Дори без да се обръщаме към еврейските източници, ние намираме множество доказателства, че съществуват такива феномени като прераждане на душите и живот след смъртта. Съществуването на тези феномени е научно доказано и подробно изучено. Най-известният труд по този въпрос е публикуван от д-р Реймънд Муди, но той далеч, далеч не е единственият, който е изучавал тези и други парапсихологични феномени. Книги по тази тема не е трудно да се намерят.
Но ако тези източници не удовлетворяват Вашите приятели или ако те смятат, че всички учени в хор и в пълен синхрон лъжат, Юдаизмът ни дава много убедително (от моя гледна точка) доказателство и без научни изследвания. Имайте предвид, че написаното по-долу е само една много обща картина, в нея са пропуснати множество детайли. Но за нашето доказателство не ни е нужно повече.
Юдаизмът обяснява, че човешката душа се състои от пет части, разположени вертикално — разбира се, само в духовен смисъл. Горните две части в момента изобщо не ни интересуват. Ще разгледаме само трите по-долни части. Те се наричат (отдолу нагоре) Нефеш, Руах, Нешaма. Нефеш е доста материална, тя е просто стремеж към живот, или по-точно, стремеж да се съхрани собственият генотип. Нефеш съществува дори при животните. Нейното наличие при тях се изразява в желанието да ядат, да спят, да създават потомство. При човека, същество по-сложно, тя може да се изразява също в желанието да направи добра кариера или да уреди детето си в престижен университет.
Нешaма, която всъщност е предмет на нашето доказателство, е духовна. Тя се стреми към справедливост, честност, цялата е изградена върху идеали. Всички стремежи на Нешaма произтичат от един корен — желанието да се изпълни Волята на Твореца, макар че, за да се усети това, е нужна много голяма работа над себе си.
Нефеш е животното. Нешaма е ангелът. Къде тогава е човекът?
Руах, който, ако сте забелязали, се намира между Нефеш и Нешaма, е именно онова, което човек възприема като собственото си „Аз“. Намирайки се между двата полюса, Руах е в състояние на постоянно напрежение. Всеки от неговите съседи е крайно едностранчив и постоянно дърпа към своята страна. Именно Руах е принуден да взима решение как да постъпим всеки път, когато пред нас стои дилема от морално естество. Тоест, свободата на избор, с която Всевишният ни е дарил, се „намира“ именно в Руах и се осигурява от наличието на двете начала — животинското и духовното.
Тук трябва да направим уговорка, че не всички решения са дело на Руах. Решения от чисто практическо естество, например да вложиш пари в злато или на борсата, да купиш 20-процентова сметана или 15-процентова, да облечеш днес жълто сако или лилаво, се взимат от Нефеш. Аналогично, чисто духовни решения се взимат от Нешaма. При взимането на такива решения свободата на избор изобщо не се проявява. Дори котката понякога е принудена да реши какво ѝ се иска повече в момента — рибка или млекце.
Още една уговорка. Както вече беше казано, човек постоянно се намира в състояние на вътрешен конфликт — между физическото и духовното. Това твърдение се отнася само за обикновения човек. Онзи, който в продължение на дълго време се вслушва само в гласа на едно от двете начала, постепенно заглушава другото начало. Така се появяват хора, които почти нямат свобода на избор. Те живеят почти изцяло чрез Нешaма, като ангели, или чрез Нефеш, като животни.
Ето че стигнахме до доказателството, че човекът има Нешaма — Божествена душа. От гледна точка на биологията, у човека не би трябвало да възникват морални дилеми. Самото понятие „морал“ от гледна точка на биологията е пълна безсмислица. За оцеляването на генотипа морал не е нужен. Нещо повече, той пречи! Според Дарвин, готовността да се откажеш от пари, удобство, чест и накрая от самия живот в името на принцип — е пълна аномалия. Индивид, който отива заедно с потомството си на клада в името на идея — това е неуспешна мутация. Тя е трябвало да изчезне веднага след възникването си. На животните е напълно чуждо самото понятие за духовни стремежи. В действителност обаче разликата между нас и животните не е само количествена (ние сме по-умни), но и качествена. На нас са ни свойствени съмненията. Мъчи ни съвестта. Пречи ни несправедливостта. Чувстваме се некомфортно, когато научим за страданието на хора, които нямат никакво отношение към нас. Ние очевидно не се вписваме в картината на „оцеляването на най-силните“. Това е така, защото ни движи висша сила. Ние не сме просто умни животни. Ние имаме душа.
Ако се опитат да Ви възразят, че моралът ни е нужен, за да оцелеем в обществото, можете уверено да отговорите, че това не е така. Подлеците, крадците, подкупните чиновници и бандитите живеят не по-зле и не по-бедно от другите хора. Дори напротив.
Хората, които през целия си живот са се ръководили от своите низки желания, от стремежа към изгода, почести, не намаляват шансовете си за оцеляване. Защо тогава много от нас не са удовлетворени от такъв живот? Защото в нас все още се чува ангелският глас на нашата Нешaма, Божествената душа, която е съвсем „не от този свят“. Основното е да умеем да се вслушваме в нея.
Автор – Берл Набутовски
Източник – toldot.com