Задължение на вярващия да размишлява за силата и мъдростта на Създателя
Размишление за Творението
В тази глава ще обясним, че едно от задълженията на вярващия, изпълнявайки заповедта за вяра: „Познай днес и вложи в сърцето си, че Господ е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг“ (Второзаконие 4:39) – е размишлението за Творението от гледна точка на вярата. С други думи, това е размишление, чиято цел е да разкрие силата на Създателя и чудесата на мъдростта Му във всяко създание на този свят. И както обяснихме, подобно вникване може да доведе човека до откриване на доказателства за съществуването и единството на Всевишния.
Не бива обаче зданието на вярата да се гради върху това, защото подобен фундамент не е достатъчен за утвърждаването ѝ, съгласно нашето обяснение за смисъла на вярата. То не може да послужи и като основа за останалите Основи (Принципи на вярата).
Напротив, фундаментът на вярата са свръхестествените разкрития – чудесата; именно чрез тях Създателят се разкрива на народа на Израел. Именно на тези разкрития се основава възгледът на вярващия за сътворението на самата природа.
Задължението да се размишлява за природата въз основа на вярата
„На въпроса дали сме задължени да размишляваме за Творението, ще отговоря, че съществува задължение да размишляваме за създанията и да извеждаме от тях доказателства за мъдростта на Създателя. Това ни е възложено както от разума, така и от Писмената и Устната Тора“ (Ховот ха-Левавот, Шаар ха-бхина, 2).
Целта на тези размишления е вярата, както се обяснява в Ховот ха-Левавот: „Тъй като размишлението за видимата мъдрост в творенията на Създателя, благословен да е Той, е най-краткият път за потвърждаване на Неговото съществуване и най-сигурният начин за познаване на Неговото истинно единство“ (Въведение към Шаар ха-бхина).
Всъщност, ако човек е свободен от материални въжделения, размишлението за Творението е най-простото свидетелство за Създателя, както казва авторът на същото място: „Представи си, ако човек внезапно излее мастило върху гладък лист хартия – от това няма да възникне подредено писмо в четливи редове, каквото излиза изпод перото. И ако някой ни покаже смислено писмо, което не би могло да съществува без помощта на перо, и твърди, че мастилото просто се е разляло върху хартията, а формата на буквите се е получила от само себе си, ние веднага ще го обявим за лъжец, тъй като е невъзможно да си представим подобно нещо без осмислено намерение. И щом това, по общо съгласие, е невъзможно по отношение на графичните форми, как може да се твърди за неща, изискващи несравнимо по-голяма прецизност, чиито форми са много по-сложни и очевидно по-дълбоки, че са възникнали без осмислено намерение, велика мъдрост и огромни възможности? Всичко това, което приведохме като свидетелство за съществуването на Създателя, благословен да е Той, въз основа на Неговите дела, е достатъчно за онзи, който разбира и е способен да признае истината. И това е достатъчно като отговор на онези, които твърдят, че светът е предвечен, за да бъдат отхвърлени думите им…“ (там, Шаар ха-ихуд, 6).
Авторът на Ховот ха-Левавот говори подробно за размишлението върху всички части на Творението – неживата природа, растителния и животинския свят (за всяко нещо според природата му), както и за размишлението върху удивителната форма на човека, строежа на всичките му органи, мъдрото му устройство и функциониране. Всички тези размишления ще доведат човека до вяра в Създателя на всичко съществуващо.
Рамбам (Маймонид), в законите за Основите на Тора, се изразява по подобен начин: „Този Съществуващ е Владетелят на този свят, Господарят на цялата земя. Той управлява мирозданието с безкрайна и неизчерпаема сила. Със сила, която няма спиране.“
Тези неща са очевидни за вярващия, тъй като същността на заповедта за вяра е да се изгради „устойчив образ в душата“, както обяснихме по-горе. Към това се отнасят и размишленията, които водят вярващия до „осезаема вяра“, до изживяването ѝ с всеки един негов поглед.
Подобно размишление води до признаване на единството на Създателя чрез единството на това удивително Творение, в което всяка част е необходима и допълва останалите. Признаването на Единството е следствие от осъзнаването, че цялото това здание е построено съгласно предварителен замисъл, заради една-единствена цел – разкриването на славата на Създателя.
Вярата не бива да се основава на размишления
Размишленията за Творението не могат да послужат като фундамент на вярата, тъй като те също се извършват от разума и се основават на аналогии. Следователно те носят същите недостатъци, за които говорихме във връзка с философските разсъждения. Ние сами виждаме, че множество учени-натуралисти отричат дори първата Основа на вярата – при това в по-голяма степен, отколкото мнозинството философи.
Освен това, до вярата в повечето Основи е невъзможно да се достигне чрез размишления за Творението, както вече споменахме във връзка с философските търсения. Как може да се стигне до откриването на Основите, свързани с пророчеството и Торат До проумяването на наградата и наказанието? На Машиах (Месията) и възкресението на мъртвите? И дори ако в общи линии е ясно, че Създателят има Своя воля по отношение на създанията Си, откъде да знаем каква е тя?
И още нещо: вярата, придобита чрез подобни размишления, няма да избави вярващия от съмнения, когато види какво се случва в света. Както отбелязва Рамбан: „Има неща, които носят болка на сърцата и объркват мислите – и именно заради тях мнозина през поколенията са стигнали до пълно отрицание. Когато човек види изопачено правосъдие – праведник, който страда, и злодей, който благоденства. Защото ще попитат: „Защо на еди-кого си му върви?“ и „Защо еди-кой си изглеждаше праведник, а загина?“. В това се корени бунтът сред всички народи и езици. По този въпрос мненията са се разделили на две основни гледни точки. Имало е такива, които са отхвърляли провидението на Всевишния, но не и Неговото знание. Защото всяко знание е достойнство на знаещия и белег за неговото съвършенство. А всички достойнства принадлежат на Бога. Те са Му отказвали само провидението, твърдейки, че поради нищожността на човека в сравнение с Неговата възвишеност, Той изобщо не му обръща внимание. Има и други, които са решили да твърдят следното: не подобава на Мъдрия, Съвършения и Всемогъщия да върши зло или да не го предотвратява. И затова е по-добре да се отрече знанието на Всевишния, като се заяви, че Той не познава низшите създания, а поради липсата на знание, отсъства и провидението“ (Въведение към книгата на Йов).
И дори вярата в първите Основи не може да се гради върху размишлението за Творението. Както пише Рамбан: „Написано е: „Законът на Господа е съвършен, укрепява душата; откровението на Господа е вярно, прави мъдър простия“ (Псалм 19:8). След като е казал, че „небесата проповядват славата на Бога“, той се връща към възхвалата на Тора и казва, че тя разказва за достойнствата на Всевишния повече от небесата, повече от слънцето, луната и звездите, споменати в началото на псалма. Това трябва да се разбира така: Давид е започнал с това, че небесата разказват славата на Всевишния, защото движението на небесата е постоянно и вечно. Тъй като всяко движение се нуждае от първодвигател, небесата ни известяват славата на Всевишния – тоест съобщават, че има Бог, Който ги движи със Своята Божествена сила. Това е нещо очевидно, доказателство, до което философите са стигнали само чрез изследване. Когато говори за разказа на небесата и слънцето, той казва: „Няма език, нито наречие…“ (там, 4) и „По цялата земя преминава техният звук…“ (5), чак до думите „нищо не е скрито от топлината му“ (7). А след това казва: „Тора на Всевишния е съвършена, укрепява душата…“ – тоест, макар небесата да са ясно доказателство за славата на Всевишния, понеже са дело на ръцете Му, Тора е още по-съвършена; тя „укрепява душата“ и „прави мъдър простия“. С други думи, тя избавя сърцата от всички съмнения – както сърцата на мъдреците, така и сърцата на онези, които не разбират движението на небесата и звездните системи. По този начин, в този псалм Тора е особено възвеличена“ (Торат Хашем Темима).
Именно Тора разрешава всички съмнения. Разкритието на Тора е онзи надежден фундамент, върху който се гради вярата, както ще обясним по-подробно в четвърта глава.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com