Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Пътят на злодеите е като тъмнина, не знаят те о какво ще се спънат.
На желаещия да се вглежда в себе си са му нужни две нива на вглеждане. Първо, той трябва да обмисли в какво се състои истинското добро, което човек трябва да предпочете и избере, и в какво е истинското зло, от което трябва да бяга. И второ, той трябва да оценява извършваните постъпки, изяснявайки дали те се отнасят към категорията на доброто или към категорията на злото. И това следва да се прави както по време на извършване на постъпката, така и извън това време. „По време на извършване на постъпката“ означава – да не се извършва никаква постъпка без обмисляне, без да бъде претеглена на везните на знанието за това, какво е добро и какво е зло. А „извън това време“ означава, че всички свои постъпки следва да си припомня и обмисля, и да ги претегля на везните на своето знание за доброто и злото, за да види какво в тях е от злото, и да го отхвърли, и какво в тях е от доброто – за да бъде постоянно в доброто и да се укрепи в него.
И ако открие, че в постъпките си е следвал злото, ще започне да се наблюдава, да размишлява за това, какво следва да предприеме, за да се отдръпне от злото и да се очисти от него. За това са възвестили нашите мъдреци, казвайки (Ейрувин 13б): „По-добре би било човек да не е бил създаван. Сега, когато е създаден, му подобава да изследва същността на своите постъпки“. А има и такива, които казват: „Той трябва да «опипва» своите постъпки“. Виж, тези две версии са две добри и много полезни предупреждения. Защото да изследваш същността на своите действия и постъпки означава да проучиш всички свои постъпки и да изясниш дали в тях няма такива, които не е трябвало да бъдат извършвани, тъй като те не съответстват на повелята на Всевишния и Неговите закони, така че всичко, което се намери подобно, той трябва да унищожи. Но да «опипваш своите постъпки» означава – да изследваш дори самите добри постъпки, да изследваш и да гледаш дали в тяхната насоченост няма някакво недобро намерение или някакъв примес на недобро, който трябва да бъде отстранен и унищожен. Подобно на това, както човек опипва дрехата си, за да провери дали е здрава и яка, или е вехта и протрита, така трябва да опипва и своите постъпки, за да проверява качеството им по най-добрия възможен начин, за да останат те ясни и чисти.
Правилото, най-общо, е следното: човек трябва да обмисля и изучава всичките си постъпки и да бди над всичките си пътища, така че да не си присади лош навик или лошо качество, а още повече – да не извърши постъпка или престъпление. Но аз смятам също, че е нужно човек всеки ден да пресмята пътищата си и да претегля постъпките си, подобно на големите търговци, които постоянно правят равносметка на всичките си дела, за да не се разстроят те. И човек следва да намери време и да установи определени часове за постоянно правене на равносметка, и тази негова оценка и претегляне на постъпките му не трябва да бъде случайна и да се извършва от време на време – тя трябва да се извършва с голямо постоянство, защото такова постоянство поражда много. Мъдреците ясно са ни посочили необходимостта от такива пресмятания и това е, за което е казано (Бава Батра 78б): „Затова ще кажат властелините: «Да идем в Хешбон» – затова ще кажат властващите над злото начало: «Да идем и да пресметнем сметката на света, щетата от изпълнението на заповедта срещу нейната награда и ползата от престъплението срещу неговата щета /наказание/»“. И това е така, защото този истински съвет ще могат да дадат и да видят неговата истинност само онези, които вече са излезли изпод ръката на своето зло начало и са го овладели. Защото очите на онзи, който все още е окован в тъмницата на своето зло начало, не виждат тази истина и той не може да я осъзнае, защото злото начало заслепява очите му. И ето, той върви в тъмнина, и пред него има прегради, и очите му не виждат опасността. И са казали мъдреците (Бава Меция 83б): „Ще спуснеш тъмнина и ще бъде нощ“ – това е нашият свят, който прилича на нощ.
Разбери колко чудно е това правдиво мнение за умеещия да разбира в дълбочина и желаещия да разбере. Ето, нощната тъмнина може да накара човешкото око да сгреши по два начина: или ще затвори очите така, че човек изобщо да не види какво има пред него, или ще го измами, показвайки му стълб като човек, а човек – като стълб. Такава е и материалността, грубостта на този свят. Тя е нощна тъмнина за очите на разума и води разума до две грешки: първата – тя не му позволява да види преградите, които се намират по пътищата на света. Глупците, без да подозират нищо, вървят уверено и падат, и загиват, преди до тях да достигне страхът. И това е, за което е написано (Мишлей 4:19): „Пътят на злодеите е като тъмнина, те не знаят о какво ще се спънат“, и се казва (Мишлей 22:3): „Умният е видял злото и се е скрил, а глупците са минали и са били наказани“, и се казва (Мишлей 14:16): „А глупецът се гневи и уповава“ – защото сърцето им е широко като Храм и те падат, без да подозират за преградата. Втората грешка е по-опасна от първата: зрението е измамено дотолкова, че злото изглежда добро, а доброто – зло, затова хората упорстват в своите лоши дела. Не стига, че не виждат истината, тоест злото, което е пред тях – на тях им се струва, че намират велики доказателства за своите лоши умозаключения и лъжливи мнения. И това огромно зло ги оплита и ги води към ямата на гибелта. За това е написано (Ишаяу 6:10): „Направи сърцето на този народ затлъстяло и утежни ушите му, и затвори очите му“. И всичко това се случва, защото те са завладени, оковани и повалени от властта на тяхното зло начало. Но излезлите от тази тъмница виждат истинската правда и могат да разкажат за нея на хората и да ги посъветват.
На какво ни напомня това? На лабиринт, тоест парк за развлечение, известен сред велможите. Дърветата стоят като стена, а между тях има много пътеки, нарочно объркани и преплетени, и всички си приличат една на друга. Целта на попадналите в този лабиринт е да стигнат до беседката, стояща в средата на тези пътеки. Има прави пътеки, които водят до беседката, а има и измамни пътеки, които отдалечават от беседката. Вървящият из лабиринта не знае по коя пътека върви, по правата или по измамната, защото всички те си приличат и окото не различава верния път от неверния.
Но човек, който вече е бил тук, знае пътя по знаци – и той може да стигне до целта. Стоящият в беседката вижда всички пътища пред себе си и различава истинския от лъжливия. Той може да предупреди онези, които вървят по пътеките, и да каже: „Ето го, това е правият път, вървете по тази пътека!“ Който повярва – ще стигне до набелязаното място. Който не повярва и тръгне натам, накъдето го водят очите му – ще се заблуди и няма да стигне до целта.
Така стоят нещата и с онзи, който още не владее своето зло начало: той блуждае сред пътеките, без да различава верния път. Но властващите над своето зло начало, тоест онези, които вече са се измъкнали от обърканите пътеки и са стигнали до беседката, ясно виждат всички пътища. Те могат да съветват онези, които искат да слушат, и ние трябва да им вярваме.
Какъв съвет ни дават те? Да правим сметка на света! Те са опитали и са видели, и са узнали, че само това е истинският път. По този път човек може да постигне благото, което търси. И няма нищо друго освен това!
Правилото е следното: човек трябва постоянно да разсъждава и да се наблюдава – както във времето, установено от него за уединено размишление, така и по всяко друго време – кой е истинският път според Закона на Учението, по който човек следва да върви. А след това той ще започне да наблюдава своите дела и постъпки: дали са насочени по този път, или не. Това е средството, което ще му позволи лесно да се очисти от всяко зло и да изправи пътищата си. Подобно на това, за което е написано (Мишлей 4:26): „Проправяй /пресмятай/ пътеката на нозете си и всичките ти пътища ще бъдат твърди“, и се казва (Ейха 3:40): „Нека да търсим пътищата си и да изследваме, и да се върнем към Всевишния“.
Източник – toldot.com