Името на една Тора парша често изразява нейното съдържание. Въпреки това, на пръв поглед, името на нашата парша, Ноах (Покой), изглежда противоречи на самата й същност. Паршата се занимава предимно с опустошителни събития – Потопът, който заля света, и грехът и наказанието на Вавилонската кула – докато името й, Ноах, означава покой и спокойствие. Как може името Ноах – покой – да бъде дадено на парша, чиято цяла тема е обратната на покоя?
Името Ноах ни учи на вътрешния смисъл, скрит зад тези сурови събития. Макар самият Потоп да е бил несъмнено обратното на мир и покой, именно чрез тях бил постигнат истинският покой. Потопът пречисти земята и създаде един свят безкрайно по-добър от този, който го предшества. Когато Ноах излезе от Ковчега, той „видя един нов свят“. Това беше свят, издигнат в своето духовно положение. Следователно, водите на Потопа наистина бяха води, които в крайна сметка донесоха покой и обновление.
Тора паршата Ноах съдържа много елементи, пряко свързани с Бней Ноах (Синовете на Ной). Тората описва излизането на Ноах от Ковчега и възстановяването на завета на Б-г с цялото човечество. Този завет формира крайъгълния камък за изпълнението на Седемте заповеди на потомците на Ной. Б-г заповяда на Ноах и синовете му да пуснат на свобода всички живи същества от ковчега и да им дадат възможност „да се плодят и множат, и да напълнят земята“ (Битие 8:17). Дъгата, която се появи след потопа, символизира универсалния завет между Б-г и всяка плът.
При напускането на Ковчега, Ноах издигна олтар и принесе жертви. На Бней Ноах им е позволено да принасят всеизгаряния от чисти животни като знак на благодарност към Създателя. Макар тази практика да не се препоръчва днес, поради специалната експертиза, изисквана за нейното изпълнение, тя означава правото на Бней Ноах да служат на Създателя и чрез жертви.
На Ноах бе дадена допълнителна заповед, която разширява шестте, получени от Адам (забраните срещу идолопоклонство, богохулство, убийство, забранени сексуални отношения, кражба и установяването на система на правосъдие). Последната заповед, дадена на Ноах, е забраната за ядене на част от живо животно. Тази забрана завършва броя на Седемте заповеди на потомците на Ной.
В крайна сметка, водите на потопа донесоха покой и обновление на света. Животът, поддържан в Ковчега на Ноах, служи като микрокосмос на Месианската ера. Вътре в Ковчега обикновените конфликти в природата бяха спрени: хищник и плячка съществуваха заедно не просто без насилие, а в съвършен хармония и подчинение на единствената Божествена заповед. Нямаше омраза, нямаше агония и нямаше борба за оцеляване. Тази среда предвещава бъдещото изкупление, където самият физически свят ще бъде издигнат до по-висше състояние на универсална жажда да се познае Б-г.
От рави Мойше Бернщайн
Източник: Битие 9:13. Битие 8:15 – 9:17. Ликутей Сихот том 20 страница 285. Шева Мицвот Хашем от рави Мойше Уинер глава 7.