Водещата светлина
Как да разкрием скритите си таланти.
В разказа за изграждането на Скинията (Мишкан) Тората казва: „И дойдоха всички, които ги подтикваше сърцето им…“ Рамбан (Нахманид) обяснява, че това се отнася за онези, които се заели с работата по тъкане, шиене и строителство. Откъде тези хора са се научили да извършват толкова сложни занаяти? Рамбан отговаря, че са открили дълбоко в природата си способността да ги вършат. Тези по-рано скрити сили се появили в резултат на дълбокото им желание да изпълнят Божията воля, като помогнат за изграждането на Мишкан. В резултат на пламенния им стремеж Бог им дал способността да правят неща, на които никога не са били учени!
Известен принцип гласи, че Бог ни дарява с уникален набор от таланти, с които да реализираме потенциала си в живота. Макар това да е вярно, изглежда, че може да бъде погрешно тълкувано: Когато порастваме, естествено осъзнаваме силните и слабите си страни – съществува тенденция да ограничаваме дейностите си до областите, в които са силните ни страни, и да игнорираме онези сфери, в които се чувстваме по-малко способни.
От Рамбан научаваме, че това е погрешно схващане – хората, които се притекли да работят върху Мишкан, не са знаели, че са способни да извършват такива сложни занаяти – но в резултат на всеотдайността си към Всевишния те открили досега неизползвани таланти, които могли да се използват за изпълнение на Божията воля. Така и в собствения ни живот може да има моменти, когато е необходимо да се извърши дадена задача и ние да чувстваме, че не сме способни да я изпълним – но Мишна в Етика на бащите (Пиркей Авот) ни казва: „На място, където няма хора, се стреми да бъдеш човек“. Мишна не уточнява призива си, казвайки, че трябва да се изправиш само там, където няма друг човек в област, в която се чувстваш много способен. По-скоро единственият критерий, който трябва да преценим, е дали има някой друг, който може да изпълни необходимата задача толкова добре, колкото нас. И ако няма, то ако се посветим на вършенето на Божията воля, тогава несъмнено Бог ще извади от нас скрити таланти.
Има много примери за хора, които били вдъхновени да извадят скрити таланти и в резултат постигнали велики неща; един от най-забележителните е този на Нецив, равин Нафтали Цви Йехуда Берлин, един от водещите учени по Тора в края на деветнадесети век. Когато завършил коментара си върху ранния труд, известен като Шеилтот, той устроил празнична трапеза, отчасти защото това е обичаят при завършване на книга, но имало и друга, по-лична причина. Той разказал, че като момче не бил особено сериозен в изучаването на Тора. Родителите му положили всички усилия да му помогнат да промени отношението си, но без успех. Един ден той случайно чул как те обсъждат липсата му на успех в учението – те решили, че той няма перспектива да стане учен по Тора и затова трябва да се научи да стане обущар. Надявали се, че поне ще бъде Богобоязлив евреин, който ще върши работата си честно и всеотдайно. Когато чул това, било му много тежко и решил да вземе уроците си по Тора насериозно – този инцидент му повлиял толкова силно, че довел до пълна промяна в отношението му и той станал Гадол (водещ учен по Тора). Как е постигнал толкова много? Защото развил желание да бъде велик в учението – чрез това желание той открил в природата си неподозирана досега способност да учи Тора на много високо ниво.
Някой може да отговори на тази история, като твърди, че не всеки може да стане такъв велик учен по Тора, но еврейската история показва, че не е задължително да сме водещ равин, за да постигнем велики неща – понякога има други области, които са необходими, за да се осъществи Божията воля.
Реб Довид Дриан ни предоставя отличен пример за такъв случай. Той бил благочестив шойхет (кланик), известен със стриктното си опазване на говора (запазване от клюки и злословие). Има обаче още нещо, което го отличава – той бил пряко отговорен за основаването и управлението на йешивата в Гейтсхед и изиграл значителна роля за формирането на колел (институт за женени мъже, изучаващи Тора) и семинарията в Гейтсхед. До голяма степен неговата всеотдайност е отговорна за факта, че Гейтсхед е известен като най-големия център на Тора в Европа, през който хиляди момчета и момичета са получили високо ниво на образование по Тора. Как Реб Довид Дриан постигна това? Когато дошъл да живее в Гейтсхед, открил, че там няма йешива. Той си казал: „Как мога да живея на място, където няма йешива?!“ Това е въпрос, който много от нас биха задали в подобна ситуация. Той обаче не се задоволил само с задаването на въпроса – той предприел действия; посветил много време и усилия, за да постигне привидно невъзможна задача пред лицето на значителна съпротива. Той поел много задачи, които не попадали непременно в областите на неговия опит, включително набиране на средства и администрация. Лесно би могъл да почувства, че е шойхет и там отговорностите му към общността приключват. Вместо това той се мотивира да направи необходимото и Бог му даде способността да успее.
Въпреки тези вдъхновяващи истории, някой все пак би могъл да твърди, че в миналото е положил усилия в определени области и не е успял – следователно смята, че е освободен от поемането на отговорност в тези области. Хафец Хаим разглежда това твърдение; той посочва колко усилия влагаме в собствените си интереси. Например, ако дадено бизнес начинание не върви добре, човек няма просто да се откаже, а непрекъснато ще мисли как да подобри положението – ще потърси съвет от други бизнесмени и в крайна сметка често ще успее. Така и той пише: „Ако изпълнението на Божията воля беше със същата стойност за човека, както и личните му дела, той би потърсил съвет и стратегии как да изгради Тора, така че да не отслабва, и със сигурно Бог би му помогнал да намери начини да успее… но ние не постъпваме така в небесните дела. Когато някой види, че няма начин да се подобри положението, той веднага се отказва и се освобождава от необходимостта да прави каквото и да било.“ Ако бяхме готови да приложим същото усилие в Божествената служба, както в нашите финансови интереси, тогава със сигурност бихме могли да се издигнем над приетите си граници.
Има забележителен съвременен пример за човек, който живее според тези думи на Хафец Хаим. Рав Меир Шустер е по природа срамежлив човек, който се чувства най-удобно, когато учи или се моли. Преди много години обаче той разпозна една нужда – всеки ден десетки светски евреи посещаваха Западната стена (Котеля) и се връщаха към живота си, празни от Тора. Той видя необходимостта да се обърне към тези хора и да им предложи подслон в хостел, който да послужи като база, с която да насърчава посетителите да отидат в йешива или семинария. Вследствие на това, той пое върху себе си да върви срещу природата си и да се приближава до тези непознати и да води разговор с тях. Правейки това в продължение на много години, е невъзможно да се знае колко стотици животи са били променени от смелото му решение да направи нещо против природата си, защото е смятал, че това е Божията воля. Но е ясно, че ако се беше ограничил до естествените си области на сила, то светът щеше много да пострада от това.
Хората, които издигнаха сърцата си, за да изпълнят Божията воля, откриха сили, които никога не биха си представили, че притежават. Ние също имаме способността да преминем отвъд границите си и да постигнем привидно невъзможното.