Дори онези, които започват изучаването не „в нейно име“, но с чисто намерение, постепенно се издигат по степените на служението и се удостояват с награда. Но съвършенството се достига единствено при пълното отстраняване на собственото „аз“ и обръщането към Истината заради самата нея.
„На всеки тридесет дни Рав Шешет повтаряше всичко, което е учил. Заставаше на прага и казваше: радвай се, душо моя, радвай се, душо моя – за теб учих, за теб повтарях. Нима не е така!? Ето на, нали раби Елиезер каза: Ако не беше Тора, нямаше да има небе и земя, както е казано: „Ако не беше Моят завет денем и нощем, законите на небето и земята не бих положил Аз“ – В началото, когато човек прави нещо, той го прави за себе си.“ (Песахим 68б).
Всички тези аспекти „не в нейно име“ (не заради самата нея)*, за които е говорил Рамбам в предисловието си, са стъпала, по които човек се изкачва, за да достигне до служене „в нейно име“. И когато именно това е целта, всички останали стъпала се присъединяват към стълбата и за служенето чрез тях човек също получава награда в Бъдещия свят, както казва Маарша, обяснявайки Гемарата.
„Рава посочва противоречие между два стиха. Написано е: „Защото е велика до небесата Твоята милост“, и е написано: „Защото е велика над небесата Твоята милост“. Как (могат да се съвместят тези два стиха?) – Тук става дума за изпълнение в нейно име, а тук – за изпълнение не в нейно име“ (Песахим 50б). И Маарша обяснява: „Както се вижда, когато човек изпълнява (заповедите) не в нейно име, тоест заради някаква цел тук долу – стига, разбира се, да няма зла умисъл, както пишат Тосафот, – тогава Неговата милост засяга само долния свят, тоест „до небесата“. Но ако човек изпълнява „в нейно име“, ако неговата цел се намира във висините, тогава и Неговата милост се възвисява над небесата. И двата стиха завършват с думите: „И до шахаким („воденичните камъни“) е Твоята истина“. Тук става дума за наградата на праведниците в Бъдещия свят, която се нарича „истина“. Защото и едните, и другите – и тези, които правят (добро) „в нейно име“, и тези „не в нейно име“, ще се удостоят с награда в Бъдещия свят, тоест до „шахаким“. Както е написано в главата „Ейн доршим“, че третият небосвод се нарича шахаким – воденични камъни, поради това, че те мелят манна за праведниците в Бъдещия свят.“
Въпреки това, истинската награда идва за онова, което е извършено „в нейно име“, както казва Агра (Вилненският Гаон): „В Бъдещия свят има три вида наказания. 1) За всеки, който е учил „в нейно име“, има 48 неща, чрез които се придобива Тора, и освен това той има „достойна жена, венец за мъжа си“, но онзи, който е учил не „в нейно име“, а заради получаването на награда – има шатра в Ган Еден (Райската градина), но е обгарян от шатрата на своя другар, който е учил „в нейно име“. 2) Този, който е учил, за да го наричат „раби“, тоест заради почести, там ще се срамува от самия себе си. 3) Този, който е учил с цел да обвинява – ще бъде опозорен там от другите“ (Мишлей 12:8).
Бъдещият свят на мъдреца на Тора съществува в аспекта „око не е виждало“ – той е съкровен в самата си дълбочина, свят и чист неговото битие е истина „в името на самата истина“. Всяко обръщане навън, всяко външно възприятие нанася щети и „изяжда“ същото това възвишено битие. Обзема те трепет, ако се замислиш за това.
И затова Рамбам е написал във въведението си:
„И той няма да има друга цел в изучаването на Тора, освен познаването на Всевишния. Единствената цел на истината е знанието, че тя е истина. Тора също е истина, а целта на нейното познаване е нейното изпълнение“ (Рамбам, въведение).
И чрез това единение с Тора, човек постига единение и със Създателя: „И в изучаването трябва да се има за цел да се постигне единение с изучаването на Тора и Всевишния, тоест с всички сили човек да се съедини със словото на Всевишния. По този начин човек буквално става едно с Всевишния, тъй като Той и Неговото желание са едно цяло, както е написано в книгата Зоар“ (Нефеш а-Хаим 4:6).
Така той постига и единение с вечността – Бъдещия свят: „Под думите „увенчани с корони“ се разбира вечността на душата в битието на постигнатото от нея, тоест на Създателя, благословен да е Той. Поради факта, че разумът и осмисленото от него са едно цяло“ (Рамбам, въведение).
С други думи, няма никаква възможност за единение, което се състои в „постигането на волята на Всевишния, Тора, която е едно с Него“, без отстраняването на преградата на собственото „аз“ с цялата му субективност. Единствено чистотата на изпълнението „в името на Всевишния“ позволява да се постигне това единение. И това трябва да се повтаря постоянно, за да се утвърди това знание в сърцето.
„Нейните пътища са пътища благи“ (Мишлей 3:17) – с други думи, пътищата на Тора водят към благото на Всевишния, както е написано: „Да съзра благото на Всевишния“ (Псалми 27:4). Тоест, за тези, които учат Тора „в името на самата нея“, това са пътищата на висшето благо.“ (Агра, Мишлей, там).
*Бележка на преводача: В руския текст изразът „во имя“ (и „не во имя“) предава еврейското понятие „Лишма“ (и „Ло Лишма“), което буквално означава „заради нейното име / заради самата нея“ – т.е. изучаване на Тора или изпълнение на заповедите заради самите тях и заради Небесата, напълно безкористно.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com