Обичай ближния си като самия себе си — това е една от основополагащите заповеди на Тора
Известен е случай, когато един неевреин дошъл при Хилел (глава на Синедриона в периода, непосредствено предшестващ разрушаването на Втория Храм) с цел да приеме гиюр и да се присъедини към еврейския народ. От една страна, той искрено желаел да бъде евреин, а от друга, се опасявал, че никога няма да успее да проумее всички закони на Тора, а това означава, че никога няма да може да ги изпълнява както подобава. Този неевреин се обърнал към Хилел с молба великият учител да му изложи всички закони на Тора за времето, през което бъдещият гер ще може да стои на един крак. Хилел, известен със своето търпение, не сметнал тази молба за дръзка и неуважителна и дал изчерпателен отговор. „Не прави на ближния си това, което не желаеш да правят на теб. Това е цялата Тора, всичко останало е коментар към нея.“
Любовта към ближния — златното правило на юдаизма
Така е написано в Тората (глава „Кдошим“, Ваикра, 19:18): „ואהבתה לרעיך כמוך“ (ספר „ויקרא“ י“ח:י“ט) Превод: „Обичай ближния си като самия себе си“.
Повечето хора или не знаят, или не си дават сметка за това, че правилото, изразяващо максималното изискване към моралното ниво на човека, врязало се в умовете на владетелите и техните поданици и сложило край на варварството и робството, е дошло при народите по света от юдаизма. Човекът, когото е прието да смятат за един от най-великите мислители — Джон Стюарт Мил — изразил удивление, когато узнал, че този принцип е записан в Тора. Много преди възникването на християнството еврейските мислители и философи са разглеждали това правило като главно изискване на закона на Тора, посочвайки, че то лежи в основата на всички заповеди, регулиращи отношенията между хората, а също и в основата на заповедите, определящи задълженията на човека по отношение към Всевишния.
За този стих от книгата Ваикра са говорили като за основа на морала, непосредствено цитирайки го, позовавайки се на него или перифразирайки го, използвали са го за обяснение на това как трябва да се градят отношенията между хората в една или друга ситуация. Така например Бен Сира казва: „Уважавай съседа си като самия себе си“. В трактата Шабат се казва: „Не прави на другаря си това, което ти е ненавистно“. Подобни изказвания могат да се срещнат в трудовете на Филон Александрийски и Йосиф Флавий. Мъдреците на Тора, предаващи традицията от поколение на поколение, също са твърдели, че отношението към ближния като към самия себе си е квинтесенцията на Учението.
Известен е случай, когато един неевреин дошъл при Хилел (глава на Синедриона в периода, непосредствено предшестващ разрушаването на Втория Храм) с цел да приеме гиюр и да се присъедини към еврейския народ. От една страна, той искрено желаел да бъде евреин, а от друга, се опасявал, че никога няма да успее да проумее всички закони на Тора, а това означава, че никога няма да може да ги изпълнява както подобава. Този неевреин се обърнал към Хилел с молба великият учител да му изложи всички закони на Тора за времето, през което бъдещият гер ще може да стои на един крак. Хилел, известен със своето търпение, не сметнал тази молба за дръзка и неуважителна и дал изчерпателен отговор. „Не прави на ближния си това, което не желаеш да правят на теб. Това е цялата Тора, всичко останало е коментар към нея.“
Таргум Йонатан (превод на Тора на арамейски език, извършен от великия мъдрец Йонатан бен Узиел) привежда разгърнато пояснение към този стих от книгата Ваикра, което както по смисъл, така и по формулировка силно прилича на изказването на Хилел. Мъдреците са смятали, че основната причина за загубата на независимостта на еврейския народ, поражението във Великото въстание срещу Рим, разрушаването на Храма и всички страдания, паднали се на съдбата на народа, е безпричинната омраза в средите на синовете на Израел.
Раби Акива, най-изтъкнатият мъдрец, ръководител на поколението, което е израснало след разрушаването на Храма, е казал: „Обичай ближния си като самия себе си — това е най-общото правило на Тора“. В трактата Пиркей Авот (3:14) раби Акива, развивайки тази мисъл като доказателство за това, че любовта към човека е основополагащ принцип, се позовава на стих от книгата Берешит: „По образ Божий създаде Той човека“ — „Обичан е (от Всевишния) човекът, защото е създаден по образ (Божий)“.
По този начин раби Акива обяснява, че любовта към човека действително е най-общото правило в Тора, тъй като тя не само лежи в основата на всички заповеди, определящи взаимоотношенията между хората, но без нейното изпълнение е невъзможно изпълнението на заповедта за любов към Всевишния и на всички останали заповеди, определящи задълженията на човека по отношение към Твореца. Бен Азай, съвременник и последовател на раби Акива, казва, че винаги трябва да се помнят думите на великия учител на всички поколения, придал практически смисъл на стиха от Тора „По образ Божий създаде Той човека“, и човек да не си позволява да унижава и оскърбява своя ближен: „Не оскърбявай никого от хората“.
Заповедта, записана в стих 19:18 на книгата Ваикра (приведена по-горе), се отнася за всички синове на Израел и не допуска никаква класова вражда. Пророците са упреквали богатите за потискането на бедните. Ездра е призовал да се простят всички дългове и да се пуснат на свобода онези, които са се продали в робство поради бедност. Учението за това, че любовта към ближния е ключова заповед, не е било забравено с прекратяването на пророчеството. Мъдреците на Тора и праведниците, живели през средните векове, също са поставяли тази заповед на преден план. На раби Йехуда Хасид принадлежи следното изказване: „В деня на Последния съд [деня на завършването на историята в обичайното ѝ разбиране и поправянето на недостатъците на целия свят] Всевишният, да бъде благословено Името Му, ще призове на съд всички неевреи и ще им потърси сметка за нарушаването на заповедта ‘Обичай ближния си като самия себе си’. Всички народи по света са нарушавали тази заповед и са се отнасяли жестоко един към друг“.
Изопачавания на заповедта
Да се върнем към заповедта, приведена в книгата Ваикра, 19:18. За съжаление, днес има голяма вероятност да се смята, че повечето хора я разбират изопачено. Макар че основателят на християнството е цитирал този стих от книгата Ваикра, веднага щом сектата на ранните християни е поставила себе си извън юдаизма, отказвайки се от традицията, тя на часа е загубила възможността да спазва каквито и да било заповеди, включително и основата на основите на Тора — заповедта за любов към ближния. За да не остане законът гола теория или да не се изопачи при опита да бъде въплътен в живота, е нужна широка среда, притежаваща определена култура. Откъсвайки се от еврейската среда, християните са загубили способността да въплъщават този закон на Тора в живота.
Орденът на йезуитите, опирайки се на понятия от Тора, извратени в християнската среда до неузнаваемост, придал на принципа за любов към ближния такъв смисъл, че изводите, направени въз основа на него, при тяхното прилагане на практика са довели до такава жестокост, до каквато не би могло да доведе нито едно тълкуване на понятието „омраза“. Йезуитите са подлагали на изтезания хора, които според тях са престъпили закона, с цел да „спасят“ техните души чрез страдания и да им осигурят „дял в бъдещия свят“.
Следва да се отбележи, че само по себе си тълкуването на принципа на любовта от основоположника на християнството няма нищо общо с грижливо пазената еврейска традиция и противоречи на онези основи, върху които се базира този основополагащ закон на Тора. Тора не позволява на никого да търпи оскърбления и издевателства, ако той има възможността да се защити, също както не дава разрешение на човека да нанася сам на себе си рани или да порочи собственото си име, разпространявайки лоши слухове за себе си. Това изискване да се пази собственото достойнство става очевидно от само себе си, ако си припомним, че любовта към човека се базира на това, че той е сътворен по образ на Всевишния. Затова за Тора е неприемливо, а за всички, които пазят традицията, е отвратително предложението да подложиш другата си буза, ако вече са те ударили по едната.
Понятието „ближният твой“
Тъй като любовта към човека произтича от това, че той е създаден по образ на Всевишния, понятието „ближният твой“ се отнася само за този, който пази този облик и не го позори.
„Ближният твой“ се отнася и за онези, които са приели гиюр, присъединили са се към еврейския народ, вярват в единния Бог и спазват законите на Тора. Тора, отчитайки психологията на човека, отделя любовта към гера като самостоятелен закон и няколко пъти се връща към него. В книгата Ваикра, в същата 19-а глава, се казва: „И когато живее при теб пришълец във вашата страна, не го потискай. Като местен жител сред вас нека ви бъде пришълецът, който живее сред вас; обичай го като самия себе си, защото пришълци бяхте вие в Египетската страна“ (Ваикра, 19:33, 34).
От друга страна, евреин, който съзнателно нарушава най-важните закони на Тора, забраните, свързани с идолопоклонничеството, който нарушава Съботата и не спазва изискванията на законите за празничните дни (например такива като отказ от ядене на квасно на празника Песах и спазване на поста на Йом Кипур), пренебрегва образа на Всевишния, по който е създаден, и е недостоен за любов, особено ако тласка други към нарушаване на законите. Тора не предлага да се обича идолопоклонникът или този, който умишлено осквернява името на Всевишния. Въпросът за това кой е достоен за любов не се решава въз основа на родствени отношения. Това се определя от това дали човекът пази онзи образ, по който е създаден, или се отказва от него.
Като цяло принципът „Обичай ближния си като самия себе си“ е останал неразбран от християнската среда. Той е бил подложен на редица изменения, които са го направили неузнаваем и имащ малко общо с еврейската традиция.
Любовта към ближния като забрана
Нека разгледаме заповедта за любов към ближния в друг неин аспект: не като повеля, а като забрана.
Еврейската традиция се стреми дори онези заповеди, които се отнасят предимно към „задълженията на сърцето“, т.е. към мисловната дейност на човека и към света на неговите чувства, да ги представи така, че да намерят израз в конкретни действия или, напротив, да приемат формата на забрана, повеляваща отстраняване от определени действия. Така Хилел е преформулирал повелята да обичаш ближния като самия себе си по такъв начин, че тя е приела характера на твърде конкретна забрана:
„Не прави на ближния си това, което не желаеш да правят на теб“. Лесно може да се досети човек, че правилото, формулирано в съставените на по-късен етап евангелия — „всичко, което искаш да ти правят хората, прави го и ти на тях“, не е нищо друго освен „позитив“, получен в резултат на елементарно преобръщане на забраната в повеля. В този принцип се долавя и предизвикателство към мъдреците, които, според мнението на християните, са се осмелили да ограничат най-важния закон на Тора (да обичаш ближния) и да го сведат до сухо ограничение на действието, което лишава човека от широтата и пълнотата на чувствата. Но при по-внимателно разглеждане стигаме до извода, че повелята на евангелието „всичко, което искаш да ти правят хората, прави го и ти на тях“ не може да стане критерий за човешкото поведение. Никой няма възможност постоянно да прави за другия това, което би искал да правят за него.
Нещо повече, това правило зачерква най-важната основа на принципа на любовта, формулиран в Тора: „Обичай ближния си като самия себе си“. Човек няма право да забравя за себе си, за своето семейство, приятели и близки, безусловно отдавайки своето имущество, сили, енергия и способности, а може би и самия си живот, за благото на друг човек. Великият принцип на равенство пред лицето на Всевишния и образът на Твореца, заложен при Сътворението във всеки човек, ни задължава да се грижим за себе си и за своето семейство не по-малко, отколкото за другите. Евангелието, дошло да оспори формулировката на принципа за любов към ближния, издигната от мъдреците на Тора, в резултат само е подчертало мъдростта и величието на онези, които пазят традицията на разбирането на текста и заповедите на Тора, съобщени на Моше на планината Синай и предавани от поколение на поколение в устна форма.
Ранните християни са били запознати с еврейската традиция, фиксирана в мидрашите и Талмуда, и това е намерило отражение във факта, че принципът на любовта към ближния, формулиран като забрана, се среща в раннохристиянската литература наред с неговия запис под формата на положителна заповед. „Болезнената реакция на разликата между позитивната и негативната формулировка на заповедта е възникнала едва в най-ново време. Тя се е явила в резултат на многобройни изследвания и аналитични трудове, посветени на тази тема. В древния свят не са възниквали никакви подобни дискусии“ (Кител).
Мъдреците на Тора, включително и самият Хилел, не са отричали позитивната формулировка на заповедта за любовта, но са използвали общото правило, без да предполагат, че то може да бъде конкретно ръководство за действие. Така в същия трактат Пиркей Авот се привежда изказването на Хилел: „Обичай хората и се стреми към мир“.
Упрекът по адрес на мъдреците, че от позитивната заповед за любов към ближния са направили суха забрана, е бил предявен вече във време, близко до нашето, когато дейците на църквата са получили, от една страна, възможност да се запознаят с традиционните еврейски източници, а от друга страна, не са успели да си съставят пълна представа по нито един от въпросите, отнасящи се до еврейския закон. Тенденциозността на този упрек става очевидна, ако си припомним, че за мъдреците първоизточник винаги е била самата Тора. Техните изказвания никога не са били разглеждани от тях като замяна на принципите на Тора, а само като коментар и разяснение, отразяващи една от страните на многостранния по своя смисъл писмен текст на Тора.
Християнският свят отдавна вече е изоставил опитите да ограби юдаизма и да го лиши от правото законно да се смята за онова учение, което е формулирало за цялото човечество принципа на любовта. Днес никой сериозно не се опитва да противопостави думите от евангелието на думите на мъдреците и да твърди, че мъдреците са се придържали само към негативната формулировка на заповедта, а християнството за първи път я е формулирало като позитивна. От момента, в който широките маси по целия свят са се запознали с текста на Тора, е невъзможно някой да бъде измамен и от никого не може да се скрие, че позитивната формулировка на заповедта за любовта за първи път се среща в текста на самата Тора: „Обичай ближния си като самия себе си“.
Като самия себе си
Собственият живот и достойнството на човека имат не по-малко значение от живота и достойнството на другия. Никой няма право да не се защитава. Нещо повече, ако някой посяга на живота на човека, съществува задължение преследвачът да бъде убит, преди да успее да нанесе смъртоносен удар на своята жертва.
Учението на нашите мъдреци, което разгръща пред нас традицията, предавана от времето на Моше от поколение на поколение, не се състои от един принцип, чиято декларация уж трябва да зачеркне всичко, което е било казано досега, и всичко, което трябва да бъде казано в бъдеще. Така например Хилел, освен известното изказване „Не прави на ближния си това, което не желаеш да направят на теб“, е произнесъл също фраза, която разкрива най-важната страна на взаимоотношенията между хората: „Ако аз не съм за себе си, кой ще бъде за мен, а ако съм само за себе си, тогава какво съм аз?“.
В Сифра, която е една от най-древните книги, в която традицията, предавана от времето на Моше, е намерила израз в писмена форма, се разглежда следната ситуация:
„Двама души вървели през пустинята. Единият от тях имал малко количество вода, достатъчно за това да се добере до населени места. Обаче, ако тази вода се раздели на двама, то нито един от пътниците не би имал сили и биха загинали и двамата“. Бен Птура казал: „Водата трябва да се раздели, дори ако и двамата загинат“. Раби Акива казал, че в подобен случай „твоят живот (т.е. животът на този, на когото принадлежи водата) е по-ценен от живота на другаря“. Тора разглежда живота на човека като принадлежащ не на самия него и имащ стойност не като частна собственост, а като средство за служене на Всевишния. Законът на Тора показва, че човек няма право да даде живота си, да отиде на сигурна смърт, за да спаси друг. Понякога това е по-трудно, отколкото да пожертваш себе си. Но Тора веднъж завинаги е определила: „Обичай ближния като самия себе си“ — като самия себе си, но не повече от себе си.
Раби Акива учи от Тора: „Нека живее брат ти с теб“ — т.е. с теб: твоят живот е преди живота на твоя другар.
Съвременните мислители са се опитвали да изразят принципа за любов към ближния по друг начин и да намерят за него друга формулировка. Трудно е обаче да се измисли заместител на това, което е написано в Тора. Като пример може да се приведе един от лозунгите: „Живот в името на другите“. От философска гледна точка подобна формулировка на принципа на любовта не издържа на никаква критика. В действителност става дума за глобално общо правило, което трябва да бъде приложимо за всички. Но ако си представим, че всички посвещават живота си на другите, то е неясно в името на кого го правят, тъй като всеки се отказва от своите лични интереси и дори от собствената си личност. Всеки опит да се разшири или допълни Тора води само до това, че дълбочината и глобалността на еврейското Учение се проявяват с още по-голяма очевидност.
Източник – toldot.com