Знанието на Тора разкрива вътрешния смисъл на реалността, а обръщането към външната мъдрост се разглежда като отдалечаване от истинската святост. Съвършената вяра е ясно и неоспоримо усещане за присъствието на Твореца, което превъзхожда разсъжденията на разума и позволява да се постигне единение с Безкрайния.
Опровергаване на аргументите
На първо място всички еретици отричат чудесата, които излизат извън законите на природата, а точно това е фундаментът на вярата. „Главното е вярата във Всевишния. Трябва да вярваме, че в света няма никаква друга власт, която да може да извърши нещо против Неговата воля, не дай Б-же! Той следи всичко и желае да следи всичко. Макар по този въпрос да има доста привидни противоречия, които разумът не е в състояние да проумее. Ние обаче стоим като железен стълб и не отстъпваме от вярата, предадена ни от верния пастир Моше и от всички мъдреци след него. За всяка концепция, срещу която има логични аргументи, Моше ни е показал чудеса и знамения, за да укрепи вярата ни. И ние със собствените си очи видяхме всичките Тринадесет Основи на вярата. Но все още остава място за заблуда на разума, тъй като той може да отрече това, като омаловажи значението на всяко чудо или по някакъв друг начин. Това означава, че в нашия свят, който е свят на избор, за всяко нещо съществуват както логични аргументи от страната на доброто, така и логични аргументи от страната на злото.“ (Имрей шефер).
Виж предисловието на Маарал към книгата „Гвурот а-Шем“ и това, което той пише там за чудесата. Виж също и въведението на Расаг към книгата „Емунот ве-деот“, където той посочва осем фактора, тласкащи към ерес. Част от тях се коренят в лошите черти на характера, а друга част се дължат на ограничеността на разбирането.
Външната мъдрост
„И не дай Б-же някой да си помисли: аз не вярвам в магьосничество и други подобни. Всички думи на Гемара по този въпрос трябва да се разбират буквално. Въпреки че в тях има скрит смисъл, това не е скритият смисъл на философите, който всъщност е „външен“, а е смисълът на онези, които владеят истината.“ (Шулхан Арух, ЙД 179:8).
„Този, който чете външни книги, също няма дял в бъдещия свят.“ (Санедрин 90а).
Човешката мъдрост е мъдрост на изследовател, който се занимава с външните проявления на реалността. Целият предмет на нейното изследване е природата на материята и именно от нея тази мъдрост черпи своите основи. Предметът на изучаване в мъдростта на Тора, напротив, е разкриването на основите на вярата и на вътрешното съдържание на реалността, а именно волята на Всевишния.
В това е смисълът на думите на мъдреците: „[Всевишният] гледаше в Тора и твореше света“.
„Въведи ни, Царю, в покоите Си“
Както вече обяснихме, а и ще обясним в последната глава на този раздел, Синайското откровение, чрез което Творецът се е открил на Своя народ, е станало фундамент на вярата. В това откровение Всевишният е разкрил вътрешния смисъл на реалността, тоест Тора. Всеки, който изостави това разкриване на вътрешното и тръгне да търси Твореца по пътищата на външната мъдрост, заслужава смърт. Както казва Яавец а-Кадмон върху Мишна: „Ако човек върви по пътя и учи Тора, но прекъсне учението си с думите колко е красиво това дърво или колко е красива тази нива, Писанието говори за него така, сякаш е заслужил смърт“ (Авот 3:9). Тук Яавец обяснява: „Въпреки че по този начин човекът възхвалява Всевишния, Който е сътворил това, той все пак заслужава смърт, защото се откъсва от великата святост заради малката святост“. Дори ако в резултат на това той достигне до най-високи прозрения и познае величието на Всевишния, той пак е виновен за смърт. Когато човек се занимава с вътрешния смисъл на Творението, той няма нужда да търси прозрения и възвисяване в неговите външни аспекти.
Ако някой безумец, който вече се намира при Царя в Неговите покои, хукне навън с цел да търси същия този Цар, той заслужава смърт.
Съвършенството на простата вяра
„Известно е, че предметът на вярата става такъв поради една от следните четири причини: той е осезаем, общоизвестен, доказан или приет чрез традицията. В осезаемото и общоизвестното вярват всички, а в доказаното вярват философите. Но дори тогава вярата на философа няма да бъде пълна, докато той не повярва в нея като в нещо „прието“. Точно такава е вярата на религиозния човек и това е съвършената вяра.“ (Меири, Мишлей 16:4, 18:9).
Така е написал и Кузари: „Аз казвам следното: това е Тора на Всевишния и онзи, който я приема просто, без разсъждения и умуване, стои по-високо от изследователя. Ако обаче някой слезе от това възвишено стъпало към изследванията, по-добре е да търси обясненията на тези неща в Б-жествената мъдрост, отколкото да я изостави заради вредни разсъждения, които водят човека към гибел.“ (Маамар 1:26).
В светлината на казаното за вярата, ние разбираме основните постулати по тази тема и ще бъдем кратки, тъй като всичко това вече е обяснено.
Вярата е „образ, запечатан в душата толкова силно и ясно, че тя самата да не може да допусне отричането му по никакъв начин и под никаква форма“. Това е правилното възприятие, което е сигурно колкото самото осезание или неоспоримите постулати. При логическите разсъждения, които винаги са съпътствани от съмнения, е абсолютно невъзможно в човешката душа да се формира толкова ясен образ, който да се отпечата в самия живот на вярващия. Вярата е свят на яснота и вярност, стигаща до саможертва. Такъв свят не може да бъде изграден чрез умуване.
Нещо повече, вярата е единствената възможност за ограничения човек да постигне единение с Безкрайния, благословен да е Той. Интелектуалните изследвания пречат на това единение, тъй като тяхната същност е опит да се проумее неограниченото чрез ограничена мъдрост. Това обаче е невъзможно, както вече обяснихме, когато говорихме за границите на изследванията.
Както изяснихме, основите на вярата са заложени в душата на човека. Човек трябва само да ги събуди и да ги превърне от потенциал в реалност, така че те да се запечатат в съзнанието му и той да не може да съществува без тях. „Невъзможно е да си представим Неговото отсъствие, защото без Него биха престанали да съществуват всички останали неща.“ (Рамбам, Първа Основа). Точно както човек „знае“ аксиомите и усеща собствения си живот без никакви логически разсъждения, така той трябва да усеща присъствието на Твореца във всеки един миг. Думите „невъзможно е да си представим“ означават, че е немислимо да допуснем дори мисъл, която отрича истинската вяра. Напротив, истинските мъдреци са ни обяснили, че всеки опит вярата да се изследва с разума е свързан с греха на Дървото на познанието.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com