Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Това, което довежда човека до предпазливост, е изучаването на Тора.
Най-общо казано, изучаването на Тора довежда човека до предпазливост и за това говори р. Пинхас в споменатата по-горе барайта: „Тора довежда до предпазливост“. Но в конкретни и частни случаи до предпазливост води вглеждането в това колко трудно е възложеното на човека служение и колко строго се търси сметка от него. А той може да научи за това от приведените в свещените книги примери и от изказванията на мъдреците, обсъждащи този въпрос.
В това вглеждане в себе си има няколко нива: за онези, които се стремят към съвършенство, за по-простите хора и за цялото общество.
За онези, които се стремят към съвършенство, ще отбележим: те следва ясно да разберат, че единствено към съвършенство си струва да се стремят и с нищо друго да не се занимават, и че няма по-голямо зло от липсата на съвършенство и отдалечаването от него. Разбирайки това, а също и че средствата за постигане на съвършенство и пълноценност са добрите деяния и добрите качества, те никога няма да се съгласят да намалят тези средства или да ги опростят и облекчат: за тях вече е ясно, че ако тези средства са недостатъчни или слаби – не с онази сила, която се изисква – те няма да постигнат съвършенство и пълноценност точно в същата степен, в която е намален стремежът и старанието за постигането му.
Те няма да постигнат съвършенство и пълноценност, а това за тях е голямо нещастие и велико зло. Затова те ще предпочетат да увеличат средствата за постигане на съвършенство, да ги задълбочат и да разкрият всичките им подробности. И няма да се успокоят, няма да си отдъхнат и няма да утихне тревогата им, че може да не постигнат пълноценността, към която се стремят. За това е говорил цар Шломо, мир на праха му (Мишлей 28:14): „Щастлив е онзи, който винаги е в страх“, и мъдреците са обяснили: „Това е казано за Тора“. Висшето състояние на това ниво е онова, което се нарича страх от грях, от престъпление /йират хет/.
Това е едно от най-добрите състояния. Това означава, че човек винаги е в страх и безпокойство: да не би у него да се окаже и най-малкият намек за грях, който няма да му позволи да достигне съвършенството и пълноценността, към която се стреми и за която е длъжен да се старае. И за това са казали мъдреците (Бава Батра 75а): „Всеки се опарва от балдахина на другия“. Тук не става дума за завист, на която са достойни само хора без ум и разум /за това ще пиша по-долу!/, а за това, че човек вижда себе си като непостигнал съвършенството, пълноценността, която е могъл да постигне, а друг я е постигнал. И затова стремящият се към съвършенство, към пълноценност, непременно ще се постарае да бъде предпазлив в постъпките си.
За по-простите хора ще отбележим относно разбираемата им страст към тщеславието. За всеки мислещ човек е ясно, че хората в истинския свят, тоест в бъдещия свят, се делят на категории в съответствие с техните деяния и там ще се възвиси само онзи, който е извършил повече от другия, а онзи, който е извършил по-малко – няма да се възвиси. Щом е така, как тогава може човек да си затваря очите за своите постъпки или да намалява старанието си, ако после ще му се наложи да съжалява за това, а вече няма да може да поправи разваленото? Сред глупците се срещат такива, които се стараят да си облекчат живота, казвайки: „А защо ни е да се натоварваме толкова с праведност и благочестие? Достатъчно е да не сме злодеи, каквито наказват в Геена! Няма да се блъскаме навътре в Ган-Еден! Ако нямаме голям дял – ще имаме по-малък. Това ни е достатъчно и няма да си налагаме по-голямо иго!“
Но нека ги попитаме: лесно ли им е в този ефимерен свят да виждат равен на тях да стои по-високо и да ги управлява? А ако това се окаже слуга или презрян и унизен просяк? Могат ли да не съжаляват за това, могат ли да укротят кипенето на кръвта в жилите си?
Ние и сами виждаме с очите си как хората се стараят да се издигнат над другите и да се окажат сред високопоставените личности. В това се съдържа завистта на един човек към друг. Какво ли ще му бъде тогава, ако види възвишението на другия, а себе си види да остава долу? Той ще изтърпи това само по принуда – а какво може да направи? Но как вътре в него всичко ще кипи и клокочи!
Щом на такива хора им е трудно да бъдат унизени в свят на привидни и лъжливи постижения и ценности, където унижението е само външно, а възвишението е само пустота и измама – колко ли тежко ще им бъде да понесат своето унижение и низко положение в сравнение с онези, които сега са по-долу от тях? И това ще бъде там, където са истинските ценности и вечната почит! Сега те не я ценят и не се грижат за нея, но когато дойде времето, наистина ще я познаят – за свое съжаление и срам. И това ще бъде за тях огромно и вечно страдание!
Ето ти доказателство, че „умереността“, която те изискват за себе си – облекчаването на строгостта на служението – произлиза от измамата и съблазънта на злото начало, а не от справедлива преценка. Тя в никакъв случай не е вярна и справедлива! Тази съблазън не би я имало, ако виждаха истината! Но те не търсят истината, а вървят по погрешен път, угаждайки на собствените си желания. Затова тази съблазън ще остане при тях дотогава, когато вече нищо няма да помогне и няма да има възможност да се поправи разрушеното. За това е казал цар Шломо, мир на праха му (Коелет 9:10): „Всичко, което ръката ти може да прави – прави го според силите си, защото няма ни дело, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в преизподнята, където отиваш“. Това означава, че ако човек не направи онова, за което му е дадена сила от Създателя, ако не използва правото на избор, дадено му за всички дни от живота му, когато може да избира и когато му е повелено да прави – няма да може да го направи в гроба, защото вече няма да има тази сила в ръцете си. Онзи, който не е направил много в живота си – няма да довърши работата после, и онзи, който не е водил сметка за постъпките си – няма да има време и възможност да я води, и онзи, който не е поумнял в този свят – в гроба няма да поумнее. Именно за това е казано: „Защото няма ни дело, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в преизподнята, където отиваш“.
Но за цялото общество ще отбележим: ще има награда и ще има наказание, поглед и разбиране колко строг е съдът. Наистина е достойно постоянно да трепериш и да се страхуваш – защото кой ще устои в деня на Съда? И кой може да бъде праведен пред своя Създател? Когато Неговото наблюдение /медакдекет/ обхваща всичко малко и голямо. И така са казали нашите мъдреци (Хагига 5а): „И казва на човека това, което е казал“ – дори онова, което е било казано между мъж и жена, се представя на човека по време на Съда. Още е казано (Евамот 121б): „И около него буря /сеара/“ – оттук следва, че Всевишният търси сметка от Своите праведници с точност до дебелината на косъм /саара/.
Авраам, възлюбен от Всевишния дотолкова, че за него е написано (Ишаяу 41:8): „Авраам, който Ме възлюби“, не се е спасил от съда за леки прегрешения, за това, че е казал: „Как да узная?“ (Берешит 15:8). И Всевишният му е казал: „Пришълци ще бъдат потомците ти“ (Берешит Раба 46). И за това, че Авраам сключил съюз с Авимелех без повелението на Всевишния, Всевишният му е казал: „Знай, че ще задържа радостта на твоите потомци за седем поколения“ (Берешит Раба 89). Казали са мъдреците: „На Яаков, който се разсърдил на Рахел, казала му: «Дай ми синове», Всевишният казал: «Така ли се отговаря на страдащите в скръб? Знай, че твоите потомци ще стоят пред нейните потомци»“ (Берешит Раба 71). И за това, че Яаков скрил Дина, за да не я вземе Ейсав за жена; разбира се, Яаков е искал да бъде за добро, но затова, че не е поискал да стори благодеяние на брат си – казали са мъдреците (Берешит Раба 80): казал му Всевишният: „Ти, който се скъпиш да сториш благодеяние на ближния си; ти не искаше тя да се омъжи по позволен начин – тя ще се омъжи по непозволен начин“. А на Йосеф били добавени още две години затвор – затова, че казал на виночерпеца на фараона: „Спомни си за мен заедно със себе си“. Казали са нашите мъдреци: „Самият Йосеф умрял преди братята си, затова, че заповядал да балсамират тялото на баща му без разрешението на Всевишния, или затова, че премълчал, когато братята му казали: «Твой роб е нашият баща»“. Давид бил наказан с грешката в случая с Уза и радостта му била помрачена, затова, че нарекъл Тора песни (Теилим 119:54). Михал, упреквала Давид затова, че танцувал пред ковчега, била наказана с това, че родила син едва в деня на смъртта си. На Хизкияу, който показал на сановниците на вавилонския цар своята съкровищница, наказанието било това, че потомците му станали слуги в двореца на вавилонския цар. И има още много примери, подобни на тези.
В глава „Всички са длъжни“ (Хагига 5а) е казано: „Р. Йоханан плачел, когато четял стиха (Малахи 3): «Ще се приближа до вас със съд и ще бъда бърз свидетел» – защото как може да устои слуга, от когото еднакво се изисква както за малки прегрешения, така и за престъпления?“ Разбира се, не трябва да се разбира така, че за всичко следва еднакво наказание, защото Всевишният наказва и възнаграждава мяра за мяра. Но същността е в това, че при претеглянето на деянията се отчита всичко. На везните се слага и второстепенното, и най-важното, защото важното няма да засенчи второстепенното и съдията няма да си затвори очите за второстепенното, както не си затваря очите за важното – всичко е еднакво под негово наблюдение: ще съди всяко нещо, а след това ще наказва, съответно на значението му. За това е казал цар Шломо (Коелет 12:14): „Защото всички деяния Всевишният ще доведе на съд, всичко скрито – както добро, така и лошо“. И точно както Всевишният няма да забрави всяко благодеяние, колкото и малко да е то, така няма да остави безнаказано всяко злодеяние, колкото и нищожно малко да е то. Но съвсем не е така, както се надяват онези, които искат да се съблазнят и да мислят, че Всевишният няма да съди и няма да отчете леките простъпки. Има правило (Бава Кама 50а): „На казващия, че Всевишният отстъпва – да му се отстъпи животът!“ И са казали (Хагига 16а): „Ако ти каже злото начало: «Можеш да извършваш престъпления и Всевишният ще ти прости» – не вярвай“. И това е просто и ясно, защото Всевишният е Б-г истинен.
За това е казал нашият учител Моше, мир на праха му (Дварим 32:4): „Той е твърдина, съвършено е делото Му, защото всичките Му пътища са по съд. Б-г верен и няма неправда, Той е праведен и справедлив“. Защото Всевишният желае съд, а това означава, че да си затвориш очите за доброто и да не го забелязваш е също такова беззаконие и несправедливост, както да си затвориш очите за злото. Затова, ако Той желае справедливост, то следва по най-точния начин да въздаде на всекиго както за доброто, така и за злото, защото „Б-г верен и няма неправда. Той е праведен и справедлив“. И както са обяснили мъдреците: „На праведници и злодеи; такава е мярата – за всичко Той съди и за всяко прегрешение наказва; и е невъзможно да се избегне това“.
Ти можеш да попиташ: ако се полага всичко строго да се съди и наказва, то за какво съществува милосърдието? Отговорът е следният: на милосърдието се крепи светът и без милосърдие светът не би могъл да съществува, и това не противоречи на съда. Защото според съда и буквата на закона би трябвало да бъде така, че съгрешилият трябва веднага и без отлагане да понесе наказание, и наказанието би трябвало да е тежко, както подобава на онзи, който е нарушил волята на Създателя, а поправянето на стореното би било невъзможно. Защото как може човек да поправи онова, което е развалил, когато престъплението вече е извършено? Ако е извършено убийство, прелюбодеяние – как ще може да поправи такова нещо? Нима ще може да заличи стореното от действителността?
Ето какво: милосърдието позволява да се извърши сякаш обратното на трите гореспоменати положения. Това означава, че на съгрешилия ще бъде дадено време и той няма да бъде унищожен в момента на извършване на греха.
Самото наказание няма да бъде окончателно унищожение на грешника. Като безвъзмездна добрина покаянието на съгрешилия ще бъде прието. И отмяната на желанието ще бъде приета като отмяна на стореното. Това означава, че когато разкайващият се осъзнае престъплението и го признае, види злото, което се съдържа в него, разкае се и напълно съжалява за него, подобно на съжалението за обет, тоест напълно съжалява и би искал, и е желаел това никога да не се е случвало, и скърби за случилото се, и престава да греши в бъдеще, и избягва повторението на миналото – по този начин отмяната на това желание става подобна на отмяна на обет и му се прощава.
И за това е казано (Ишаяу 6:7): „И е снет твоят грях, и твоята вина е простена“ – тоест престъплението всъщност е извадено от действителността и изкоренено поради обстоятелството, че грешникът сега съжалява за стореното, за миналото. Това именно е милосърдие извън буквата на Закона. Но то не отрича съда, защото има основи и опори за това, тъй като мястото на жаждата за престъпление и желанието за наслада е заето от разкаяние и съжаление за стореното. Отсрочката пък не е отстъпка, а възможност да се поправи стореното.
Такива са и споменаваните от мъдреците останали прояви на доброта в този случай, а именно: „синът оправдава бащата“ или „част от душата е като цялата душа“. Всичко това са прояви на безвъзмездна добрина да се приеме частта като цяло и то не противоречи и не отрича съда, тъй като вече има съществена причина да се съобразим с него.
Но ако престъпленията останат без последствия, или ако за престъпленията се затворят очи – ето това напълно противоречи на съда, защото означава, че не е имало истински съд, което е напълно невъзможно. Но ако за престъпника не се намерят гореспоменатите пътища за спасение, то той няма да остане безнаказан. И така са казали мъдреците (Бава Кама 50б): „Удължава гнева Си и събира Своето“.
Следователно, у човека, който желае да живее с отворени очи, не може да възникне съблазън, повод и причина да не бъде максимално предпазлив в своите действия и в бъдеще да не ги поправя.
И така, всичко казано по-горе съдържа в себе си разяснение на необходимостта от вглеждане в себе си, в съгласие с което човек, който има душа, задължително ще придобие качеството предпазливост.
Източник – toldot.com