Съдържание на раздела и кратки очерци по темата на седмичната глава
В този заключителен раздел на книгата Ваикра, третата в Петокнижието, Тора обещава на евреите просперитет, ако те стриктно изпълняват нейните заповеди. Но ако забравят за своята мисия на избран народ, ги очакват страшни наказания. Детайлно са описани нещастията, които ще се стоварят върху синовете на Израил, ако се лишат от Божествена защита. Тези наказания, чиято цел е да подтикнат евреите към разкаяние и връщане към пътя на Тора, ще се случват на седем етапа, всеки по-тежък от предишния. В края на раздела е описан редът за посвещаване според обет арахин, когато евреин се задължава да принесе в Храма паричен еквивалент на своята „пазарна“ стойност, стойността на своето животно, дом или друга собственост.
Денят на земята
Разделите Беар и Бехукотай доста често се обединяват от еврейския календар и се четат в синагогите заедно. И това не е случайно, тъй като те са тясно свързани помежду си. В първия от тях са представени законите на шмита, а във втория Б-г заплашва с наказание за тяхното неспазване.
„И ще опустоша Аз вашата страна, и враговете ви, живеещи на нея, ще бъдат разорени… И тогава ще възмезди земята за своите шабати през всички дни на своето запустение, когато вие бъдете в страната на враговете си; тогава ще си почива земята и ще възмезди за своите шабати“ (26:32, 34).
Когато евреите не спазват законите на шмита и йовел, не дават покой на Свещената земя в отредените за това години, Б-г ги изпраща в изгнание: за да си отпочине земята от тях. В епохата на Първия храм и в годините, предшестващи неговото изграждане, евреите са нарушили общо седемдесет съботни години и затова са прекарали също толкова години във Вавилонски плен.
Малко преди разрушаването на Втория храм и началото на настоящия галут (изгнание), историкът Йосиф Флавий описва така изобилието на Ерец Израел: „Изключително плодородна е тази земя; тя изобилства с пасища и е засадена с разнообразни дървета… Жителите на страната са я превърнали в цъфтяща градина; нито едно кътче не е останало изоставено. При такова изобилие не е чудно, че градовете на Галилея и многобройните села са много гъсто населени. Дори в най-малкото селце живеят не по-малко от 15 хиляди души.“
Но ето че минават векове и през 1260 г. великият еврейски равин и мислител Рамбан изпраща на сина си в Испания съвсем друг отчет от Ерец Израел: „Какво да ти кажа за състоянието на страната… Тя е напълно запусната и опустошението ѝ е голямо… Онези нейни места, които притежават по-голяма святост, са по-опустошени от по-малко светите места. В най-голямо запустение и разруха се намира Йерусалим.“
Още шест столетия по-късно, през 1867 г., американският писател Марк Твен намира Земята на Израел в същото печално състояние: „Опустошена страна, чиято почва, въпреки своето плодородие, ражда само тръни и бодили. Край на скръбна тишина. Запустението тук е достигнало такава степен, че е невъзможно дори да си представим как тази земя може да цъфти и да дава плод. Ние благополучно стигнахме до планината Тавор… без да срещнем по пътя нито една жива душа, без да видим нито дръвце, нито храстче…“
По-нататък Марк Твен продължава: „Земята на Израел се е облякла в траур. Проклятие виси над нея; то е опустошило полята ѝ и е сковало в окови предишната ѝ сила.“ Писателят е душевно потресен; с голяма горчивина той пише: „Земята на Израел е пуста… Земята на Израел е престанала да бъде част от реалния, жив свят.“
Сега сравнете тази характеристика, сякаш заета от научнофантастичен роман за последиците от ядрена война, с мрачното пророчество на Тора: И ще дойде чужденец от далечна страна, и ще види бедствието на тази страна и нейните болести, с които я е поразил Б-г: сяра и сол, пожарище — цялата страна; не се засява тя, и не расте, и не се надига от нея нито една тревичка — като след унищожението на Содом и Гомор… И ще кажат всички народи: „Защо постъпи Б-г така с тази страна? С какво е предизвикан този велик гняв?“
На християните много им харесвали тези думи от книгата Дварим (гл. 29). Те твърдели, че разорението на Земята на Израел доказва, че Б-г е отхвърлил еврейския народ. Обаче същият този Рамбан, чиито думи току-що приведохме, отбелязва, че в действителност в разорението на нашата страна са скрити кълнове на благословение, че руините и пущинаците вдъхват надежда. В раздел Бехукотай Б-г поставя нещата на местата им: „И ще опустоша Аз вашата страна, и враговете ви, живеещи на нея, ще бъдат разорени…“. Това означава, че през всички векове на изгнание, Ерец Израел няма да приеме нашите врагове и няма да ги признае за господари.
Армия може да завоюва територия, но за да се установят новите жители на нея, е нужно „съгласието“ на земята: тя трябва да разтвори обятия за завоевателите.
Маарша (рав Шломо Ейделс, XVII век, Полша) предричал: „Докато народът на Израел не живее в своята страна, тя не дава плодове. Но когато тя отново разцъфти и възнагради сеячите с плодове, това е сигурен знак, че наближава краят на дните, времето на Великото Спасение, когато всички евреи ще се върнат в Родината.“
Ерец Израел е подобна на вярна жена. Всички наоколо казват, че мъжът ѝ никога няма да се върне от плен, че може би вече не е между живите. Но тя отхвърля ласкателните предложения на ухажорите и търпеливо чака мъжа си, вярвайки, че той ще се върне, задължително ще се върне.
Когато четеш пътеписите на Марк Твен, е трудно да повярваш, че той пише за същата страна, в която живеем днес, която цъфти и дава плодове. Израелските портокали и цветя красят масите в много страни по света. Специалистите по селско стопанство от еврейската държава са желани гости в чужбина. Пустинята, която по думите на Марк Твен е „престанала да бъде част от реалния свят“, се е превърнала в пищна градина.
Сега ви е ясно защо християнска Европа се отнася така враждебно към нашата страна, така ревностно подкрепя нашите арабски врагове, опитвайки се да ни подмени нас, истинските господари на Ерец Израел, с измисления „палестински“ народ? Нали те си мислеха, че Б-г и Свещената земя са ни отхвърлили още тогава, преди две хиляди и една година. И сега им е толкова трудно да се разделят със собствените си измислици.
Автор – Нахум Пюрер
Източник – toldot.com