Рош Хашана на иврит означава „Глава на годината“– името на Библейската Нова година. Винаги е в първите два дни от есенния месец Тишрей и е едновременно и празник и денят на Страшния съд. Според еврейската традиция именно на Рош Хашана се определя присъдата за следващата година.
Рош Хашана е Денят на Страшния съд за цялото човечество. На този ден човекът е съден за всичките му действия и се записва всичко, което ще се случи през следващата година.
Стихът от Второзаконие 11:12 гласи: Очите на Бог, твоя Господ, са върху нея [земята] от началото на годината до края на годината – т.е. от Рош Хашана на света се отсъжда за това какво ще се случи през започващата година.
На Рош Хашана всички хора минават пред Него като овце – минават един по един, един след друг, но Той ги оглежда всичките с един поглед. Така Псалм 33:15 гласи: „Той сътвори всичките им сърца заедно и разбира всичките им дела“; Бог, Който е Създателят, вижда всичките им сърца заедно (с един поглед) и разбира всичките им действия.
На Рош Хашана се отварят три книги: една за тези, които са напълно нечестиви – и те незабавно се записват и запечатват да умрат, една за тези, които са напълно праведни – и те незабавно се вписват и запечатват да живеят, и една за тези, които са по средата – се поддържат в равновесие между Рош Хашана и Йом Кипур. Ако имат заслуги [те се покайват), те са вписани да живеят. Ако нямат заслуги (не успяват да се покаят)…. Началото на годината е определено като Ден на Страшния съд – всеки човек е съден на Рош Хашана, не дали ще заслужи Ган Еден и Бъдещия свят, или Гехинном и вечно унищожение. А само по отношение на този свят: дали е достоен за живот и мир, или за смърт и страдание.
Дори ако човек греши през цялата година, той не трябва да губи увереност в способността си за покаяние. По-скоро той трябва да се върне на пътя на праведността, преди да дойде присъдата.
Рош Хашана, Йом Кипур, Сукот
„Есенни“можем да наречем три Библейски празника, идващи един след друг през месец Тишрей: Рош Хашана (известен още като Деня на Страшния съд), Йом Кипур (Ден на изкуплението) и Сукот (празник Сука).
Първите две дати са свързани с идеята за присъда-възмездие; и ако е така, тогава защо годината започва със Съд?
Последователността на тези празници изглежда странна. Първите две дати са свързани с идеята за присъда-възмездие, тогава защо годината започва със съд? Съдът е резултатът, мястото му е в края на годината. И защо веднага след него идва неочакван акт на обединяване на хората под формата на „седене“ в сука – структура, която е създадена ненадеждно? Изглежда, че е по-разумно да направим обратното: първо демонстрираме единство, като сглобим къща – здрава и защитена, след това изпълняваме останалите ритуали, а в края на годината – Съдът, където всичките ни усилия да построим „покрив“ над главата си ще бъде взето под внимание.
И странността на друга последователност, в която самите „страшни дни” следват един след друг – Рош Хашана и Йом Кипур. В крайна сметка, ако темата на първия ден е присъдата, а съдържанието на Йом Кипур е прошката, тогава друга последователност би изглеждала по-естествена: първо молим за прошка и едва след това отиваме в съда „с признание“, където ни е простено (или не ни е простено). Но не и обратното! Какъв е смисълът да се биете в гърдите, когато присъдата вече е произнесена? Корекцията трябва да предшества присъдата, а не да я следва.
А как празнуваме Рош Хашана и Йом Кипур – в навечерието на Нова година ядем обилно сладки ястия и надуваме шофара по време на молитва. И не молим за прошка, дори не напомняме за възможността да сме съгрешили и да сме допуснали грешки. На Йом Кипур обаче картината се променя драстично: най-строгият пост, изповедта на греховете. Ние поверяваме съдбата в ръцете на Създателя, обръщайки се към Него: прости не за нас, а заради Твоето име, защото едно от Твоите имена е Богът на живота!
Мъдреците учат, че корекцията, към която така се стреми нашата душа, се състои от три важни точки, без тях няма нито покаяние, нито прошка на Страшния съд. Това са: признание за вина (видуй), дълбоко съжаление за стореното (харата) и искрен ангажимент да не го правим отново (кабала). Всички тези елементи отсъстват на Рош Хашана. Освен това в новогодишната нощ е забранено да се държим като разкаял се грешник: не постим, нито се ограничаваме в храната…
Факт е, че потокът на живота улавя човек. Дори най-праведният от праведните не може да мисли за Всевишния всяка секунда. Но за да не се наруши нито една забрана дори в мислите, човек трябва да се държи така – никога да не изпуска от поглед бъдещия съд, пред който, строго погледнато, човек стои всеки ден и всяка секунда. Но животът разсейва. В резултат на това само в деня на Страшния съд човек е склонен да бърза да поправи лошите си дела. Но за това е необходимо да се яви пред съда, да преживее момента на тежка присъда.
Човек идва на съда на Рош Хашана с това, което е в ръцете му – с признаването на правото и способността на Всемогъщия да съди справедливо. Той Го обявява за Цар! Наистина, централният момент от Деня на Страшния съд е признаването на Всемогъщия като наш единствен Цар. Но Съдът след Рош Хашана не е приключил. Лицето е само посочено за окончателна присъда. И през всичките десет дни преди Йом Кипур, които се наричат Страшни дни (ямим нораим), моли за прошка, поправя се, защото в началото беше на Съд, поверил се е в силата Му, наистина се страхува.
Йом Кипур свършва и човек е опростен, защото явно е заслужавал по-голямо наказание. И как хората празнуват победата: Съдията-защитник ни прости! Как тогава да не вярваме в силата Му, в обещанието Му да ни подкрепя, в близостта Му до нас? Откъде да вземем дързостта да разчитаме единствено на силата на собствените си ръце, издигайки здрави стени? След като бяхме на Страшния съд и получихме прошка, ние видяхме със собствените си очи, че зависим само от това как изпълняваме волята на Създателя, както и от Неговата всеопрощаваща милост.
Това е причината „есенните празници“ да завършват със Сукот. Хората на Тората се обединяват по единствения начин, по който могат да се обединят – вътре в сукката, чийто покрив е много по-здрав от всичко, което човешката ръка може да направи. Защото тя е самият Създател на света, чийто Съд току-що посетихме.
Предоставено от В. Б.