Човек се удостоява с Бъдещия свят, света на единението с Твореца, в съответствие със степента на осъзнато единство, която достига още в този свят чрез изучаването на Тора и постигането на волята на Всевишния.
Обяснихме, че Бъдещият свят е светът на единението с Твореца. Това е единение със самия живот, в разкриването на онова, което „око не е виждало“. А тук, в нашия свят, нямаме представа за същността на това единение.
Но както обяснихме, човек се удостоява с това бъдещо единение според единението, което достига тук.
И трябва да осмислим истинския образ на това единение.
Единение на мисълта, светът на душата
„Мисълта е аспект на душата, който учи човека на знание и разбиране на Тора. Затова главното място на нейното пребиваване е мозъкът, инструментът на разума и мисълта, и това е най-висшият от всички аспекти на душата[1].“ (Нефеш а-Хаим 1:14)
„Вече ти обясних, че това е разумът, който достига до нас чрез влиянието на Всевишния и ни съединява с Него. И ти имаш възможността, ако пожелаеш, да укрепиш това единение или, ако пожелаеш, постепенно да го отслабиш, докато то не се прекъсне напълно.“ (Море Невухим 3:51)
Рамбам посвещава цяла глава от книгата „Море Невухим“ на обяснението, че истинското единение е единението на мисълта с Твореца. Той обяснява величието на праотците, които в мислите си са били единени с Твореца дори когато са се занимавали с материални дела, според принципа: „Аз спя, но сърцето ми бодърства.“
„И човек трябва да бъде предупреден да насочва мислите си единствено към Всевишния, след като достигне до познанието, както обяснихме. Това е особеното служение на онези, които постигат истината. И колкото повече мислят за Него, толкова по-съвършено ще бъде тяхното служение. Но ако някой мисли за Всевишния и Го споменава без мъдрост, а следва единствено своите нищожни представи, или ако следва вяра, предадена му от други, за мен той е човек, който в действителност не помни Всевишния и не мисли за Него. Защото онова, което той помни или казва за Него, изобщо не съответства на действителността. Това е лъжлива представа, породена от неговото въображение, както обяснихме по отношение на образните названия на Всевишния. Но човек трябва да започне този вид служение едва след като изгради в съзнанието си правилната представа. И когато постигне Всевишния и Неговите дела според своето разбиране, тогава трябва да започне да се посвещава на Него, да се стреми да се приближи към Него и да укрепва единението между човека и Твореца. Казано е: „На теб ти беше показано, за да познаеш…“ И е казано: „И ще узнаеш в онзи ден, и ще приемеш със сърцето си…“ И още: „Знайте, че Г-спод, Той е Б-г.““ (Море Невухим, там)
Единението е в постижението на разума, а това е единението в Тора.
Единението с Тора е единение с Твореца
„При изучаването човек трябва да има намерение да достигне до единение с Тора и с Всевишния, тоест с всички свои сили да се съедини със словото на Всевишния. По този начин човек действително става едно с Всевишния, защото Той и Неговата воля са едно, както е написано в книгата Зоар. Всеки закон и всяка подробност от закона на святата Тора са волята на Всевишния. Защото именно така е постановила Неговата воля, това да бъде законът: кошер или не, чисто или нечисто, забранено или разрешено, задължен или не.
И дори ако човек се занимава с Агада, с думи на Тора, от които не произтича никакво конкретно действие, и там той е единен със словото на Всевишния, благословен да е Той. Защото цялата Тора, с всички нейни правила и подробности, дори онова, което начинаещ ученик ще попита своя учител, всичко това е излязло от Неговите уста, обърнати към Моше на Синай. Както казват за това мъдреците в края на втора глава на трактат Мегила, в първа глава на трактат Брахот (5а), в мидраш Коелет Раба (1:11) и (6:5), в Йерусалимския Талмуд, във втора глава на трактат Пеа, и в мидраш Ваикра Раба (22), виж там. А в мидраш Шмот Раба (43) е казано: „„Запиши си тези думи“ (Шмот 34:27). В часа, когато Всевишният се разкри на Синай, за да даде Тора, Той каза на Моше реда на Писанията, Мишна, законите и Агадот, както е казано: „И изговори Всесилният всички тези думи“, дори онова, което ученикът ще попита своя учител.“
Нещо повече, в часа, когато човек се занимава с Тора долу, всяка дума, която излиза от устата му, е дума, която в същия този миг излиза и от устата на Всевишния. Както намираме в първа глава на трактат Гитин относно „наложницата в Гива“: „И наложницата му му измени“. Раби Авитар казал: „Муха намерил у нея“, а раби Йонатан казал: „Косъм намерил у нея“… Раби Авитар срещнал пророка Елияу и го попитал: „С какво се занимава сега Всевишният?“ Той му отговорил: „Изучава „наложницата в Гива“.“ „И какво казва?“ „Авитар, синът Ми, казва така; Йонатан, синът Ми, казва така.“ Тоест, понеже раби Авитар и раби Йонатан се занимавали с изучаването на тази тема, „наложницата в Гива“, в същото това време и Той, благословен да е Той, изучавал буквално техните думи.
Той, благословен да е Той, и Неговото слово са едно. Както е обяснено в святата Тора, в Мишне Тора: „Да обичаш Г-спода, твоя Б-г…“ (Дварим 30:6). А мъдреците обясняват в Барайта, в трактат Недарим (62а), че тези думи се отнасят до изучаването на Тора, виж там. А краят на този стих е: „за да се съединиш с Него“.“ (Нефеш а-Хаим 4:6)
Отдалечаващият се от Тора губи своята причастност към източника на живота, и това е карет
„И ни е заповядано със строго предупреждение от устата на Всевишния: „Тази книга на Тора да не се отделя от устата ти и я произнасяй денем и нощем“ (Йеошуа 1:8). И както е казано във въведението към книгата Зоар: „Ела и виж колко велика е силата на Тора, колко е възвишена над всичко… Затова човек трябва да се занимава с Тора денем и нощем и да не се отделя от нея, както е казано: „и я произнасяй денем и нощем“. А ако я остави или се отдалечи от нея, той сякаш се е отдалечил от Дървото на живота.“
Писанието казва: „Дърво на живота е тя за онези, които се държат за нея…“ Защото човек трябва да утвърди в сърцето си и да си представи, че ако се давеше в бурна река и видеше пред себе си сред водата могъщо дърво, без съмнение би положил всички усилия да се хване за това дърво, да се притисне към него с всички сили и да не отпуска ръцете си дори за миг. Защото онзи, чиито ръце се отпуснат, веднага ще потъне.
Така и святата Тора се нарича „Дърво на живота“. Само когато се държиш за нея с любов, занимаваш се с нея и непрестанно произнасяш думите ѝ, тогава живееш истински, възвишен живот. Тогава сякаш си свързан с вечния живот на Всевишния, защото Светият, благословен да е Той, и Неговата Тора са едно. А ако, не дай Б-г, човек пренебрегне ученето и остави постоянното изучаване заради занимания със суетата на света и неговите удоволствия, той веднага ще бъде отсечен от висшия живот и ще потопи себе си в коварните води, пази Б-г.
И в книгата Зоар (Вайеце 152а) е казано: „Щастлив е Израел, че Светият, благословен да е Той, им даде истинската Тора, за да се занимават с нея денем и нощем. Защото онзи, който се занимава с Тора, е свободен от всичко, свободен е от смъртта, която няма власт над него… Защото всеки, който се държи за Тора и се занимава с нея, се държи за Дървото на живота. А ако отслаби хватката си за Дървото на живота, Дървото на смъртта го обхваща, и именно това се нарича „ако отслабнеш“ (Мишлей 24:10).“
И колко здраво трябва човек да утвърди това в мислите на сърцето си. Целият човек, целият му живот, съществуват само докато той е единен с Тора. А когато се отдалечи и се отдели от нея заради занимания с красотите на тъмния свят, тогава той е предаден в ръката на мъчителя. За какво му е животът, ако вече потъва в коварните води, пази Б-г? Той потъва в дълбините на страшната бездна и вече е буквално като мъртъв, макар още да се намира в този свят. Върви от беда към беда, в хаос, без никакъв ред, и дори не знае, че излага на опасност собствения си живот.
За това самата Тора казва: „А съгрешаващият против Мен погубва душата си“ (Мишлей 8:36). И както е написано: „Пази се и много пази душата си, за да не забравиш думите…“ (Дварим 4:9). И както казаха мъдреците: „Това е подобно на човек, който предал дива птица на своя слуга и му казал: „Мислиш ли, че ако я изгубиш, ще ти взема една монета? Душата ти ще взема!““
И както е известно изказването на мъдреците по този въпрос в мидраш Дварим Раба (началото на глава 4), където Всевишният казва на човека: „Моята свещ е в твоите ръце. Ако пазиш Моята свещ, Аз ще пазя твоята свещ. А ако не пазиш Моята свещ…“ Същото намираме и в мидраш Танхума, глава Тиса, и в мидраш Теилим, псалом 7.“ (Нефеш а-Хаим 4:33)
Отдалечаващият се от Тора прекъсва своето единение с Твореца и губи Бъдещия свят, света на единението
„Мъдреците са толкова строги в думите си относно наказанието на човек, който би могъл да се занимава с Тора, но не се занимава с нея, или ако я е изучавал, а след това се е отдалечил от нея, че чрез своя Дух на святост[2] са отсекли душата му от Бъдещия свят, пази Б-г. Както е казано в глава „Хелек“ (Санхедрин 99а): „„Защото словото на Всевишния е презрял…“ (Бемидбар 15:31). Раби Натан казва: това е всеки, който не обръща внимание на Мишна. Раби Неорай казва: това е всеки, който може да се занимава с Тора, но не се занимава с нея.“ А краят на този стих гласи: „Тази душа непременно ще бъде отсечена“, и мъдреците обясниха, че тя ще бъде отсечена от този свят и от Бъдещия свят.
Стихът ни показва колко тежко е това отсичане. То се различава от останалите случаи, защото при тях, дори когато законът недвусмислено постановява, че извършилият прегрешението се „отсича“, той все пак не губи своя дял в Бъдещия свят. Само онази малка искра от душата, която е свързана с този грях, се отсича от нишката, достигаща до корена на душата му и свързваща го с него, както обяснихме по-горе, в първите Врати. Но тук е казано: „непременно ще бъде отсечена“. Това означава, че всички части на душата му напълно губят своя дял в Бъдещия свят, не дай Б-г. И този човек изобщо няма дял в Бъдещия свят.
Така постановява Рамбам (Закони за изучаването на Тора 3:13), а след него и Бейт Йосеф в Шулхан Арух (246:25). И рабейну Йона в книгата „Шаар а-Тшува“ изброява десет степени на наказание за греха, като за последна степен посочва онези, за които мъдреците са казали, че нямат дял в Бъдещия свят. Сред тях той споменава (3:153) онзи, който би могъл да се занимава с Тора, но не се занимава с нея. Така и рав Хаим Витал в книгата „Врати на святостта“ (2:8) го причислява към онези, които нямат дял в Бъдещия свят. Заедно с тях там са причислени и онези, за които мъдреците са казали (Рош а-Шана 17а), че Гееном ще свърши, а те няма да свършат.
И Рамбам (там) и Бейт Йосеф (там) пишат, че онзи, който е учил и повтарял, а след това се е отдалечил заради светската суета, оставил е учението и го е презрял, неговата присъда е същата като на онзи, който може да се занимава с Тора, но не се занимава с нея.
И така мъдреците постановиха окончателно и безвъзвратно: изгубена е надеждата му за всички поколения. До вечността той няма да види светлина, няма повече да оживее навеки, до края на дните, когато спящите в праха ще се надигнат за вечен живот. Както казват мъдреците (в края на трактат Ктубот): „Защото Твоята роса е роса на светлините“ (Йешаяу 26:19). Всеки, който използва светлината на Тора, светлината на Тора го съживява, а онзи, който не използва светлината на Тора, светлината на Тора не го съживява.“ (Нефеш а-Хаим 4:24)
Това единение е качеството святост, целта на човека
„А достигналият святост е постоянно единен със своя Творец и душата му постоянно пребивава сред истинските идеи, с любов към своя Творец и трепет пред Него. Благодарение на това той сякаш се намира в „земята на живите“ [тоест в Бъдещия свят], още докато пребивава тук, в нашия свят… А оттам се въздига към още по-висока степен, и това е „духът на святостта“. Тогава способността му да мисли ще се издигне над онова, което е дадено на човека по природа.“ (Месилат Йешарим 26)
Очевидно е, че няма друга възможност за единение с Всевишния освен чрез Неговата воля, Тора. А единствената възможност за единение с Тора е разумът, наследството на святата душа, нешама, част, дадена от Б-г свише. Това е най-святото и най-възвишеното в целия човек и именно то дава възможност за съединяване с Източника. Но за да достигне до това единение, е необходимо човекът да бъде поправен в своята цялост. Тоест нефеш, аспектът на душата, свързан с действията, и руах, аспектът на душата, определян от качествата на човека. Така целият човек да може да стане престол за Б-жествената душа и да се съедини с любов и трепет с волята на Всевишния, Тора, която е коренът на самата негова нешама.
А този процес протича според принципа „напред, назад“. Защото пълната святост, съединяването на цялата духовност на човека чрез единение на мисълта, трябва да обхване целия човек, неговите качества и неговите постъпки, да направи съвършено изпълнението на заповедите му, чак до най-ниското равнище, самото му тяло. Защото истинската святост е единствено в общото, всеобхватно съвършенство на душата и тялото. Както обяснява Рамхал: „И дори по време на материалните занимания, необходими на човека поради неговата телесност, душата му не излиза от единението с висшите… И тогава храната, която те [достигналите святост] ядат, е подобна на жертва всеизгаряне. И без никакво съмнение за онези неща, които са били възнасяни върху жертвеника, това се е смятало за велико възвисяване, защото по този начин те са се възнасяли към Всевишния.“
Така се удостоихме да узнаем, че: „Главният аспект на святостта е в единението на душата с Всевишния. „Защото свят съм Аз, Г-спод“ (Ваикра 19:2).“ (Рабейну Цадок а-Коен, „Святостта на Шабат“)
Святостта е аспект на възкресението на мъртвите
„Тогава човек ще може да достигне до толкова велико единение [с Твореца], че в ръцете му ще бъде предаден „ключът“ към възкресението на мъртвите… Така завършва Барайта: „От степента на святостта човек се издига до духа на святостта, а духът на святостта го издига [до степента] на възкресяването на мъртвите.“ (вж. Мишна, Сота 9:15)“ (Месилат Йешарим, там)
„За човека е възможна и тази степен, степента на причастност, при която душата му още приживе [в този свят] е свързана с живота [в Бъдещия свят].“ (Рамбан, Дварим 11:22)
С тази най-висша степен са се удостоили малцина. Но всеки евреин, свързан с Тора, има дял в Бъдещия свят. Възкресението на мъртвите непременно е приготвено за онези, които са единени с Дървото на живота, Тора.
Разбира и познава Мен
„Така каза Всевишният: Нека мъдрият не се хвали с мъдростта си, нека силният не се хвали със силата си и нека богатият не се хвали с богатството си. Но който се хвали, нека се хвали единствено с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм Г-спод, Който върши доброта, правосъдие и справедливост на земята, защото това е желано от Мен, слово на Г-спода.“ (Йермияу 9:22-23)
Рамбам в „Море Невухим“ подробно обяснява тези „съвършенства“[3] и абсолютното съвършенство: „Разбира и познава Мен“.
„А четвъртият вид е истинското съвършенство на човека, когато човек придобие достойнствата на разума, тоест осмислените образи, от които може да придобие истински знания за Б-жествеността. Това е най-висшата цел, чието достигане довежда човека до истинско съвършенство. И благодарение на него той се удостоява с вечно съществуване.“ (там)
Осмислените образи са възприятието на съзнанието: „Разбира и познава Мен“
Тази степен човек достига чрез единението с Тора. От нея той научава за битието на Твореца, за пътищата на Неговото управление и за останалите Основи на вярата. Върху основата на тези постижения човек изгражда съвършенството на своя образ, следвайки Неговите качества: „И следвай Неговите пътища“, бъди колесница на Твореца.
„Този стих не би бил достатъчен, за да докаже, че единствено постигането на Всевишния е най-достойното от съвършенствата. Защото ако именно това беше смисълът на стиха, би било достатъчно да се каже: „Но който се хвали, нека се хвали единствено с това, че разбира и познава Мен“, или би могло да се каже: „Разбирай и познавай Мен, че Аз съм един“, или: „Защото нямам образ“, или: „Защото няма подобен на Мен“, или нещо подобно. Но в стиха е казано, че човек трябва да се хвали единствено с постигането Му, с познаването на Неговите пътища и качества, тоест на Неговите действия. Както обяснихме по отношение на стиха: „Покажи ми Своите пътища.“ И Той ни обясни в този стих, че действията, които трябва да познаваме и които трябва да извършваме, са доброта, правосъдие и справедливост.
И добави още нещо, изключително важно. Това са думите „на земята“, която е „полюсът“ на Тора. Не както са мислели онези вредители, които смятат, че Неговото постигане завършва при сферата на Луната, а земята е изоставена: „Г-спод е оставил земята.“ Не е така, както ни обясни учителят на всички мъдреци: „Защото на Г-спода е земята“, с което ни известява, че Неговото провидение се простира и върху земята според това, което тя представлява. Така както Той наблюдава небесата според това, което те представляват. И Той казва: „Защото Аз съм Г-спод, Който върши доброта, правосъдие и справедливост на земята.“ (Йермияу 9:23)
А след това завършва темата и казва: „Защото това е желано от Мен, слово на Г-спода.“ Тоест: „Добротата, правосъдието и справедливостта на земята са желани от Мен, слово на Г-спода.“ С други думи, Всевишният казва, че Неговият замисъл е от нас да произлизат доброта, справедливост и правосъдие. Както обяснихме и относно Тринадесетте качества, защото намерението на Всевишния е било ние да им подражаваме и да следваме техните пътища.
Следователно този стих ни известява, че съвършенството на човека, с което той действително трябва да се гордее, е да постигне Всевишния според силите си. Да постигне Неговото провидение над създанията, при тяхното сътворяване и управление, и как именно се осъществява то. И според това постижение постоянно да следва пътищата, към които трябва да се придържа: да върши доброта, правосъдие и справедливост, като в своите дела се уподобява на Всевишния.“ (там)
Това съвършенство е съзнанието, тоест единението на целия образ на човека, неговите мисли, думи и дела, с осмисляните светове. Именно това е задължението на целия ни живот, да следваме Неговите пътища и да се единяваме с Него. И размисли добре върху всичко това.
Ще го укрепя, защото позна Името Ми
„Познаването на Името на Всевишния е постигането Му. И Писанието сякаш казва, че човек бива закрилян, защото впоследствие ще познае и ще възжелае Всевишния. Ти вече знаеш разликата между любовта и жаждата. Безкрайната любов, при която не остават никакви други мисли освен за обекта на любовта, се нарича „жажда“.“ (Море Невухим 3:51)
И висшата закрила обкръжава човека, който обича Всевишния и е единен с Него в съзнанието си. Познанието (Даат) означава „единение“.
И както пише Рамбам: „Известно и очевидно е, че любовта към Всевишния няма да се утвърди в сърцето на човека, докато той не Го постига постоянно, както подобава, оставяйки всичко в този свят освен Него. Както ни е заповядал, казвайки: „с цялото си сърце и с цялата си душа“. Човек обича Всевишния единствено според познанието си за Него и според познанието ще бъде и любовта, ако познанието е малко, и любовта ще бъде малка, а ако е голямо, и любовта ще бъде голяма. Затова човек трябва да се посвети на това с всички свои сили, мъдрост и разбиране, да разбере и осмисли своя Творец, както обяснихме в Закони за Основите на Тора.“ (Закони за разкаянието 10:6)
И благодарение на това единение, на това осъзнаване, човек се удостоява с Бъдещия свят, света на единението. „В Бъдещия свят няма нито ядене, нито пиене, нито къпане, нито помазване, нито съпружески живот. Само праведниците седят, увенчани с корони, и се наслаждават на сиянието на Б-жественото присъствие.“ (Брахот 17а)… „Увенчани с корони“ е иносказание, което сочи към тяхното съзнание, благодарение на което са се удостоили с Бъдещия свят, и именно това са техните „корони“. Както е казано: „с короната, с която го увенча майка му“ (Шир а-Ширим 3:11).“ (Рамбам, Закони за разкаянието 8:2)
„Осъзнаването е самото единение.“ (Рамбан, Врати на въздаянието, от книгата Торат Адам)
„Ще го укрепя, защото позна Името Ми.“
[1] Нешама, един от трите аспекта Нефеш, Руах и Нешама.
[2] Тоест те са знаели това благодарение на Духа на святостта.
[3] Богатство, могъщество, мъдрост.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com