Рамбам забранява да се допускат в сърцето размишления, които могат да доведат до отрицание на единството на Б-га. Слабостта на човешкия разум може да отведе човека към служене на идоли.
Има още един, особен закон по отношение на Основите на Тора:
Тук мисълта се приравнява към действие
„Пазете се да не се съблазнят сърцата ви“ (Второзаконие / Дварим 11:16) — „За да не сгрешите в разсъжденията на сърцето“ (Рамбам, Закони за идолопоклонството, 2:1).
Еретикът се наказва за мисли така, както за действия, както е казано в стиха: „За да осъзнаят домът Израилев в сърцето си“ (Езекиил / Йехезкел 14:5). Както се обяснява в Гемара (Кидушин 39б): „Защо, ако човек мисли за престъпление, Всевишният не смята мисълта за действие, а ако мисли за служене на идоли, Всевишния смята мисълта за действие? – Защото е написано: „За да осъзнаят домът Израилев в сърцето си“.
„Именно за това е предупредила Тора, казвайки: „За да не подигнеш очи към небето и да не видиш слънцето… които Всевишният отреди [да светят] на всички народи“. С други думи, възможно е да съзреш с очите на сърцето си, че именно те управляват света, тъй като Всевишният ги е отредил за целия свят, за да живее и съществува, а не да изчезва, както е прието в този свят. И тогава ще решиш, че си струва да им се покланяш и да им служиш. Именно затова Всевишният е заповядал: „Пазете се да не се съблазнят сърцата ви“ – не грешете, размишлявайки в сърцето си, и не се опитвайте да им служите като на посредници между вас и Създателя“ (Рамбам, Закони за идолопоклонството, 2:1).
Този закон се отнася до всички Основи на вярата, както постановява като закон Рамбам: „И не само към идолопоклонството не бива да се обръщаме в мислите си, но и всяка мисъл, която може да доведе човека до отрицание на една от основите на Тора, ни е забранено да допускаме в сърцето си и е забранено да насочваме разума си към нея, следвайки сърцето“ (Рамбам, Закони за идолопоклонството, 2:3).
И не само това, но и…
Дори чрез мислено допускане на ерес, човек губи Бъдещия свят
„И не само към идолопоклонството не бива да се обръщаме в мислите си, но и всяка мисъл, която може да доведе човека до отрицание на една от основите на Тора, ни е забранено да допускаме в сърцето си и е забранено да насочваме разума си към нея, следвайки сърцето. Причината се крие в това, че човешкият разум е ограничен и не всеки може да постигне истината в цялата ѝ яснота, а ако всеки последва размишленията на сърцето си, той ще разруши своя свят поради оскъдността на своя разум.
Как се случва това? Човек може да се заинтересува от служене на идоли, а може и да се усъмни в единството на Твореца — дали Го има, или Го няма. Също така той може да се усъмни в пророчеството — дали го има, или го няма, или да се усъмни в произхода на Тората — дали е от небесата, или не. И ако той не владее инструментите на разсъждението, за да осъзнае истината с яснота, той задължително ще стигне до отрицание на Основите.
Именно от това е предупредила Тора, казвайки (Числа / Бемидбар 15:39): „Не следвайте сърцата си и очите си, подире които блудствате“, с други думи — не следвайте своя оскъден разум, въобразявайки си, че вашите разсъждения постигат истината. Така са казали мъдреците: „подир сърцето“ – това е отрицание на основите, „подир очите“ – това е разврат (Брахот 12б). За нарушаването на тази забрана, въпреки че тя лишава човека от бъдещия свят, няма телесно наказание“ (Рамбам, Закони за идолопоклонството 2:3).
„Ако всеки последва размишленията на сърцето си, той ще разруши своя свят поради оскъдността на своя разум“ – „неговият свят“, това е неговият „Бъдещ свят“. Това води човека до загуба на Бъдещия свят.
И така е написал Рамбам за Мишна: „Трима царе и четирима обикновени хора нямат дял в Бъдещия свят“ (началото на глава Хелек, трактат Санхедрин) – „Тъй като основите на вярата са разрушени у споменатите индивиди и те са се усъмнили в някои от тях, затова са откъснати от живота в Бъдещия свят“.
„И когато човек повярва във всички тези Основи и вярата в тях му се изясни, той става част от народа на Израел… и има дял в Бъдещия свят“ (Рамбам, в края на Основите).
„С отсичане ще бъде отсечена“
Грехът на отрицанието на Основите е много по-тежък от другите грехове, дори от онези, наказанието за които е карет (духовно отсичане). Защото за наказанието за този грях е казано: „Понеже е презрял словото на Всевишния… с отсичане ще бъде отсечена онази душа“ (Бемидбар 15:31). И в Гемара (Санхедрин 99а) се тълкува, че тя ще бъде отсечена от този свят и от Бъдещия свят.
„Стихът ни съобщава колко сурово е това отсичане. То се отличава от останалите, тъй като при тях, дори законът да е категоричен, че престъпникът „се отсича“, въпреки това той не губи дела си в Бъдещия свят. Само онази малка искра от душата, отговорна за този грях – само тя се отсича от нишката, водеща към корена на неговата душа и свързваща го с нея. Както обяснихме по-горе, в първите врати. Но тук е казано „с отсичане ще се отсече“ – това означава, че всички части на неговата душа напълно губят дял в Бъдещия свят, не дай Б-же. И този човек изобщо няма дял в Бъдещия свят“ (Нефеш ха-Хаим 4:24).
Затова при други престъпления, за които душата на грешника не се отсича напълно от Бъдещия свят, за грешника все още има награда за изпълнените заповеди и добри дела. Но заради ереста душата се отсича от Бъдещия свят и тогава какво отношение към него може да има наградата за добри дела?
Рамбам е писал: „Благото, приготвено за праведниците, е животът в Бъдещия свят. Това е живот, в който няма смърт… И това е Бъдещият свят… Наградата на праведниците е в това, че ще се удостоят с тази наслада и ще живеят в нея. А наказанието на злодеите се състои в това, че те няма да се удостоят с този живот, а ще бъдат отсечени и ще умрат. И всеки, който не се удостоява с този живот, ще умре, защото няма да живее вечно – а ще бъде отсечен заради своето злодейство и ще изчезне като животно. Точно това е „отсичането“, за което говори Тора: „с отсичане ще бъде отсечена онази душа“ (Бемидбар 15:31), а по традиция ние учим, че това означава: „ще бъде отсечена от този свят и от Бъдещия свят““ (Рамбам, Закони за разкаянието 8:1).
Това е всичко, което искахме да кажем за присъдата на еретика в Бъдещия свят. Ние вече обяснихме дълбоките причини за такъв закон в първия раздел на тези врати.
Забележка: Изучи внимателно книгата „Хикур дин“ от Рама ми-Пано, част 5, глави 1, 2, 5, 7. Както и в книгата „Лешем“, Деа, част 2, където е казано, че в крайна сметка и за еретика има изправяне, след като бъде пречистен чрез изправянията на Бъдещия свят. „Тълкуващите знаците са казвали, че всички идват в Бъдещия свят“ (Санхедрин 104б), и виж „Ликутей маамарим“ на рабейну Цадок ха-Коен (102б): „И тук има аспекти, за които не е мястото да се говори подробно“.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com