Човек е способен да възприема Б-г не чрез абстрактни философски разсъждения, а чрез традицията и заповедите, дадени на планината Синай.
Прямотата на вярата
Ще обясним още някои аспекти на тази тема. Когато заповядва на човека да вярва, Създателят не изисква от него да постигне със собствения си човешки разум битието на Всевишния. Защото Създателят, благословен да е Той, се е разкрил на Адам чрез пророчество и му е дал заповеди, като е говорил с него.
Целта на Творението е човекът да получи благо, а абсолютното благо е единението със Самия Създател. Но как човек би могъл да постигне каквото и да било от Създателя и Неговата воля, за да стане единен с Него? Очевидно е, че Всевишният е разкрил Своето битие и Своята воля на човека по такъв начин, че човекът да може да ги постигне.
„Всевишният е създал човека прям“. Той му е заповядал да се отдалечи от изследването на вярата чрез разума, от познанието за доброто и злото, от дървото на съмненията. „Но те потърсиха много разсъждения“. Човекът съгрешил, като навлязъл в тази „осезаема“ система. Той започнал да търси пътища чрез човешки и рационални разсъждения и по този начин силно се отдалечил от Всевишния.
Така поколенията се отдалечавали все повече от Всевишния, търсейки според собствения си разум идолопоклонството и чужди начини за получаване на висше влияние като степени на приближаване към Създателя. Докато не дошъл „верният“, нашият праотец Авраам, който трябвало да поправи греха на Адам и да разкрие Създателя именно чрез търсене с разума, докато не го озарила светлината на Всевишния.
Както казва „Кузари“: „Такова било разсъждението на Авраам, когато му се изяснили единството на Всевишния и Неговата власт. Но това било преди да се удостои с Неговото разкриване. След като се удостоил с разкриването, той отхвърлил всички разсъждения. И не поискал от Всевишния нищо друго, освен да бъде желан пред Него, след като Всевишният го научил каква е Неговата воля, как се постига тя и къде. А мъдреците вече са учили от думите на стиха: „И го изведе навън“, че [Той му казал]: „Излез изпод твоето [изучаване] на звездите“, тоест остави съмнителната астрология и мъдростта на природата“ („Маамар“ 4:27).
Оттогава, както подробно обяснява „Кузари“ в първото съчинение, способността за пророчество станала наследство на неговото потомство. Вярата станала тяхно наследство.
Същото се случило и при Синайското откровение, откровението, което станало поправяне на греха на Адам. Там Всевишният разкрил на народа на Израел Своя закон, неговите Основи и заповеди. Там им било заповядано да вярват, чрез дълбоко осмисляне на онова, което им било разкрито, твърдо и с готовност за саможертва. Защото именно такава е истинската вярност, в единението на тях и на техните потомци със Създателя завинаги.
Създателят на този свят им заповядал да изпълняват заповедите, които „всички са доказателства за вярата“. Затова във всички заповеди ние си спомняме Изхода от Египет, както обяснява Рамбан в „Торат а-Шем Тмима“.
В същото откровение им било заповядано да предадат вярата на потомците си:
„Това, което Той казал на Моше: „И в теб [в Моше] ще вярват навеки“, означава, че когато предадат това и на децата си, те ще знаят, че е истина, без никакво съмнение, сякаш всички поколения сами са го видели. Защото на децата не се свидетелства лъжливо и не им се предава като наследство безполезна измислица. И те изобщо няма да се съмняват в нашето свидетелство, а ще вярват с пълна увереност, че със собствените си очи сме видели всичко, за което им разказваме“ (Рамбан, Дварим 4:9).
Оттогава Израел е верен на своя Б-г и жертва живота си в името на Неговото единство.
Народът, наречен Израел, Йешурун[1], се е съединил с прямотата на своята вяра така, както Всевишният е създал човека прям. Този народ се е отказал от разсъжденията относно онова, което е получил по традиция. И дори най-простите хора от Израел принасят себе си върху олтара на вярата, без съмнения и разсъждения.
„Великолепието на нашата вяра в очите на Всевишния е в това, че понасяме тежестта на гоненията и търпим бедствия, както е написано: „Защото заради Теб ни убиват всеки ден“ (Псалми 44:23). Това се отнася за поколението на гоненията. И ние трябва да се радваме на това, че понасяме страдания, загуба на имущество и изгнание, защото всичко това ни украсява в очите на нашия Създател и това е нашата слава.
И всички наши страдания, които идват от Него, се зачитат като жертва за всеизгаряне върху жертвеника. И за това ни е казано: „Напълнете ръцете си [принесете жертва] за Всевишния, защото всеки чрез сина си и чрез брата си [ще се освети], за да ви бъде дадено днес благословение“ (Шмот 32:29)“ (Рамбам, „Игерет а-Шмад“).
Прямотата е вярност към целта.
Допълнения
Смятаме за уместно тук да приведем следното.
Мъдреците на Каббала са възвеличавали изключително много нейната мъдрост като цяло и особено в противопоставянето ѝ на рационалните изследвания. Както пише Агра: „Там, където завършва философията, и по-нагоре, започва нашата мъдрост Каббала“. Освен това Агра определя мъдростта на философията като „външна“ спрямо мъдростта на Каббала.
Рамбам, нашият учител в законите на вярата и познанието, не е привел в своите съчинения нищо от тази мъдрост. Нещо повече, както са ни обяснили нашите учители, Рамбам обяснява целия Акт на Творението, както и Учението за Колесницата[2], по начин, различен от обяснението на Каббала[3].
Нашите учители са ни обяснили, че Рамбам не е разполагал с Каббала, защото по негово време тази мъдрост е била скрита и се е предавала само на отделни хора. Виж за това книгата на Агри Хавер „Маген ве-цина“ (глава 1).
Рамак вече е написал в книгата „Пардес“, че онзи, който не познава истинската мъдрост и „талмуда“, тоест учението за десетте сфирот, не се смята за еретик, въпреки че по отношение на останалите Основи на вярата дори човек, който не е виновен за своето незнание, се смята за еретик. Както вече обяснихме, причината е, че истинската мъдрост е била скривана. И само онзи, който я познава, но я отрича, се смята за еретик.
В книгата „Меаян Ганим“ е казано, че в края на живота на Рамбам му била разкрита мъдростта на Каббала. А в книгата „Шушан Содот“ авторът привежда писмо на Рамбам, в което той възхвалява мъдростта на Каббала.
В книгата „Шомер Емуним а-Кадмон“ е казано, че един от коментаторите на Рамбан е написал по този начин в глава „Шлах“, че раби Яаков отишъл в Египет и там предал мъдростта на Каббала на Рамбам. А Маарам Алшакар, в края на книгата си с отговори на възраженията към Рашал, пише за това писмо.
В книгата „Седер а-Дорот“ авторът пише, че е видял в книгата „Игерет Хамудот“, съставена от рав Елия Хаим, че той е видял писмо от Рамбам до негов ученик. В него Рамбам пише, че след като пристигнал в „Земята на Газелата“[4], намерил там един старец, който „му отворил очите“ за мъдростта на Каббала, и че ако я бил познавал по-рано, нямало да напише някои от нещата, които е написал.
В книгата „Мигдал Оз“ е написано, че в края на дните си Рамбам познал мъдростта на Каббала. А в книгата „Закен Ахарон“ върху глава „Хаей Сара“ е написано, че в края на живота си Рамбам изучавал мъдростта на Каббала и дори се разкаял за някои неща, които бил написал въз основа на философията[5].
В рамките на изучаването на мъдростта на Каббала ще обясним и алегоричните Имена на Всевишния в Четвъртата основа.
[1] „ישורון“, от думата „ישר“, „прям“.
[2] „מעשה מרכבה“.
[3] Актът на Творението се обяснява в „Сефер Йецира“, а Учението за Колесницата в „Сифра де-Цниюта“.
[4] Земята на Израел.
[5] Следва да се обърне внимание, че макар Рашаб и неговият съд да са наложили „херем“ върху изучаването…
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com
0