От Йоси Голдман
Преди няколко години чух равин Манис Фридман да разказва история за човек, който дочул свой приятел да казва на жена си по телефона: „Умри!“.
— Как можеш да говориш така на съпругата си?! – възмутил се той. Приятелят му се усмихнал и отговорил: – Тя току-що ме попита дали новата ѝ рокля е убийствена, и аз отвърнах: „Да, направо да умреш!“.
Да чуеш само половината от един разговор и да си вадиш заключения може да бъде опасно. Изгубил съм брой колко пъти съм слушал истории за други хора, на които не ми се искаше да вярвам – и наистина, след проверка се оказваше, че те са или сериозно изопачени, или пълни измислици. Сигурен съм, че всички сме имали подобни преживявания.
В седмичната глава от Тора „Кедошим“ четем думите: Betzedek tishpot amitecha (Левит 19:15) — „С правда съди ближния си“.
Раши, най-видният тълкувател на Библията, първо дава простия анализ: че съдиите трябва да отсъждат справедливо, без да се влияят от каквито и да било други съображения. Всъщност пълното заглавие на един бет дин (еврейски съд) е не само бет дин („дом на закона“), но и бет дин цедек („дом на справедливия закон“). Законът трябва да бъде справедлив, честен и обективен – в противен случай самият съд не раздава правосъдие.
Но след това Раши добавя второ тълкуване, което е от значение не само за съдебната система, но и за всички нас: „Друго обяснение е: Съди ближния си благосклонно“ (т.е. тълкувай действията му в негова полза, когато има съмнение).
Моралният императив да съдим хората благосклонно, като им даваме кредит на доверие, се обсъжда в Талмуда, в „Етика на отците“ и в много други еврейски източници.
Чудех се каква ли е връзката с „Кедошим“ – част от Тора, която се занимава с общата повеля да бъдем свети. И ми хрумна, че може би това е така, защото всъщност всички ние сме свети, но твърде често хората биват погрешно съдени и осъждани, преди да разполагаме с всички факти. Има толкова много истории по тази тема, че бихме могли да ги разказваме безкрайно, но нека споделя няколко.
Моят приятел и колега, равин Мендел Липскар, разказва история от ранните си дни в Йоханесбург през 70-те години. Той бил млад, нов равин в синагога, посещавана предимно от по-възрастни хора, свикнали със своите порядки. В един момент по време на първия си Йом Кипур там, в шул (синагогата) влязъл млад мъж, който изглеждал съвсем не на мястото си. Бил облечен с дънки и сандали, с дълга, къдрава коса – типично хипи. Равин Липскар помолил габая (църковния настоятел) да даде на неочаквания гост честта да отвори Свещения ковчег по време на службата. Габаят бил в ужас. Кой бил този млад мъж, облечен толкова неподходящо? Да му се даде такава чест било, според него, немислимо. Но равинът настоял и габаят се съгласил, макар и с голямо нежелание. Накратко – това преживяване на Йом Кипур се оказало началото на духовно пътешествие за младия посетител. Днес бившето хипи е уважаван софер (ритуален преписвач на свещени текстове) в голям американски град.
Синът ми, Михоел, е шлиах (пратеник) в Кауай, най-зеления от Хавайските острови. Не е рядкост плажуващи да влизат в синагогата директно от плажа и да се налага да им се дава не само талит, но и наметала или дрехи. Важното обаче е, че те винаги са добре дошли.
Наскоро попаднах на писмо до някой, който се оплакал на Ребе (Любавичкия Ребе) за човек, който бил повикан в синагогата като десетия мъж, за да помогне за събирането на минян (кворум). Жалбоподателят бил възмутен, че човекът седял в задната част на залата и четял вестник през цялата служба.
Ребе му предложил да оцени колко специално е това, че дори евреин, който очевидно не може да чете на иврит или да участва в службата, все пак влиза и отделя от времето си, за да помогне за събирането на кворума.
Всичко опира до гледната точка и до това да дадеш на хората кредит на доверие.
Преди повече от 200 години светият равин Леви Ицхак от Бердичев станал известен с усилията, които полагал, за да вижда другите в добра светлина. От многото истории, които подчертават неговото добронамерено и неосъдително отношение, една от любимите ми е за срещата му с млад мъж пред синагогата в най-светия ден – Йом Кипур. Този здрав млад мъж ядял публично, в грубо нарушение на поста.
Равин Леви Ицхак казал:
— Съжалявам да видя, че очевидно не се чувстваш добре и се е наложило да нарушиш поста си. Желая ти оздравяване.
— Добре съм, рави. По-здрав не мога и да бъда — отговорил младежът.
— Е, тогава може би си забравил, че днес е Йом Кипур?
— Кой не знае, че днес е Йом Кипур, рави?!
— А знаеш ли също, че Йом Кипур е ден за пост и не ни е позволено да ядем днес?
— Разбира се, че знам! Кой евреин не знае това, рави?!
Чувайки това, равин Леви Ицхак погледнал към небето и възкликнал:
— Господарю на вселената, виж колко праведен е Твоят народ Израел! Дадох на този млад човек толкова много възможности, но той категорично отказва да изрече лъжа!
Всички са изначално свети, но начинът, по който ги съдим, може да промени всичко. Знам, че не е лесно, но ако гледаме на другите благосклонно, тогава ние самите ще се държим по свят начин и това ще извади наяве онази вродена святост вътре в тях.
Освен това нашите равини са ни учили: Този, който съди ближния си благосклонно, самият той ще бъде съден от Бог благосклонно.
Източник – chabad.org
Бележки:
Левит 19:15.
Шевуот 30a.
Глава 1:6.
Шабат 127b.