Отричането на философското изследване в юдаизма е основано на убеждението, че вярата не може да бъде обоснована чрез рационални изследвания. Много мъдреци твърдят, че подобни изследвания могат да нанесат вреда на простата вяра, и само малцина, дълбоко изучили Талмуда, могат безопасно да се занимават с това.
Отрицание на философското изследване
Изяснихме, че всички мъдреци на Израел са отричали възможността вярата да се основава върху изследвания на разума. И дори онези мъдреци, които смятат подобни изследвания за задължение, ги обуславят с предварителното приемане на вярата, и то само за онези малцина, които са „напълнили утробата си“ с изучаване на Талмуда и законоучителите, чиито сърца са широки и които могат да бъдат уверени, че няма да се препънат. И всичко това е заради изпълнението на заповедите „И ще узнаеш в онзи ден…“ и „Знай какво да отговориш на невярващия“.
Въпреки това, много от великите мъдреци на Израел са отричали такива изследвания изобщо и дори са твърдели, че самите тези изследвания нанасят вреда на пълнотата на простата вяра. Кой е по-велик за нас от Рамбам, за когото великите мъдреци на Израел са казали, че философията го е въвела в заблуждение. Тогава как ние, сираци в познанието, деца на сираци, да се занимаваме с подобни неща. Очевидно е, че ние, които сме много далеч от истинските методи на изследване, не сме длъжни да правим това! Още повече че в нашето поколение няма и еретици, на които да се налага да отговаряме, тъй като съвременните еретици си нямат и понятие от изследване с разума.
Още повече след като изгря слънцето на „истинската Тора“, тоест нейното дълбочинно постигане. И ако някой иска да изследва дълбините, защо му е да се занимава с външните аспекти на постигането? (И виж в допълненията в края на тази глава). И дори ако някой не е на такова ниво, че да се занимава с истинската Тора (кабала), днес вече има множество книги, отворили вратите на вярата и познанието, като книгите на Рамхал, „Нефеш а-Хаим“, рабейну Цадок а-Коен. Няма съмнение, че изучавайки тези книги, човек ще изпълни задължението „И ще узнаеш…“. И както е доказано днес, знанията от тези книги са напълно достатъчни и за изпълнението на заповедта на мъдреците „знай какво да отговориш на еретика“. Известно е, че изучавалите тези книги са изпълнили „и мнозина са отвърнали от греха“, тъй като те са приближили много „далечни“ към вярата в Твореца.
Ограничеността на изследването чрез разума
„С нашите изследвания ние никога няма да можем да постигнем каквото и да било в Б-жествеността. Защото дори в низшия материален свят изследователите на природата не можаха да стигнат до пълно разбиране, какво остава да говорим за възможността да се намери чрез изследвания възвишената мъдрост и знанието за Б-жествеността? Не дай Б-же в нашата гордост да се опитваме да мислим за онова, което е много по-високо от нашия разум! Да, в това няма и необходимост, защото нашите бащи, блажена им памет, „сложиха трапеза пред нас“; те дълбоко размишляваха и стигнаха до пълното постигане на истината, като постигнаха всичко, което може да постигне един жив човек. И защо след това ние трябва да изследваме, да „проверяваме“ техните думи, да ги потвърждаваме!? Трябва само да „пием“, утолявайки жаждата си, от техните думи така, както са написани и казани.“ (Хинух, въведение).
Дори онези мъдреци, които задължаваха вярата да се изследва с разума, признаваха неговата ограниченост и факта, че е невъзможно да се постигнат повечето Основи на вярата само с разума. Само първите три Основи могат да бъдат доказани с логически аргументи. И вече е написал Рамбам, че с аргументите на разума е невъзможно да се докаже възникването на света като „нещо от нищото“ и да се отхвърли мнението на Аристотел за предвечността на света.
И Абарбанел, в своята книга „Рош Амана“ (10:13), е разделил Тринадесетте Основи на вярата на три групи: първите три Основи са напълно потвърдени от философията; до следващите три чрез разсъждения може да се стигне само частично; а още три, следващи след тях, са възможни от гледна точка на философията, но е невъзможно да бъдат доказани; а последните четири Основи, от гледна точка на философията, са изобщо невъзможни. И Мабит в своята книга обяснява всичко това подробно.
Съмнителна мъдрост
„Защо трябва да разчитаме на разсъжденията на този мъдрец, след като може би те са погрешни поради слабото му познаване на темата? Може би ще се намери някой по-знаещ и той ще ни покаже противоречията в думите му? Както това се случи с предшествениците на Платон, а и със самия Платон чрез неговия ученик Аристотел, дошъл след него и заявил, че Платон е воювал с истината.“ (Рашба, респонса 1:9).
Всяка мъдрост, основана върху човешкото постижение, е съмнителна сама по себе си, защото за разума на човека е свойствено да греши. Както пише за това Рашба: „Може би ще се намери някой по-знаещ и той ще ни покаже противоречията в думите му?“, и така наистина се случи през няколко поколения, както пише за това Агри Хавер.
„Тъй като те нямат истинско знание, получено свише, а имат само онова, което постигат сами, чрез своите материални сетива. Изхождайки от това, те започват търсене „отдолу нагоре“. Но те не получават желаното, защото е невъзможно за човешкия разум да постигне висшето, лежащо над природата, с помощта на своите инструменти, каквито са телесните сетива, свързани със сложните основи на материята. Както пише за това и великият, световноизвестен философ Кант, в своята книга. Той разруши всички основи на философията и ги срина, без да пощади нищо, така че не остави камък върху камък от зданията на предишната философия.“ (Маген ве-цина 6).
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com