Същността на „короните“, с които са увенчани праведниците в Бъдещия свят, се състои във възможността им да достигнат до най-дълбокото единение с Твореца. Единението, към което намеква числовата стойност на думата „кетер“ (корона) – 620, води до постигането на 310 свята.
„Увенчани с корони“
Тези корони са изключително възвишена тема и ще говорим за нея според силите си. Нека приведем откъс от нашата книга „Даат Шабат“:
„Известно е, че има 620 стълба на светлината, приготвени за онези, които са причастни към Тора, съответстващи на 620-те заповеди – 613 от Тора и още седемте заповеди на мъдреците. За това мъдреците казаха: „В бъдеще Всевишният ще стане венец на главата на всеки праведник“, както е казано: „В онзи ден Г-спод на Войнствата ще бъде венец на красота…““ (Ор Тора, Агри Хавер)
620 е гематрията – числовата стойност на думата „כתר“ (кетер) – „корона“. Цялото разкриване на волята на Всевишния в света е Тора. А целта на човека е да се съедини с този аспект. „Защото кетер е най-високата степен на този, който го носи.“ (Маарал, Дерех Хаим, 186)
Творението изобщо не може да постигне волята на Всевишния. Съвършенството на човека, върхът на неговото възвисяване, е съединяването с тази възвишена степен. „Защото Тора е Кетер (корона), а този Кетер не идва при човека, защото Кетер означава най-висшата и най-отдалечената (недостижима) степен.“ (Маарал, Дерех Хаим, 192)
„Защото венецът е аспект на короната (Кетер), която обкръжава главата, тоест „обкръжаващата светлина“, която е по-висока от способността на мозъка да я постигне, не може да бъде вместена в съдовете на разума и принадлежи към аспекта на „нищото“.“ (При Цедек, Ваикра)
И размисли добре върху всичко това.
Праведникът е свързан с Кетер
Тъй като коренът на душата на този човек – неговият дял в Тора – произлиза от това възвишено място, в този аспект той е свързан с Кетер. Именно това е неговото пълно съвършенство, неговото истинско „битие“, аспектът на неговото истинско съществуване – неговият дял в Бъдещия свят.
„Както казват на Запад[1] от името на Рава бар Мари: В бъдеще Всевишният ще даде на всеки праведник триста и десет свята, както е казано: „Да дам в наследство на онези, които Ме обичат, битие (יש)“ – а числовата стойност на тази дума е 310.“ (Санхедрин 110а)
„Това означава, че най-висшата сфира е висшият Кетер, а половината от числовата стойност на думата Кетер е 310. Защото във всеки Кетер има две страни: той е свързан с онзи, когото увенчава, но не е напълно слят с него, защото всеки Кетер е отделен от този, чийто Кетер е. Той е отделен от него и не е като дреха, която е напълно свързана с човека. Затова едната половина на Кетер принадлежи на света и чрез това човек получава влияние от световете посредством тази връзка, защото Кетер е неговият венец. Именно в това се състои неговото битие („еш“), затова се говори за „310“ свята.“ (Маарал, там)
И размисли добре върху това.
„При проявяването на Хохма от Кетер (тоест Хохма в аспекта на своето възникване като „нещо (יש) от нищо[3]“) се намират триста и десет съвършени дървета. Това са тритеста и десет свята, които принадлежат на праведниците.“ (Рамхал, 138 Врати на мъдростта, 31)
В Кетер се съединяват даващият и получаващият.
„Раби Елиезер каза от името на раби Ханина: В бъдеще Всевишният ще бъде корона на главата на всеки праведник.“ (Санхедрин 111б)
„Защото короната е отделена от човека… и макар да е отделена от него, тя все пак е свързана с него. Така и Всевишният, благословен да е Той, е корона върху главата на праведника – свързан е с него, но в същото време е отделен от него. Защото короната върху главата на човека едновременно е свързана с него и е отделена от него.“ (Маарал, там)
И размисли добре върху всичко това.
Кетер – 620 – Карет
Тук се намират двете страни на избора. От едната страна е причастността към Тора, която води до съвършенството „еш“ („битие“) – единението с 620-те стълба на светлината на Тора. С тях човек се удостоява с корона на главата си. А от другата страна, не дай Б-г, е отхвърлянето на Тора – карет (כרת – „отсичане“), когато човек напълно губи връзката с източника на своя живот и бива отсечен от своя дял в Бъдещия свят. Разбираме, че човек достига до единение с короната – „праведниците, увенчани с корони“ – чрез това познание за Твореца.
Единението на човека с Бъдещия свят се осъществява чрез съзнанието и волята му
По-горе обяснихме, че съвършенството и благото са единение с Всевишния, благословен да е Той. Тяхната противоположност – недостатъкът и злото – е отдалечаването от Всевишния. Човек придобива своето съвършенство чрез своите дела. Цялата същност на човешкото служение, неговото съвършенство и неговата награда се състоят в единението с Всевишния, а това е неговият Бъдещ свят.
Нека добавим още няколко думи за същността на Бъдещия свят. Това е „вътрешният“ свят; неговата природа е духовна; той е истинското „еш“ („битие“) – истинското съществуване на човека. „Защото човек отива в дома на своя свят.“ И както казва „Руах Хаим“, обяснявайки мишната: „Всеки евреин има дял за Бъдещия свят“, а не е казано „в Бъдещия свят“. Защото ако беше казано „в Бъдещия свят“, това би звучало така, сякаш Бъдещият свят вече съществува готов и онзи, който се удостои чрез изпълнението на заповедите, просто ще получи място в него. Но мишната казва именно „за Бъдещия свят“, за да ни научи, че човек сам изгражда този свят чрез изпълнението на заповедите. Тоест Бъдещият свят е дело на самия човек. Защото заповедта сама по себе си е наградата, а светлината се намира в Ган Еден още приживе на човека, а в бъдеще тя ще стане негова награда. И размисли върху това.
Следователно в човека трябва да съществува способност, чрез която той да съедини самата си същност – цялото си битие – с едно битие, което е извън него, чрез съвършено единение, в което се намира истинското съществуване. Или, не дай Б-г, да се отдели от него. В човека е заложена способността да отдели своята личност от тялото и от материалния живот изобщо и да я съедини чрез най-висше единение с Твореца, Който е коренът на неговото битие. Тази способност е съзнанието, което съединява и разделя. Затова, когато е казано: „увенчани с корони“, това е иносказание, което сочи към тяхното съзнание, благодарение на което са се удостоили с Бъдещия свят, и това са техните „корони“. (Рамбам, Закони за разкаянието 8:2). „И познанието на светите.“ (Мишлей 30:3)
Свободата на избора е едно от най-важните неща, заради които е сътворен човекът. А свободната воля е най-важното условие за свободата на избора. Така стигаме до извода, че „на нашия език съзнанието означава свободна воля“. (Рамбан, Берешит 5:9). И размисли добре върху това.
Волята е силата, която извежда навън вътрешната същност и я съединява с външната реалност. „Воля“ (רצון – рацон) е свързана с думата „тича“ (רץ – рац). Това е вътрешният стремеж, който насочва човека към другия.
При човека, чиято душа произхожда от висшите светове – дял от Б-г свише – волята се състои в стремежа да излезе извън границите на тялото и да достигне до причастност и единение с Твореца, Който е коренът на неговото битие. За сътворените няма по-голямо желание от това, защото това единение е заложено още в самия им корен. Няма по-голяма сила от желанието за единение с корена. Няма по-голям покой за съзнанието от това единение.
Тези думи възвисяват съзнанието към постигането на величието на тази степен.
„Праведниците седят“ означава покой на съзнанието; „увенчани с корони“ означава съзнанието, благодарение на което са се удостоили с Бъдещия свят. (Рамбам, Закони за разкаянието 8:2)
По същия начин човекът, който достига до причастност към Тора, която е Кетер, достига до причастност и към Твореца.
„При изучаването човек трябва да има намерение да достигне до единение с Тора, която изучава, и с Всевишния, тоест с всички свои сили да се съедини със словото на Всевишния. Така той действително става едно с Всевишния, защото Той и Неговата воля са едно, както е написано в книгата Зоар.“ (Нефеш а-Хаим 4:6)
Агри Хавер разширява това обяснение:
„Ние постигаме две неща относно Всевишния. Първото е Неговото провидение. Второто е Неговата воля. Провидението постигаме чрез света и Творението, а волята – чрез Тора, защото тя е Неговата истинска воля. Защото Тора е Имената на Всевишния…
Това се разделя на две „еш“ („битие“) (гематрия 310) – в Хохма и в Бина. Известно е, че душата се състои от две части – едната е нейният корен горе, а другата е тази, която се облича долу в човека в нашия свят. Затова виждаме, че когато Всевишният се обръща към праведниците, Той удвоява имената им – Авраам, Авраам; Моше, Моше. Тези две части се наричат двата аспекта на праведника във всеки човек. Това са степените Хохма и Бина, когато човек се удостои да ги съедини. Следователно от 620-те заповеди половината съответстват на висшия аспект на душата, а половината – на нейния низш аспект. Именно за това е казано (в края на трактат Укцин): „На всеки праведник Всевишният дава в наследство 310 (половината от 620) свята.““ (пак там)
И размисли добре върху всичко това.
Единението с короните – единение с корена на душата
„За това е казано там: когато народът на Израел стоеше при планината Синай, за да получи Тора, те пожелаха да чуят думите направо от устата на Всевишния, както е казано: „Нека ме целуне с целувките на устата Си“. И в мига на Даряването на Тора те се удостоиха с това, че Всевишният сякаш се „надвеси“ над тях и ги озари с искри от сиянието на аспекта на душата, идващо от дъха на Неговите уста. Именно това е същността на короните, с които се удостоиха на Синай. И вечната радост беше над главите им. Благодарение на това те се удостоиха да постигнат тайните на най-дълбоката душа на святата Тора.“ (Нефеш а-Хаим 1:16)
Това е същата душа, която напусна Адам. А когато Израел се удостои да поправи неговия грях, тази душа отново слезе долу.
„Нека ме целуне с целувките на устата Си“ – това е защото Той им даде Своята Тора и говори с тях лице в лице. (Шир а-Ширим 1 и коментарът на Раши)
Коренът, от който е изсечена човешката душа, е в устата на Всевишния: „И вдъхна в ноздрите му дихание за живот.“ (Берешит 2:7)
С тези думи Писанието ни загатва за достойнството на душата, за нейния източник и същност. Защото там е споменато Пълното Име[4] и е казано, че Той вдъхна чрез устата Си живата душа. С това ни учи, че душата не произлиза от първоелементите[5], както се загатва по отношение на жизнената душа. Душата не произлиза и от отделените разуми. Душата е великият дух на Всевишния, идващ от устата на Всевишния – разум и разбиране. Защото този, който вдъхва от устата си в ноздрите на друг, вдъхва от собственото си дихание.“ (Рамбан, Берешит, там)
„Аз съм Г-спод, твоят Б-г, Който те изведе от египетската земя.“ Известно е от книгата Зоар, че „Аз“ (אנכי) означава Кетер. Именно за това говорят и думите на мъдреците: „„Аз“ – „אנכי“ (Анохи) е съкращение от „אנא נפשי כתבית יהבית“ – „Аз написах Себе Си и ви се дадох.““ (Шабат 105а). (Нефеш а-Хаим, там, 18, в коментара)
И размисли добре върху това.
Така те се удостоиха и с Бъдещия свят:
„В Бъдещия свят няма нито ядене, нито пиене, нито къпане, нито помазване, нито съпружески живот. Само праведниците седят, увенчани с корони, и се наслаждават на сиянието на Б-жественото присъствие.“ (Брахот 17а)
„Увенчани с корони“ е иносказание, което сочи към тяхното съзнание, благодарение на което са се удостоили с Бъдещия свят. Именно това са техните „корони“. (Рамбам, Закони за разкаянието 8:2)
И така казва Агра:
„„Наследството на простите е глупостта, а разумните ще се увенчаят със знание.“ (Мишлей 14:18)
„Разумният“ е противоположност на простака. Те се увенчават с онова, което сами са познали, и сами увенчават себе си със своето съзнание. Както е казано: „В Бъдещия свят няма нито ядене, нито пиене, нито къпане, нито помазване, нито съпружески живот. Само праведниците седят, увенчани с корони, и се наслаждават на сиянието на Б-жественото присъствие.““ (Агра, там)
По този начин, според силите си, се удостоихме да постигнем тази възвишена тема.
Ще приведем тук думите на Рамбан, написани в неговия коментар към обяснението на Рамбам за Бъдещия свят:
„Колко скъпи са думите на нашия велик учител, раби Моше, благословена да е паметта на праведника, кратките и същевременно изчерпателни думи, които той каза за Бъдещия свят в глава „Хелек“:
„Там нашите души ще постигат Твореца така, както Го постигат небесните сфери и небесните тела, а може би дори повече. И това наслаждение не може да бъде разделено на части, не може да бъде изразено с думи и не може да бъде сравнено с нищо. Както каза пророкът, удивен от величието и възвишеността на това благо: „Колко велико е Твоето благо, което си приготвил за онези, които се боят от Теб.“ (Псалми 31:20)
Също така мъдреците, благословена да е паметта им, казаха: „В Бъдещия свят няма нито ядене, нито пиене, нито къпане, нито помазване, нито съпружески живот. Само праведниците седят, увенчани с корони, и се наслаждават на сиянието на Б-жественото присъствие.“ (Брахот 17а)
Под думите „увенчани с корони“ се разбира вечността на душата в битието на Онзи, Когото тя е постигнала, тоест Твореца, благословен да е Той. Защото разумът и онова, което той е постигнал, са едно, както са твърдели великите философи, въз основа на своите доказателства, които са твърде пространни, за да бъдат приведени тук.
А думите „наслаждават се на сиянието на Б-жественото присъствие“ означават, че тези души се наслаждават на постигането и познанието на истинността на Твореца, така както ангелите се наслаждават на своето постигане и познание за Неговото битие.
Следователно крайното благо е пребиваването в това висше общество и придобиването на споменатата чест и величие. А вечността на душата е в безкрайността на Твореца, според степента, в която тя Го е постигнала.“
Това са думите на Рамбам и думите му са чисти. Всичко това вече се съдържа и в думите на нашите мъдреци. Защото той говори за наслаждението на душата в нейното истинско битие и я поставя заедно с ангелите, както казаха мъдреците: „с тях, под Престола на Славата“, и така определиха нейното място. Това е великото постижение на нейната същност и на съвършената награда.
Мъдреците казаха още, че душата съществува така, както съществуват светите ангели, които се наслаждават на своето постигане. Така тълкуват стиха: „В светлината на лицето на Царя е живот.“ (Мишлей 16:15)
Това е и обяснението на казаното в Тора: „Да се прилепиш към Него.“ (Дварим 10:20)
И още е казано: „И душата на моя господар ще бъде свързана във възела на живота с Г-спода, твоя Б-г.“
Оттук раби Акива извежда, че думите: „От Г-спода, твоя Б-г, се бой“ (Дварим 10:20) включват и мъдреците. (Псахим 22б)
Нашите мъдреци са онези, които са разбрали начина и същността на това единение. Но това не означава, че човек ще достигне до постигането на самата същност на Всевишния. Защото познаващият е едно с онова, което познава.
За това е казано: „Всички пророци са пророкували само за дните на Машиаха, а Бъдещия свят – „Око не е виждало, о Б-же, освен Теб.“ (Йешаяу 64:3)“ (Шабат 63а)
Рамбам привежда и това изказване в своето обяснение и казва: „Древните мъдреци вече са ни известили, че човек не може ясно да постигне благото на Бъдещия свят и че единствено Всевишният познава неговото величие и красота.“
Думите на Рамбам за достойнството на Бъдещия свят и за наслаждението в него са много дълбоки. На нас не ни остава нищо друго, освен да се съгласим с тях и да възхвалим техния автор.“ (Сефер Торат Адам)
„Познаващият е едно с познанието“… „Увенчани с корони“ – това е знанието, благодарение на което те са се удостоили с Бъдещия свят.
Оттук можем да разберем какво е единението.
[1] В Земята на Израел.
[2] Думата „יש“ (еш, „има“, „битие“) има гематрия 310. Върху това е изградено тълкуването – самата дума „еш“ намеква за 310-те свята.
[3] Самият Кетер е „אין“ (ейн – „няма“, „нищо“).
[4] Всевишният Владетел.
[5] Огън, въздух, вода и пръст.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com