Дори една заповед, изпълнена както трябва, може да доведе човека до Бъдещия свят
„Една от основите на вярата в Тора е, че когато човек изпълни една от 613-те заповеди както трябва, без да примесва към това никакви светски намерения, а единствено заради самата нея, само от любов, както обясних, чрез това той се удостоява с живот в Бъдещия свят.“ (Коментар към Мишна, края на трактат Макот)
Основание за тези думи на Рамбам намираме в Гемара:
„По-добре би било човекът да не е бил създаден, отколкото да е бил създаден, но сега, след като вече е създаден, нека проверява постъпките си или, както казват други [мъдреци], нека ги „преценява“.“ (Ерувин 13б). Посочвайки главното в служението на човека, мъдреците ни показват какво представлява самото служение. Както казва за това Рамхал в „Месилат Йешарим“ (гл. 3), относно началото на стълбата на служението: „Онзи, който иска да се погрижи за себе си, трябва да следи две неща. Първо, трябва да размисли в какво се състои истинското добро, което човек трябва да избере, и какво е истинското зло, от което трябва да бяга. И второ, трябва да размисли върху постъпките, които извършва, дали носят със себе си добро или зло.“
И по-нататък Рамхал обяснява: „На това са ни учили мъдреците, благословена да е паметта им (Ерувин 13б): „По-добре би било човекът да не е бил създаден, отколкото да е бил създаден, но сега, след като вече е създаден, нека проверява постъпките си или, както казват други [мъдреци], нека ги „преценява“.“ Трябва да се отбележи, че двата приведени варианта на това изказване са две много полезни и добри предупреждения. Защото да проверява постъпките си означава да ги изследва, тоест да размисля дали сред тях няма такива, които не би трябвало да извършва, тоест такива, които не съответстват на заповедите на Всевишния и Неговите закони, защото всичко подобно трябва да бъде отстранено от живота му. А да ги „преценява“ означава да изследва дори добрите постъпки, проверявайки дали в тях няма нещо недобро или някакъв лош аспект, който трябва да бъде отстранен и унищожен.“
Бъдещият свят е светът на истината, вечното единение с битието на истинския Б-г. Ясно е, че действие, извършено не „заради Всевишния“, не е истинско. В Бъдещия свят ще се разкрие единството на Всевишния. Този свят не търпи понятието „място“, никаква друга реалност освен онова, което е единно с Неговата воля.
„Що се отнася до истински Единния, до това, че Той е един в Своята слава, че не се съединява и не участва с нищо друго от съществуващото и не прилича на нищо от него, поради тази причина трябваше да добавим, че ще служим единствено на Него и че всички наши дела ще бъдат предназначени единствено за Неговото Име, и няма да примесваме към тях никаква чужда мисъл, защото Г-спод не приема дела, в които има дял някой друг освен Него.“ (Ховот а-левавот, Врата на единството на действията, 6)
Затова той пише там: „И за теб е по-добре да се стараеш с всички свои сили да очистиш добрите си дела от всякаква примес на чужди мисли, дори ако поради това те станат по-малко, отколкото ако полагаше усилия да имаш много добри дела, но не свободни от чужди мисли. Защото малкото, което е чисто, има голяма стойност, а многото, което не е чисто, има малка стойност и от него няма полза.“
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com