Поради това, че завесата на природните закони беше отстранена, народът постигна дълбоката същност на словото на Всевишния, което обикновено е скрито за сетивното възприятие. Това събитие запечата в душите на Израел съвършената вяра.
Виждаха гласовете
В стиха: „И целият народ виждаше гласовете“ се говори за върха на съвършенството, който народът на Израел достигна в постигането на разкриването на словото на Всевишния. За да разберем за какво точно става дума, трябва да разширим погледа си към това събитие.
Коренът на ереста, както и на всеки грях, включително греха на дървото за познание, се намира в разрива между външното възприятие на реалността, която се разкрива пред човека, и постигането на нейната истинска същност. Защото Творецът, благословен да е Той, „скри Своето присъствие от обитателите на долния свят“ (Рамхал, цитирано по-горе). Управлението чрез законите на природата скрива Твореца. Затова реалността, която човек вижда и възприема със своя разум, без да прониква дълбоко в нея, не му разкрива битието на Твореца. Единствено Тора, наречена „Бина“[1] – словото на Всевишния, разкрито при Синайското откровение – ни учи на вътрешното съдържание и истинския смисъл на реалността.
Разбира се, това не може да се нарече пълно поправяне, докато видимата реалност противоречи на дълбокото разбиране. Докато съществува това противоречие между истината за вътрешния смисъл на реалността и нейното скриване във видимия свят, остава място за съмнения във вярата, за заблуда и за ерес. „Естественото“ управление на света, при което всичко следва обичайния си ход според законите на природата, е именно завесата, която скрива възможността човек да достигне до истинската вяра. И това е необходимо, за да има човек свобода на избора, а заедно с нея и възможност за ерес, както е известно.
Едва когато вътрешният смисъл на Творението се разкрие пред очите на всички и стане достъпен за сетивното възприятие, вярата се основава върху съвършеното разкриване на истината. Но това съвършено разкриване беше еднократно събитие, когато Всевишният „разкъса завесата“, тоест премахна завесата на природните закони и разкри всички тайни на битието – неговата дълбочина и неговия корен. И размисли добре върху това.
Това разкриване запечата в душите на Израел съвършената вяра, защото, както вече обяснихме, силата на вярата е пряко свързана със степента, в която се разкрива истината. Това разкриване стана гаранция за всички бъдещи поколения, че вярата никога няма да напусне потомството на Израел – „и в теб ще вярват завинаги“. Както пише за това Рамбам:
„И Творецът, благословен да е Той, вече ни даде обещание, подобно на човек, който става поръчител за друг. За нас е достатъчно Неговото поръчителство. Той ни извести, че всички, които са стояли при Синайското откровение, ще вярват в пророчеството на Моше и във всичко, което беше разкрито чрез това пророчество – те, техните деца и децата на техните деца, до вечни векове.“ (Послание до Йемен)
А за да разберем какво означава тази степен – „виждаха гласовете“ – трябва да осмислим понятията „глас“, „слово“, „зрение“, „слух“, „Хохма“ и „Бина“. Разгледахме ги подробно в книгата „Даат тфила“ („Знание за молитвата“) и препращаме любознателния читател към нея, а тук ще ги изложим накратко.
Да започнем с това:
Глас и слово
„Гласът е общото, а словото е частното.“ (Зоар, Шмот 3)
„Глас“ е общият израз на вътрешното желание, преди то да бъде разкрито в подробности чрез словото. Както обяснява Гемара за влизането на душата в тялото: „Три гласа преминават от единия край на света до другия… гласът на душата, когато напуска тялото; а според друго мнение, към тях се отнася и гласът, който се чува при раждането.“ (Йома 20б)
„Човек идва в този свят с глас (вик) и си отива от него с глас (вик).“ (Мидраш Коелет Раба 5)
Тези гласове, за които говорят мъдреците, са израз на общата същност на желанието на душата, още преди то да бъде оформено в словото. По същия начин, когато се разкрива волята на Всевишния при сътворяването на „душата на всички души“, тя първоначално се разкрива като „гласове“, а след това чрез словото се разкрива в подробности. И размисли добре върху това, което изложихме тук накратко.
Словото
Словото изразява вътрешното съдържание на дадено нещо. Затова на свещения език всяко творение се нарича „давар“ (דבר) – „слово“[2]. Думата „давар“ произлиза от „дибур“ (דיבור) – „говор“. Защото коренът на всяко творение е в словото на Всевишния, а целта на всяко творение е да разкрие това слово[3].
„Словото на Всевишния пребъдва вечно на небесата.“
„Всяко слово и всяко изречение на Всевишния при сътворението на света, когато Той каза: „Да бъде…“, е душата и жизнената сила на онова, което беше сътворено чрез това слово… И оттогава, през всички дни на съществуването на света, словото на Всевишния пребъдва в тях, за да ги озарява и да поддържа съществуването им във всеки един миг… Но сега очите ни са помрачени и ние не можем да го видим с телесните си очи… За бъдещето обаче е казано: „И всяка плът заедно ще види, че устата на Всевишния говорят.““ (Нефеш а-Хаим 3:11)
В бъдеще ще се изпълни казаното: „И всяка плът заедно ще види, че устата на Всевишния говорят.“ Тоест ще се разкрие вътрешният смисъл на всяка част от Творението и ще се изпълни стихът: „И ще се разкрие славата на Всевишния.“ (Йешаяу 40:5)
„Това означава, че нашето възприятие ще се просветли дотолкова, че ще се удостоим да постигнем и да видим дори с телесните си очи присъствието на словото на Всевишния във всяко нещо от този свят.“ (Нефеш а-Хаим 3:11)
Пояснение: в бъдеще всяко нещо само ще разкрие своята същност и своето предназначение в този свят, както и какво именно разкриване на небесната слава се съдържа в неговото сътворяване – тоест кое слово на Всевишния стои в неговия корен.
Подобно „просветление“ се е случило при Синайското откровение, както вече обяснихме.
[1] Едно от десетте основни качества (сфирот), чрез които Всевишният се разкрива. Самото име означава „разбиране“, макар това да е само приблизително обяснение.
[2] Тоест, както обяснява авторът, думата означава и „нещо“, „предмет“, изобщо всяко творение в най-широкия смисъл на думата.
[3] Тоест конкретното желание, изразено в определено слово. А чрез всички тези отделни желания в крайна сметка се разкрива и всеобщата воля на Всевишния.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com