа и фундамент, върху който да се гради каквото и да било здание. Но тъй като главната Основа и фундаментът на всичко е вярата в Тора и пророците, а там е казано за нашето окончателно избавление, следователно онзи, който отрича вярата в него, отрича Основата на вярата в Тора и пророците“.
На този аргумент вече отговорихме подробно в раздела, в който се разглежда въведението на Рамбам към Тринадесетте основи на вярата. Там е обяснено, че една от Основите на вярата е да се знае и да се вярва, че целта на Творението е възкресението на мъртвите, а това е единението със Създателя, окончателното избавление и въздаянието. Там обяснихме също, че знанието за това е „основа на благочестието и корен на съвършеното служение“[1]. Знанието за това е Основа, която стои на върха на стълбата на служението на Всевишния, насочено към единение.
Но както е обяснено там в думите на Рамбам, получаването на благо не може да бъде наречено цел на служението на Всевишния, сякаш съвършенството в получаването на благо е целта на човешкото усъвършенстване. Ще говорим още за това в раздела „Същността на Тринадесетте Основи“. Ще покажем и допълнителни аспекти на дълбочината и значението на това знание за целта на въздаянието като Основа на вярата.
[1] Както казва Рамхал в „Месилат Йешарим“.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com