В Книгата „Изход“ (7:14-15) Създателят заповядва на Мойсей да започне мисия с точно определено време и място: „Отиди при Фараон сутринта; ето, той излиза от водата, и застани за да го срещнеш на брега на Нил.“ Раши обяснява скритата причина за тази ранна среща: Фараонът се представяше за бог, твърдейки, че като божествено същество няма физиологични потребности както същество от плът и кръв. За да поддържа тази лъжа, Фараонът ставаше рано, за да отиде тайно при Нил, невидим от ничие око, и да облекчи нуждите си там. Фараонът добре знаеше, че е само плът и кръв, но въпреки това измисляше фалшиви митове и ги разпространяваше, за да може народът му да го следва сляпо.
Защо Бог избра да изпрати Мойсей точно на това място в този конкретен час?
Заповедта към Мойсей беше определена да бъде среща лице в лице в най-срамния човешки момент на Фараон и беше замислена да разбие маската на лъжите и да му стане ясно, че неговата тайна е разкрита и известна. Нил беше символ на мощта на Египет и на централното им божество. Посланието на Мойсей към Фараона беше ясно: „Ти се опитваш да скриеш човечността си в Нил, но ето, аз удрям водата със жезъла и я превръщам в кръв.“ Бог изрично го наказа за претенцията за самосъздаване (Езекиил 29:3). Чрез това беше доказано, че Фараонът не е бог, а Нил не е независим източник на сила; а и двете са създадени.
За Синовете на Ной забраната срещу идолопоклонството е първата и най-фундаментална заповед. Беше необходимо да се подкопае моралният и религиозен авторитет на Фараона в неговите собствени очи и в очите на неговия народ, за да се пробие път към вярата в единния Бог. Отиването при Нил сутринта беше ход на демистификация – сваляне на булото от голямата лъжа на Фараона. Само когато слабостта на лъжливия „бог“ и пълната лъжливост на идолопоклонството бъдат разкрити, Божествената истина може да просветли с пълната си сила.
Идолопоклонството е практиката да се дава прекомерно значение или сила на създаден обект или същност. Подобно на това, когато някой се поддава на гняв, често губи контрол и позволява на емоциите си да поемат власт, измествайки рационалния ум и пренебрегвайки Божественото провидение. Затова гневът понякога се счита за форма на идолопоклонство.
Изводът от това е приложим за всеки Ноахид. Идолопоклонството днес не се проявява непременно в покланяне на дървени и каменни идоли, а в човешката тенденция да се дава абсолютна и изключителна сила на временни и преходни фактори. Когато човек се освободи от робството и от необходимостта да представя фалшив образ на лично съвършенство (както се опитваше Фараон), той заслужава истинска свобода и живот на абсолютна истина. Следователно, разпознаването на Безкрайното Единство на Бога е най-висшето изпълнение на първия закон срещу идолопоклонството.
Източник: Изход 7:14-15. Раши върху Изход 7:15. Мидраш Танхума, Ваера 7. Езекиил 29:3.
Равин Моше Бернщайн