Въпросът засяга основите на еврейския мироглед и тук има няколко аспекта.
- Този свят по принцип не е предназначен за награда или наказание за постъпките на човека. Всичко, което получаваме, са условията, необходими за изпълнението на нашата задача в живота. А те могат да бъдат пряко свързани с духовното ниво на човека: на слабия или намиращия се на ниско ниво – по-леко, на силния – по-трудно. И колкото по-тежки са условията, толкова по-голяма награда ще получи човекът, който е успял да се справи с тях и да изпълни волята на Твореца. Затова понякога виждаме праведници, на чийто дял се падат най-тежки изпитания, в някои случаи изискващи нечовешки сили, а от друга страна – злодеи, чийто живот минава леко и безгрижно. Нещо повече, понякога се случва злодеите да получават награда за своите малобройни правилни действия в този свят. Това е в случаите, когато Бъдещия свят те просто не са заслужили заради своите престъпления. По същия начин и праведниците могат да понесат наказание за своите малобройни прегрешения в този свят и да дойдат в Бъдещия свят напълно пречистени, готови да получат вечната награда, превъзхождаща всички мислими наслаждения на този свят.
- Основното условие за съществуването на човека в този свят е свободата на избора. Тоест човек трябва да има възможност съзнателно, без никакъв натиск отвън, да избере доброто и да се отдалечи от злото, дори ако то в момента изглежда по-привлекателно. А ако за всяко добро дело човек веднага получаваше например милион долара, а за всяко престъпление – счупен крак, на никого дори не би му хрумнало да върши лоши постъпки. Всички биха правили само „добро“, но не по собствен избор, а изключително заради изгода или от чувство за самосъхранение. Тоест хората биха се превърнали просто в зависими същества, в роботи… А на роботите не им се полагат нито награда, нито наказание; те не са способни на духовен растеж и целенасочена работа върху себе си. Всевишният е създал човека по Свой образ и подобие, и това означава, наред с другото, способността да прави осъзнат избор, независещ от външните обстоятелства. Затова злото в този свят понякога може да изглежда по-комфортно, привлекателно и безнаказано, а доброто понякога е свързано с трудности, неудобства и унижения. И всеки вменяем човек може да избира между едното и другото.
- Невъзможно е да се оценяват хората, сравнявайки ги един с друг. Всеки човек има свое собствено ниво и Всевишният го оценява само по отношение на неговото собствено ниво в миналото: станал ли е поне малко по-добър, отколкото е бил, преодолял ли е себе си поне в нещо малко; с други думи – намира ли се в състояние на духовен растеж или, не дай Б-г, на падение? Това се отнася както за великите равини, така и за хората, напълно далечни от Тора.
- Понякога се случва човек да получи определено ниво „като подарък“ – не му се налага да работи върху себе си, за да го достигне. Това не означава, че той може да се отпусне и да гледа отвисоко на другите хора, които не са достигнали това ниво. Напротив: за него това е знак свише, че към него се предявяват по-високи изисквания; той трябва да работи върху себе си, за да повиши вече съществуващото си ниво, или, може би, да търси пътища за работа върху себе си в областите, в които е по-слаб. Нещо повече, без постоянно самоусъвършенстване човек не може да се задържи на вече достигнатото ниво и незабелязано за себе си започва да се плъзга надолу. Тук е уместно сравнението с двама ученици: надарен и такъв, който изпитва затруднения в учението. Често се случва този, който в училище „схваща всичко в движение“ и не трябва да се напряга, за да получава добри оценки, да се окаже неспособен да преодолява трудностите, които неизбежно среща по-нататък в живота си. А посредственият ученик, привикнал да постига резултати с упорит труд и постоянство, може да постигне в живота много повече. Така е и в духовен план: ако човек например е скромен по природа, той не трябва да спира дотук, а да се усъвършенства в скромността и да търси други области, в които все още е далеч от съвършенството. Само така, в постоянна работа върху себе си, можем да изпълним своето предназначение, заради което сме дошли в този свят, така че след 120 години да не ни бъде срам, че така и не сме станали това, което сме могли да бъдем…
Автор – Мириам Климовская
Източник – toldot.com