Познанието за същността на Бъдещия свят е основа на вярата и ключ към постигането на истинската цел на човешкото съществуване. Вечното единение не е просто награда, а самото благо.
Значението на познанието за същността на Бъдещия свят
Още в началото естествено възниква въпросът: защо е толкова важно да знаем каква е същността на Бъдещия свят и на неговите наслаждения? Защо това знание принадлежи към Основите на вярата? И още, според обяснението на Рамбам, най-съвършеното изпълнение е „заради самата заповед“, а не за да се заслужи вечната награда.
Както виждаме, именно върху тази основа е изградена книгата на Рамхал „Месилат Йешарим“ – върху познанието какво представлява Бъдещият свят и неговите наслаждения:
„Основата на благочестието и източникът на съвършеното служене е човек ясно да разбере и да приеме като истина какви са неговите задължения в този свят и към какво трябва да бъдат насочени неговият поглед и стремежи във всичко, с което се занимава през всички дни на живота си.
Нашите мъдреци, благословена да е паметта им, учат, че човек е сътворен единствено за да се наслаждава на Всевишния и на сиянието на Неговото присъствие. Това е истинското, най-възвишено наслаждение, най-голямото от всички възможни наслаждения. А истинското място на това наслаждение е Бъдещият свят, защото единствено той е създаден и пригоден за това.“ (Месилат Йешарим 1)
И мъдреците ни учат, че именно върху това се основава всичко:
„Но окончателното въздаяние е Бъдещият свят. Именно той е крайната цел. Затова мъдрецът, който е познал истината, говори направо за крайната цел, без да се спира на останалото, и казва: „Целият Израел има дял в Бъдещия свят.“ И макар това да е желана цел, онзи, който желае да служи от любов, не бива да служи, за да придобие Бъдещия свят.“ (Рамбам, там)
Преди всичко трябва да обясним следното.
Крайната награда е Бъдещият свят, а не „светът на душите“ (Ган Еден или Гееном), в който душата попада веднага след смъртта. За това пише Рамбан в своята проповед за Рош а-Шана и в книгата „Шаар а-гмул“. А Рамхал обяснява:
„Истинското и главното въздаяние ще бъде в Бъдещия свят. То се състои в това, че човекът, който го е заслужил, ще достигне до вечно единение с Всевишния. А наказанието се състои в това, че ще бъде отсечен от истинското благо и ще изчезне.“ (Дерех а-Шем 2:2)
Както пише и Рамбам:
„А най-голямото наказание, по-голямо от което няма, е душата да бъде отсечена и да не се удостои с този живот, както е казано: „Тази душа непременно ще бъде отсечена.“ (Бемидбар 15:31). Именно това изчезване пророците наричат образно „кладенец на смъртта“, „погиване“ и с други подобни думи, означаващи унищожение. Наричат го така, защото това е небитие, след което няма възкресение, и загуба, която никога няма да бъде възстановена.“ (Закони за разкаянието 8:8)
Наказанието в „света на душите“ представлява очистване на онези души, които не са се удостоили да се очистят чрез делата си или чрез страданията си в този свят така, че да се удостоят с Бъдещия свят. Същата е и целта на възвисяването на душите на праведниците в света на душите – подготовката им за още по-голямо възвисяване в Бъдещия свят, както подробно обяснява там Рамхал.
Следователно „истинската цел“ е Бъдещият свят. Именно тази истина лежи в самата „основа на благочестието и източника на съвършеното служене“. Но онзи, който служи „заради самото служене“, не бива да служи заради придобиването на Бъдещия свят. Именно това трябва да обясним.
Да започнем със следното:
Бъдещият свят – светът на единението с Твореца
„В бъдещия свят няма нито ядене, нито пиене, нито къпане, нито помазване, нито съпружески живот. Праведниците седят с корони на главите си и се наслаждават на сиянието на Б-жественото присъствие.“ (Брахот 17а)
„Думите „праведниците седят с корони на главите си“ са иносказание и означават, че праведниците пребивават там без труд и без усилие. Така и „с корони на главите си“ е иносказание, което сочи към знанието, благодарение на което са се удостоили с Бъдещия свят – това е тяхната „корона“. Както е казано: „…с короната, с която го увенча майка му.“ (Шир а-Ширим 3:11). Също така е казано: „…и вечна радост ще бъде над главите им.“ (Йешаяу 35:10), а телесната радост не може да бъде „положена върху главата“. По същия начин и короната, за която говорят тук мъдреците, означава знание. А думите „наслаждават се на сиянието на Б-жественото присъствие“ означават, че те познават и постигат истинността на Всевишния – нещо, което не са могли да постигнат, докато са били в своите низши и тъмни тела.“ (Рамбам, Закони за разкаянието 8:2)
Именно в това се състои най-висшето единение – „познават и постигат истинността на Всевишния“.
В това е съвършенството на „желаната цел“: „Защото истинското съвършенство е единствено единението с Него.“ (Месилат Йешарим, там)
„Не е трудно да се види в Танах и да се разбере с разума какво представлява търсеното съвършенство. Неговата същност е проста – човек да стане причастен към светостта на Всевишния и да се наслаждава на постигането на славата на Твореца без никакви прегради и препятствия.“ (Даат Твунот 24)
„…нещо, което не са могли да постигнат, докато са били в своите низши и тъмни тела.“ (Рамбам, там)
„И макар, потопени в своите недостатъци, да не сме способни да почувстваме как ще се прояви това единение с Твореца и какво представлява постигането Му, самите недостатъци можем да разберем. Както съвършенството е единение с Твореца, така недостатъкът е отдалечаването от Него и всички прегради, които стоят между нас и Него. Именно тези прегради не позволяват близостта, която ще стане възможна, след като бъдат премахнати. Това всъщност е несъвършенството, което трябва да се стремим да отстраним, за да достигнем съвършенството.“ (Даат Твунот, там)
Удостоихме се да узнаем
Че Бъдещият свят е светът на единението с Всевишния. Несъмнено това знание лежи в самата основа на служението, чиято цел е именно единението с Твореца, благословен да е Той.
Виж как изглежда Бъдещият свят в представите на онези, които са го опошлили със своето въображение: „Десет части разврат слязоха в света, девет от тях взеха арабите.“ (Кидушин 49б)
Защото те се стремят към онзи „бъдещ свят“, който сами са си въобразили. Както пише Рамбам:
„Може би това благо ще ти се стори незначително. И ще си представиш, че наградата за заповедите не е съвършенството на човека по пътя на истината, а възможността да яде и пие хубава храна, да бъде с красиви жени, да се облича в копринени дрехи, да живее в дворци от слонова кост, да използва съдове от злато и сребро и други подобни неща. Така си го представят неразумните араби със своите покварени мисли, потънали в разврат. Но мъдреците, надарени с разум, знаеха, че всичко това е въображение и глупост, които не носят никаква полза. Всичко това се смята за голямо благо само в този свят, защото ние имаме тяло и то се нуждае от тези неща. А душата ги желае единствено защото са необходими на тялото, за да получава то необходимото и да бъде здраво. Но когато тялото вече го няма, всичко това става напълно безполезно.“ (Закони за разкаянието 8:6)
Святият Израел добре знае, че за да се удостои човек със съвършенството на Бъдещия свят, той трябва да достигне степен на святост. Святият Израел знае, че: „за да се удостои човек с това благо, той трябва най-напред да положи труд и усилие, за да го придобие. Това означава да се стреми към единение с Всевишния чрез онези дела, които го пораждат, тоест чрез изпълнението на заповедите.“ (Месилат Йешарим, там)
Служещият от любов – „заради самото служене“ – жадува за причастност към Бъдещия свят
Няма никакво противоречие между познаването на тази истина и служенето „заради самото служене“.
За съвършения човек, който служи от любов, целият живот е възхождане по степени към единение с Твореца. Той жадува за Бъдещия свят не заради собственото си наслаждение, а заради живота, който изцяло представлява вечно възхождане към единение с Всевишния: „И ще вървят от сила към сила“ (Псалми 84:8).
„И колко силно Давид жадуваше за живота в Бъдещия свят! Както е казано: „Ако не вярвах, че ще видя благото на Всевишния в земята на живите…“ (Псалми 27:13). И древните мъдреци вече ни известиха, че човек не може ясно да постигне благото на Бъдещия свят. Единствено Самият Всевишен познава истинското величие, мощ и красота на това благо. Всички блага, които са видели пророците, се отнасят до телесните радости, които Израел ще има в дните на Машиаха, когато властта ще се върне при Израел. Но благото на Бъдещия свят ние не можем нито да оценим, нито да си го представим, и дори пророците не са го видели, за да не го принизят със своето въображение. За това каза пророк Йешаяу: „Око не е виждало, о Б-же, освен Теб, какво си приготвил за онзи, който Те очаква“ (Йешаяу 64:3) – никой не го е видял освен Б-г, Който го е приготвил за човека, който Го очаква. И мъдреците казаха, че всички пророци са пророкували само за дните на Машиаха, а Бъдещият свят – „око не е виждало, о Б-же, освен Теб“.“ (Рамбам, Закони за разкаянието 8:7)
„За Твоето име и за спомена за Теб жадува душата.“ (Йешаяу 26:8) – това е жаждата за Бъдещия свят. (Берешит Раба 98:20)
„Благото на Всевишния в земята на живите.“ – Ще разширим обяснението си.
Целта на цялото Творение е Бъдещият свят
„Човекът е сътворен единствено за да се наслаждава на Всевишния и да се радва на сиянието на Неговото присъствие.“ (Месилат Йешарим, цитирано по-горе)
Както е добре известно, целта на сътворението е да се дари благо:
„Ако разгледаме въпроса по-внимателно, ще видим, че истинското съвършенство се състои единствено в единението с Него. Както казва цар Давид: „А за мен близостта до Всесилния е благо…“ (Псалми 73:28). И още казва: „Едно поисках от Г-спода, това ще търся: да пребъдвам в дома на Г-спода през всички дни на живота си, да съзерцавам благостта на Г-спода…“ (Псалми 27:4). Единствено това е истинското благо. Всичко останало, което хората смятат за благо, е измамна заблуда и суета.“ (Месилат Йешарим 1)
Рамхал обяснява по-подробно:
„Следователно, желаейки да стори добро на някого, Той не би се удовлетворил с малко добро, а единствено с най-съвършеното добро, което сътворените същества могат да получат. И тъй като само Той е истинското благо, Неговото желание да дарява благо ще се изпълни единствено ако даде на сътворените същества да се насладят именно на благото, което е в Самия Него, тоест на съвършеното и истинско благо.
От друга страна, това благо съществува единствено в Него. Затова Неговата мъдрост постанови истинското благо да се състои в това, че ще даде възможност на сътворените същества да достигнат до единение с Него, доколкото това е възможно. Тогава онова, което по своята природа не може да принадлежи на сътворените същества, ще достигне до тях чрез това единение с Него. И те ще се наслаждават на истинското съвършенство според мярката, в която това е възможно за тях.
Следователно Неговото намерение е било да сътвори същество, което да се наслади на Неговото благо по възможния за това начин.“ (Дерех а-Шем 1:2)
При Даряването на Тора, която е пътят към постигането на единение с Всевишния, Той ни се разкри с думите: „Аз съм Г-спод, твоят Б-г“. А мъдреците обясниха, че думата „Аз“ – „אנכי“ (Анохи) – е съкращение от „אנא נפשי כתבית יהבית“ – „Аз написах Себе Си и ви се дадох.“ (Шабат 105а)
Тези думи разпалват душата с любов към Всевишния чрез възвишеното познание за Неговото желание да дари благо на Своя народ заради тяхното вечно блаженство.
Бъдещият свят – светът на истината
Тъй като животът в Бъдещия свят означава истинско съществуване – вечно битие. Има само едно истинско Битие в света – „Г-спод е истинският Б-г“. Единствената възможност човекът да достигне до истинско битие е чрез причастност към това Битие: „да познае и да постигне истинността на Твореца“. (Рамбам, въведение)
„Познанието само по себе си е единение.“ (Рамбан, Торат Адам)
В това се състои истинското съвършенство на човека: „да познае и да постигне истинността на Твореца“.
„По силата на природата на съвършения човек нищо няма да попречи на душата му да живее в духовното битие, а това е Бъдещият свят.“ (там)
В това е целта на избора: „И избери живота“ – вечния живот.
Основата и най-важното условие, за да се удостои човек с вечния живот, са „познанието и вярата в Основите“.
„Дойде Хавакук и сведе всичко до едно: „Праведният чрез вярата си ще живее.“
[1] Това не е най-разпространената форма на местоимението „аз“. По-често се използва „אני“ (ани). Възможно е филолозите да определят формата „אנכי“ (анохи) като архаична.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com