В този Шабат Шува, съботата в рамките на Десетте дни на покаяние, се открояват две привидно противоречиви теми: покаянието и радостта. Маймонид пише, че през тези десет дни покаянието и молитвата са „най-красивите и се приемат незабавно“. От друга страна, Шабат е ден на радост и наслада.
Същността на Шабат Шува е, че тези две идеи – покаянието, от една страна, и насладата и радостта, от друга – са обединени. Този съюз е загатнат и в седмичната част на Тората, наречена „Вайелех“, което означава „И той отиде“. Значението на „отиване“ е да напуснеш сегашното си място и да се придвижиш напред към друго. Това е същността на тешува: човек напуска състоянието, в което е бил преди, и стъпва в нова, различна реалност. Както Маймонид описва, каещият се трябва да се чувства сякаш е „различен човек, а не този, който е извършил тези действия“. Следователно „Вайелех“ е дело на покаянието.
Това повдига въпроса: Как е възможно да се съчетаят тези две привидно противоречиви чувства? В края на краищата, покаянието, при което човек съжалява за своите не особено добри дела, би трябвало да причинява тъга и огорчение в душата. И така, как може човек едновременно да бъде в състояние на голяма радост? Всяка заповед трябва да се изпълнява с радост: „Служете на Бога с радост.“ Нещо повече, човек трябва да се радва още повече на покаянието, защото чрез него всички останали заповеди се поправят и се изпълнят.
Освен това няма по-голяма радост от завръщането на човек – независимо дали е евреин или Ноахид – при неговия Небесен Отец. Това е от значение и за Ноахидите, тъй като покаянието се отнася и за тях, както се вижда в Книгата на Йона, Глава 3. В „Таня“ е представена притча за принц, който е бил пленник, работил усилено в затвора, а след това се е върнал на свобода в дома на баща си, царя. Няма по-голяма радост от това да бъдеш освободен от контрола на злите си наклонности. По същия начин, когато човек се завърне при Бога и се прилепи отново към Него, това носи безкрайно щастие и радост. Това е мощна метафора за духовното пътуване на покаянието. Това е по-висша форма на покаяние – такава, която идва от огромна радост. И от тази радост ние достигаме до най-голямата радост от всички – истинското и пълно Изкупление, незабавно.
Източник: Сефер ХаСихот (Книга с беседи/дискурси) 5749 (1989), том 1, страница 4. Второзаконие 31:1. Законите на покаянието на Маймонид.