Връзката между битието и възникването, разкрита в учението на Рамбам. Обсъждане на философските възгледи за предвечността на света и тяхната ограниченост в познаването на духовните истини.
Връзката на битието с възникването
Законите на човешкото познание, както е известно, започват от материалните сетива, а всички заключения са основани на откритата за сетивата съществуваща материална реалност, тоест в посока отдолу нагоре.
Както обяснява Рамбам в „Море Невухим“ (2:17), главният отговор към еретиците, които твърдят предвечността на света, се основава на това, че от съществуващото битие не могат да се правят изводи за неговото възникване.
Там той обяснява, че всички умозаключения, приведени от Аристотел и неговите ученици в потвърждение на предвечността на света, са изградени върху анализа на вече съществуващото и видимо за нас битие. Това учение се крепи на логически заключения и човешка мъдрост според нейното възприятие за реалността. Тази реалност обаче не може да ни съобщи нищо за онова, което я е предшествало, а именно за своето възникване и за корена на това възникване. Там той привежда притчата за едно дете, което от рождението си живее на отдалечен остров и никога през живота си не е виждало нито жена, нито женско животно. Когато пораснало, то попитало човека, който живеел с него, откъде се е появило. А той започнал да му разказва как е било посято в утробата на майка си и се е развивало там в продължение на девет месеца… Нашето момче без никакво съмнение не могло да приеме подобна история и отрекло самата възможност за това, питайки се как може човек да възникне от семе? Как може да живее в утробата без въздух и храна и без да изхвърля отпадъци? Същото, обяснява той там, се отнася изобщо за всички аспекти на битието.
„А главното тук, както вече споменахме, е че свойствата на съществуващото в неговото завършено състояние не говорят нищо за свойствата му преди неговото завършване“ (там), и разбери това добре.
Осезаемата мъдрост
Мъдростта на философията е мъдрост, която се отнася до осезаемата реалност, както пише за това и Рамбан: „Защото ние трябваше да затворим устите на онези, които учат мъдростта на природата, на последователите на онзи елин, отричащ всичко, освен осезаемото от него. Който дръзна да смята заедно със своите ученици злодеи, че всичко, което е непостижимо за техния разум, не е истина“ (Глава Ахарей мот).
Този елин е Аристотел, главата на еретиците, който вярвал само в осезаемото, търсел осезаемите мъдрости и отричал духовните. Осезаемите мъдрости са разсъжденията на разума, основани върху битието на материалния свят в посока отдолу нагоре. Както е очевидно от самата същност на тази мъдрост, тя е подвластна на грешки, разногласия и трудности.
По своята природа тази мъдрост не е способна да постига нещата извън пределите на ограниченото.
Мъдростта на съмненията
Философът подлага на съмнение всяко нещо, докато не изследва с разума си неговия корен и основа. А в това, което не може да потвърди със своите разсъждения, той не вярва. В тези изследвания колкото повече съмнения има той, толкова повече постига.
Както казва за това и Рамак: „Относно Б-жествеността от гледна точка на изследователите и на мъдреците на Кабала. Изследователите са я постигали чрез разсъждения и съмнения и всеки от тях е възразявал на другия с всяко ново разсъждение и съмнение. Но ние, народът на Всевишния, които владеем истинската традиция (кабала), получена от Моше на Синай, знаем за Б-жествеността всичко, което Той, благословеният, е пожелал да открие на Моше, нашия учител, и на Израел в онова откровение, в Тора и нейните тайни. И на нас ни е известно за това повече, отколкото е необходимо за съмненията, така че ние подхождаме към Б-жествеността не заради възникващи съмнения, а благодарение на дара, даден ни от Всевишния, когато Той каза: „Аз съм Г-спод, вашият Б-г…“, и ни откри Б-жествеността в Своята Тора. А ние трябва да учим и да изследваме Тора, да разбираме от нея Основите, които са необходими за обяснението на самата Тора, а не за разрешаването на нашите съмнения“ (Елима, мааян 1, 16).
Мъдрост без традиция
Рамбан подробно обяснява корена на ереста, който се състои в откъсването от традицията и от получаването на истинската мъдрост. В това отношение еретиците са по-лоши от поклонниците на идоли. Те изобщо са обърнали всичко с главата надолу, като са повярвали само в осезаемата мъдрост и са отрекли всяка духовна мъдрост. „Оттук ще видиш жестокостта на главата на философите и неговия инат, да бъде изтрито името му! Той е отрекъл редица неща, които са били видени от мнозина; ние със собствените си очи сме видели тяхната истинност и това е станало известно на целия свят още в онези древни времена. Например, в дните на Моше, нашия учител, това е било известно на всички. Тъй като всички мъдрости по онова време са били духовни, като например свързаните с демони, магьосничество и кадене на небесните ангели. Поради тяхната близост до сътворението на света и потопа не е имало човек, който да отрича сътворението на света и да не признава Б-жествеността. Те само са търсели полза за себе си от служенето на слънцето, луната и съзвездията, като са правили техни изображения с цел да използват висшите сили. Та нали дори сред философите, както е написано в Книгата на талисманите, е имало такива, които са привеждали изображения на духа и на речта. А когато се появили елините като нов народ, ненаследил мъдростта, както се изразява авторът на книгата Кузари, тогава се издигнал един известен човек (Аристотел), който не вярвал в нищо друго освен в осезаемото, който търсел осезаеми мъдрости и отричал духовните, и той казал, че демоните и магьосничеството са пълни глупости и че в света действат само природни (тоест материални) сили, въпреки че е известно, че това не е така. Във всеки случай, по времето на Моше, нашия учител, не е имало нито един злодей еретик, който да отрича това“ (Торат а-Шем тмима).
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com