Това е много болезнен въпрос, сто процента задоволителен отговор на който е невъзможно да се даде на този свят. Човек може само да се опита да отговори частично. Да започнем с по-лесната част:
Какво наказание получава онзи, на чиято съвест е смъртта на милиони?
Нарекох го лесната част на въпроса, не защото мога да кажа какво точно наказание получава такъв човек. Напротив, само Б-г може да прецени това. Дори тираните и диктаторите в много случаи убиват не защото просто искат да вършат зло, а защото го смятат за приемливо средство за постигане на някаква цел или дори неизбежно, тъй като няма друг начин. Това не ги извинява, но означава, че има различни степени на вина, злонамереност, утежняващи или смекчаващи обстоятелства и подобни нюанси, които само Б-г може да претегли.
Но точно затова тук няма нужда да задаваме въпроси за Неговата справедливост: човек може да бъде сигурен, че когато тези хора стигнат до Неговия съд, Той точно определя тяхната вина и ги възнаграждава с това, което заслужават, ни повече, ни по-малко. Ако въпросът е – как един човек може да бъде наказан за смъртта на милиони, нали той може да бъде екзекутиран само веднъж? – тогава отговорът е следният: В ТОЗИ СВЯТ той наистина може да бъде екзекутиран само веднъж. Но затова мъдреците казват: за изпълнението на заповедите в този свят няма награда, няма и наказание за нарушаването им.
Защото този свят е твърде ограничен, за да може с неговите блага и удоволствия да се изплати напълно, за изпълнението на заповедите – и с неговите мъки, напълно да се изплати греха. Но в отвъдния свят, духовен и неограничен, е напълно възможно да накарате душата да страда толкова, колкото е необходимо, за да изкупи вина от всякакъв мащаб, като видът на страданието също може да бъде определен точно, „мяра за мяра“.
Така че можем да сме сигурни: след смъртта на тираните – както всъщност всички хора по света – те получават възмездие според заслугите си: както награда, така и наказание.
Сега за другата част от въпроса:
Защо Б-г дава власт на тираните? Възможно ли е да ги убием, за да не продължат да вършат злини?
Тази формулировка на въпроса предполага, че ако определен тиранин бъде елиминиран или първоначално възпрепятстван да получи власт, тогава няма да има зло. Последният период от историята обаче ни научи, че това не е непременно така.
В Ирак имаше диктатор Саддам Хюсеин. И решили благородните американци да го свалят от власт, за да не прави повече зло. И какво, стана по-добре? Не, оказа се, че там, при Саддам, съвсем не е седяло и страдало мирно стадо овце. Следователно, след като хората, пияни от безнаказаността, плячкосаха и прибраха всичко лошо, започна гражданска война между групи, които яростно се мразеха и трудно се разбираха в една държава: шиити, сунити, кюрди. Американците трябваше да се забъркват с всичко това, да похарчат много пари и хиляди животи на войници. А колко „освободени“ иракчани загинаха в тази война…
Статистиката тук, разбира се, е неточна, но наличните дават добра представа за случилото се. По време на управлението на Саддам – формално 24 години (1979-2003), де факто малко повече, в резултат на различни репресии, загинаха около 250 000 души. Това са средно около 10 000 души годишно. Кървав тиранин, без съмнение. В резултат на войната, която ги „освободи“ от него, през първите пет години, според различни източници, са загинали от 100 000 до 600 000 иракчани или дори един милион. Тоест от 20 000 до 200 000 души годишно. И това не се брои факта, че след това, в резултат на получения вакуум на властта, се появи ИДИЛ, която започна своите зверства и за да я победят, американците трябваше да се върнат и отново да бомбардират и щурмуват иракски градове, отново с хиляди жертви. Когато гледате този кървав хаос, неволно ни идват на ум бунтовни мисли: може би само такъв човек като Саддам е можел да удържи всичко това?
А в Либия имаше един диктатор Муамар Кадафи, който създаде култ към личността, обличаше се прекрасно, но като цяло не проля толкова много кръв и в крайна сметка се отказа от разработването на ядрени оръжия и се съгласи със Запада. Но няма значение, основното е, че той беше диктатор, което означава по дефиниция тиранин и масов убиец. Така че, когато вълната на „арабската пролет“ го удари, благородните американци, заедно с французите и британците, решиха да му попречат да смаже бунта в Бенгази и вместо това да го свалят. Но в резултат на това по някаква причина в Либия дойде не демократичен рай, а анархия и броят на жертвите далеч надхвърли това, което би било, ако Кадафи беше смазал въстанието и възстановил властта си.
Но след свалянето на Саддам можеха да се поучат от опита, особено след като сега Америка се управляваше не от „глупака“ Буш, а от „умния и интелигентен“ Обама, който заедно с Хилари толкова много обичаше да критикува Буш. Но не, те самите гордо направиха същото. Но този път те бяха въвлечени – главният инициатор на интервенцията беше президентът на демократична Франция Никола Саркози: неговият рейтинг бил разочароващ преди изборите, така че той решил, че една малка победоносна война срещу злия диктатор няма да навреди ( въпреки че не помогна, той все пак загуби изборите).
И още една бунтовна мисъл се върти в главата ми: може би трябва да се запитаме не защо Б-г допусна на власт диктатора Кадафи, а защо позволи на демократа Саркози да дойде на власт с Обама и Хилари? В края на краищата, последните, ако трябва да сме честни, имат повече кръв по ръцете си, дори и да не им идва на ум. Въпреки че отговорът тук, разбира се, е следният: не става въпрос за тях, всички западни лидери на тяхно място биха направили същото, това е тяхната идеология: нищо не може да бъде по-лошо от диктатор, така че той винаги трябва да бъде свалян. Както сега се оправдават Буш и Блеър: наистина ли искате Саддам да продължи да седи там? Уважаеми, искам по-малко хора да умират на практика, но тук статистиката е доста упорита …
Това е, когато елиминирането на владетел води до падане на цялата система. А когато не води, тогава на мястото на стария идва нов, често не по-добър, а същият или дори по-лош. Убиха Александър II – дойде Александър III, от тази гледна точка от лошо, става още по-лошо. И смятаха, че с отстраняването на царя веднага ще падне цялата система. Не, не падна, защото основните му стълбове – управляващият елит, армията и народът – на този етап все още не бяха готови за това.
И когато системата наистина пада през 1917 г., за пореден път се оказва, че именно той е по-малкото зло. Защото вместо свобода и демокрация всичко рухна, а после – всъщност новите царе не бяха „по-човечни“ от старите… Обективният анализ на тези събития показва, че шансове за различно развитие няма, болшевиките не „развалиха всичко“, а се превърнаха в логичен и неизбежен резултат от процеса. Пред революционната интелигенция много мечтаеше царската власт да падне и наричаше Николай II „Кървав“. Е, видели са кой е окървавен тук.
Елиминирането на Сталин през 20-те години, също едва ли би довело до падането на цялата система – по-скоро, подобно на смъртта на Ленин – до борба за власт между други лидери: Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин, а те не бяха по-малко радикални, дори повече (Троцки по принцип мечтаеше за Световна революция, за разлика от Сталин, който беше за изграждането на социализъм в една отделна страна). И също така – към нов кръг от терор и репресии, като убийството на Урицки, покушението срещу Ленин и убийството на Киров. И победителят в борбата за власт, много вероятно, щеше да унищожи останалите. По същия начин елиминирането на Сталин още през 30-те години, би довело на власт един от лидерите от типа на Молотов (Хрушчов на този етап беше същият сталинистки привърженик като останалите).
И в Египет след свалянето на диктатора Мубарак, на демократичните избори до втория тур стигнаха само двама кандидати: подобни на него генерал Шафик и ислямистът Морси. Последният спечели, но след това друг генерал, Ал-Сиси, организира пуч, който, странно, беше подкрепен от местните либерали и така цикълът приключи с пристигането на нов диктатор. (Когато подложи ислямистите на брутални репресии, западните журналисти започнаха шумно да го критикуват за тирания и нарушаване на човешките права. Но явно нямаше алтернатива освен ислямистите, а при тях щеше ли да е по-добре?
И ако белите бяха победили в Гражданската война или преди това Корнилов и започнеха да унищожават болшевиките, също ли щеше да е лошо? Най-вероятно да: в крайна сметка това всъщност се случи в Испания, където Франко победи „републиканците“, подкрепяни от Сталин и … западната интелигенция, която записа Франко в историята като „диктатор“ , с отрицателен знак. Разбира се, той удуши свободата, която сталинистите биха дали. Накратко, когато западната интелигенция нарича някого “ диктатор“…)
Убиха египетския президент Садат – дойде Мубарак. Уго Чавес почина от рак – дойде Мадуро, същият авторитарен, само че по-малко харизматичен, а икономиката и състоянието на обществото като цяло са пропаднали. Или, ако се върнем в древността, повечето от римските императори са умрели от насилствена смърт – и какво, веднага се възцари демокрация, поне от типа, която беше в същия Рим преди Цезар?
Какво виждаме? Диктаторите и тираничните управляващи обикновено не се появяват просто така, „изневиделица“: казвате, имало добри хора и изведнъж вместо демократично правителство, което се грижeло за тях, дошъл диктатор, който започнал да убива всички. Не, обикновено стила на управление на лидера е естествен резултат от общото състояние на обществото и, колкото и да е ужасно да се каже, му подхожда. Елиминирайте един владетел – системата ще произведе подобен (ако няма безспорен наследник – след ожесточена борба за власт), а ако самата тя рухне с него, ще стане още по-лошо.
Затова Мишна в Пиркей Авот (3:2) казва: „Молете се за мира [стабилността] на царството, защото ако не беше страхът от него, хората щяха да се изядат един друг живи.“ Но тези думи бяха изречени в епоха, когато не е имало модерни демокрации и Земята на Израел е била под управлението на Рим, разрушил Храма и пролял море от еврейска кръв. Мъдреците като цяло не бяха очаровани от властта и в същия Пиркей Авот (2:3) те казаха: внимавайте с тези, които са на власт. Те приближават човек до себе си само за собствена полза, изглеждат любящи, когато го получат, но няма да помогнат на човек, когато изпадне в беда. Така че мъдреците нямаха илюзии за властта и въпреки това решиха да се молят за нейната стабилност, защото стабилната власт е по-малкото зло: без нея ще дойде още по-ужасна кървава анархия.
Защо изобщо има зло?
Следователно, за такива страни като Ирак и Либия, ако трябва да се попита, е по-скоро обратното: защо Б-г позволи техните диктатори да бъдат свалени? Или руските и китайските императори преди век? Защо във всеки от тези случаи е позволил страната да падне в бездната на анархията и гражданската война?
Което всъщност вече е част от един по-общ въпрос: защо Б-г допуска войни и масови кръвопролития в света? В резултат както диктатори, така и благородни борци срещу тях. В края на краищата атомната бомба, например, досега е използвана на практика само от американците, решавайки, че това е необходимо за победата. До преди това, превърнаха повечето други градове в Япония в руини чрез „обикновени“ килимни бомбардировки (повече хора загинаха в Токио, отколкото в Хирошима). И Дрезден също, заедно с много други германски градове. Именно бомбардировката от американците на Япония като цяло, се превърна в най-разрушителната и кървава в човешката история. Дали загиналите японски деца намериха утеха във факта, че не са умрели от ръцете на диктатор?
А въпросът защо Б-г допуска войни, от своя страна, е част от още по-общ и добре познат въпрос: защо Той позволява толкова много зло, страдание и несправедливост в света? В крайна сметка не всички страдания и смърт се случват по вина на човека. Например имаше цунами в Югоизточна Азия в края на 2004 г.: около 250 000 души загинаха за един ден – приблизително същия брой като в Ирак от ръцете на Саддам по време на цялото му управление. В Първата световна война, според различни източници, са загинали от 16 до 22 милиона души, в последвалата Гражданска война в Русия – още 7 до 12 милиона. Но в същото време, през 1918 г., епидемия от испански грип обхвана света, убивайки 50 до 100 милиона души (въпреки че се смята, че трудностите на войната са допринесли за разпространението на епидемията : нехигиенични условия, лошо хранене).
И ако конкретни хора могат да бъдат обвинени за разгръщането на войни и политически репресии, тогава кого можете да обвините за подобни природни бедствия и епидемии? И – най-важното – в ежедневните смъртни случаи от болести и злополуки? В крайна сметка, ако се поинтересувате от статистиката, ще видите, че болестите са основните убийци в света, докато делът на смъртните случаи от природни бедствия, войни и терористични атаки е много малък. (И изглежда голям, защото е „новина“, защото се говори и пише за това. Ако педантично се пишеше за всяка смърт, цялостната картина щеше да е съвсем различна. Впрочем, понякога американските новини споменават смъртните случаи от свръхдоза наркотици – през 2015 г. Са загинали почти 53 000 души, а през 2016 г. – 64 000. Без никакви Саддам или Сталин …)
Няма къде да отидем, всичко това е божа работа. Следователно, както беше казано, всъщност въпросът тук е общ и добре познат: защо Той допуска цялото това зло и страдание?
Много е писано по тази тема и не можем да дадем изчерпателен отговор. Един от аспектите на отговора, който може да се даде, е, че злото и несправедливостта съществуват в света, защото всяка човешка дейност е насочена към това да помогне на някого и да коригира нещо. Тоест да подобрим света. Който затова трябва да е несъвършенен. Ако в света нямаше зло и всичко беше перфектно, хората просто нямаше да имат какво да правят и животът им щеше да загуби смисъл. Ако нямаше болести, нямаше да има нужда от лекари, ако нямаше войни и престъпления, нямаше да има нужда от войници и полицаи и така нататък, почти всяка професия съществува само защото трябва да се премахне някакъв дефицит в света. Защото целта на съществуването на света не е животът да бъде добър, а хората да бъдат добри и така да заслужат награда в Бъдещия свят.
Разбира се, това не е пълен отговор на такъв болезнен въпрос и е невъзможно да се разнищи напълно. Но конкретно на въпроса защо Б-г допуска тираните на власт и дали е необходимо да ги убиваме, изглежда получихме отговор: диктаторите са продукти на обществото и ако бъдат елиминирани, системата или остава същата, или рухва и тогава става само по-лошо. И още: фактът, че те са масови убийци, е отчасти стереотип, който не винаги отговаря на сухите факти. Демокрациите също често проливат много кръв, дори ако намеренията им са добри. Ние живеем в сложен свят.
А Хитлер?
Но защо ни се струва, че само с идването на конкретен диктатор става по-лошо, а с неговото отстраняване изчезва и злото? Отчасти защото това изглежда се е случило с най-скандалния от тях, превърнал се в еталон на злото – Хитлер. Преди него имаше Ваймарска демокрация, а след отстраняването му демокрацията беше възстановена. Значи става въпрос за един тиранин, който просто трябваше да бъде убит, нали? Това изглежда е един от случаите, в които уникална личност се наслагва върху естествения ход на събитията, карайки историята да поеме в обрата, който е трябвало да вземе. В края на краищата внимателното проучване на този етап от германската история показва ясно, че Германия е била „узряла“ по времето, когато Хитлер идва на власт. Обединени през 19 век, те решават да се борят „за място под слънцето“ с други европейски колониални сили, което води до Първата световна война. Поражението в нея и наложеният на Германия „грабителски” мир във Версай предизвикват усещане за „удар в гърба” и жажда за отмъщение.
Ваймарската демокрация се смяташе за слаба и представляваща интересите на враговете. Икономическата депресия от 30-те дискредитира управляващите елити и превръща Хитлер в „последната надежда“. А крайният антисемитизъм е назрял още от дните на Вагнер – и той също не е нов. Така че Германия беше готова за Хитлер и той дойде на власт демократично. И тогава за Германия беше сравнително лесно да се откаже от нацизма (доколкото тя наистина се отрече от него), защото той я доведе до пълен крах и по този начин се дискредитира.
От друга страна, дори Германия да беше „узряла“ за такъв завой, за осъществяването му някой трябваше да яхне тази вълна, да насочи тази енергия. Следователно, ако не е имало Хитлер, може би нямаше да има Втората световна война и Холокоста. (Може ли един от другите нацистки лидери да изпълнява същата роля? Въпрос). Защо тогава Господ позволи на Хитлер да дойде на власт и не позволи на никого да го убие? Неизбежният отговор е ужасен, Б-г е решил, че Втората световна война и Холокостът трябваха да се случат.
Защо???
Този въпрос всъщност също изисква отделно обсъждане, ние ще го формулираме само накратко. В светлината на случилото се преди и след това, отговорът изглежда е следният: Б-г реши, че ерата на господство на европейските сили и техните империи – силата на Западния Исав – трябва да приключи и моралното предимство трябва да отиде при Исмаил -Изток – арабите и свързаният с тях „трети свят“, бившите колонии. Следователно силата на европейските сили трябваше да бъде подкопана – в световните войни, в които те взаимно да се изтощават. Германия напълно загуби военната си мощ, Франция също – във Втората световна война, други трябваше да я освобождават. И победата на Англия беше пирова: тя се пренапрегна и скоро след войната загуби цялата си империя. Русия също се пренапрегна – тук Хитлер и Сталин помогнаха, унищожавайки милиони свои граждани. Само съветската система, не е повредена от войната, но е използвана от Б-г, за да победи нацизма (затова Б-г и е дал да съществува – звяра може да бъде победен само друг звяр), издържа още 40 години, но накрая рухна. Америка, от своя страна, победи Русия в Студената война, но сега тя също започва да губи форма – и заедно с Европа попада под влиянието на Исмаил и сили като него…
Епохите на господството на Исав и Исмаил са неразривно свързани с етапите от историята на еврейския народ – сегашния му етап, изгнанието Едом (Исав). Следователно описаната смяна на ерите означава край на потисничеството и изпитанието на евреите от силата на Исав и началото на изпитанието от силата на Исмаил. И за това евреите трябваше да станат различни, създадени за различен тип изпитание. Именно в това се вижда значението на Холокоста, включително и от редица равини. Това, разбира се, е ужасна и болезнена тема, която също изисква отделна дискусия. Но накратко, тук можем да кажем: защо такова страдание – ние не разбираме.
Но защо такава огромна част от хората трябваше да напуснат сцената – всъщност целият свят на предвоенното европейско еврейство – можем да разберем: защото трябваше да дойде нов еврейски свят, отчасти израелски, отчасти американски (плюс малки групи на евреи като руски или английски). Съвсем различен по характер и по естеството на изпитанията, пред които трябваше да се изправи. Следователно пристигането му беше възможно само с напускането на бившия еврейски свят. Тези хора, в тяхната маса, беше невъзможно да се преработят – за това те се възнесоха на Небето. Където, както беше казано в началото, Б-г несъмнено ги възнагради напълно според заслугите им и компенсира всичките им страдания – както наказа онези, които им причиниха тези страдания според заслугите им.
Автор-рав Меир Мучник
Източник-toldot.com
Превод:bneinoah-bg.com