Разумът е отражение на славата на Всевишния, както пише Мишната. Чрез разума човек е способен да постигне волята на Твореца, и това постижение го свързва с душата – с онази нейна част, която се нарича нешама.
Разумът – слава на Всевишния
Мишната в трактата Хагига (2:1) казва: „…всеки, който не жали [не се грижи да не бъде принизена] славата на Всевишния, за такъв би било по-добре да не е идвал на този свят“. Рамбам коментира това така: „Ако се опитаме да разберем дълбочината на мисълта, заключена в тази чудесна фраза: „всеки, който не жали славата на Всевишния“, трябва да кажем, че се отнася за този, който не се грижи за правилното използване на своя разум, защото разумът по същество е именно славата на Всевишния[1]“.
Само чрез разума човек е способен да постигне Волята на Твореца, за да, изпълнявайки я, да се приближи до Него – защото именно за това той е дошъл в този свят, както беше обяснено в предишната глава. Човека го прави човек правилното използване на този скъпоценен инструмент, даден му – разума.
Разумът – място на пребиваване на душата
Мидрашът (Берешит Раба 14:9), коментирайки стиха (Берешит 2:7): „И създаде Г-спод Б-г човека от пръстта на земята и вдъхна в ноздрите му душа на живот (нишмат хаим), и човекът стана жива душа (нефеш хая)“, казва следното: „[Има] пет имена [с които се нарича душата]: нефеш, руах, нешама, хая, ехида[2]“. По-нататък мидрашът дава кратко определение на всяка от петте части на душата. За нешама е казано: „нешама е отличителната характеристика [на душата]“.
В книгата „Арух“ (статия האופי) се обяснява: „нешама е отличителната характеристика [на душата]. С други думи — става дума за способността за възприемане и постигане“.
Нашите мъдреци обясняват, че трите по-ниски части на душата – нефеш, руах, нешама – се проектират върху определени части на човешкото тяло и определят духовните функции, свързани с тях. Така казва, например, рав Цадок а-Коен от Люблин: „Нефеш е свързана с кръвта и определя телесната жизненост. Руах е свързан със сърцето [и определя емоционалното ниво на човека]. Нешама е свързана с мозъка [и определя интелектуалното ниво]“. Подобно на това намираме и в книгата „Нефеш а-Хаим“ (1:14): „Мисълта съответства на нивото на нешама, защото постигането и осъзнаването на светата Тора идва именно чрез нея. Затова основното ѝ място на пребиваване е в мозъка – инструмента на мисълта“[3].
Рамбан, коментирайки горния стих, подчертава особена святост и възвишеност на тази част на душата, наречена нешама: „И вдъхна в ноздрите му душа на живот (нишмат хаим) – тук има намек за особен духовен статус на нивото нешама, защото в стиха е споменато пълното Име на Всевишния и се подчертава, че именно Той е вдъхнал нешама в човека[4]. Тоест нейният източник, за разлика от нивото нефеш, по никакъв начин не е свързан с материалното, и тя не е дори трансформация на духовни състояния. Тя е „дихание“ на Всевишния. Подобно на това, както този, който вдъхва въздух в друг, вдъхва нещо, което е вътре в самия него[5]“.
От всичко казано следва, че правилното използване на разума означава възможност за контакт със собствената душа – с онази нейна безкрайно възвишена и свята част, наречена нешама, която е отражение на дълбинните проявления на Всевишния.
В заключение привеждаме цитат от предисловието на рав Зрахия а-Леви към книгата „А-маор“: „…и казаха мъдреците, че ако човек бъде озарен от светлината на разума, тази светлина ще бъде за него светлина на живота, оживяваща душата… затова ще се изпълни сърцето на всеки мъдър човек с желание да постигне мъдрост, да придобие разум и разбиране, за да различава между истина и лъжа“.
[1] Терминът „слава на Всевишния“ [כבוד ה’] означава всичко, което свидетелства за Неговата мъдрост, всемогъщество и безкрайна доброта (Малбим върху Шмот 33:18). Човешкият разум, който е отражение на Б-жествения Разум, се нарича „слава на Всевишния“, защото свидетелства за Неговата мъдрост.
[2] За да се даде известно обяснение на мидраша, се привежда избран откъс от книгата на Рамхал „Дерех а-Шем“ (3): описва се, че човекът има уникално съчетание на тяло и душа, както и множество нива на душата – нефеш, руах, нешама, хая, ехида, чрез които той е свързан както с материалния, така и с духовните светове.
[3] След грехопадението на първия човек нешама вече не пребивава в мозъка в пълния си вид, а само нейна светлина осветява разума според духовното ниво на човека.
[4] С други думи, духовният корен на нивото нешама е свързан с проявлението на Всевишния чрез Неговото Пълно Име.
[5] Тора използва човешки термини, за да опише духовни реалности, за да бъдат разбираеми за нас. „Вдъхването на душа“ не трябва да се разбира буквално, а като предаване на вътрешно духовно състояние от Твореца към човека.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com