Тора е Висшата Божествена реалност, предшестваща всички светове. Всевишният и Неговата Тора са едно цяло.
Когато човек изучава и анализира Тора, не е необходимо в същия този момент да търси специално състояние на двекут (сливане с Бога). Както обяснихме по-горе (гл. 6), чрез самото изучаване и вникване в Тора човек вече е свързан с волята и словото на Всевишния, а Той, волята Му и словото Му са едно цяло.
Това потвърждават и Мъдреците в Шмот Раба (33): „Когато човек купува вещ, нима заедно с нея придобива и собственика ѝ? Но Светият, благословен да бъде Той, даде Тора на Израел и каза: Взимайки нея, сякаш взимате Мен Самия“. На много места в Зохар също е казано, че Светият, благословен да бъде Той, и Тора са едно. Още по-ясно е казано в глава Бешалах (60): „…и ние учим, че Светият, благословен да бъде Той, се нарича Тора, и няма Тора извън Светия, благословен да бъде Той“.
Освен това, висшият корен на светата Тора се намира в най-високия от световете, наричани светове на Ейн Соф (Безкрайния). Това е тайната на „Скритото Одеяние“, споменато в учението на Аризал, което е началото на тайната на буквите на Тора. Както е писано (Притчи 8:22): „Господ ме придоби [1] в началото на Своя път, преди Своите дела отдавна [2]“.
Затова Мъдреците казват, че Тора е предшествала света (имайки предвид всички светове). В Берешит Раба се казва, че тя е съществувала преди Трона на Славата. В действителност тя е била дори преди света Ацилут (Еманация). Но тъй като Ацилут се нарича „Нищо“ (Аин), а тайната на Трона бележи началото на „Мярката на Ръста“ (Шиур Кома), затова се казва, че Тора е била преди Трона на Славата.
Следователно, чрез нея (като чрез инструмент) са били еманирани и сътворени всички светове – висши и нисши. Както е писано (Притчи 8:30): „И бях аз при Него питомница (амон)“. Мъдреците тълкуват това така: „Не чети амон (питомница), а чети уман (майстор/архитект)“. А в Мишлей Рабата върху стиха „Мъдростта съгради дома си“ (Притчи 9:1), се обяснява, че това е Тора, която е съградила всички светове.
Смисълът е, че светата Тора е Словото на Всевишния, а чрез словото на устата Му при Сътворението са създадени всички светове. Чрез комбинациите на буквите (по реда на „231 врати“, напред и назад) в изречението „В началото сътвори Бог небето и земята“, са еманирани и сътворени мириади висши светове, с целия им ред, разположение и детайли. По същия начин чрез всяко от Десетте Речения са създадени конкретните видове и техните детайли.
Както пише в Зохар (Трума 161):
„Когато Всевишният твореше света, Той гледаше в Тора и го създаваше. Светът е сътворен чрез Тора, както установихме от стиха „аз бях при него майстор“. Тора провъзгласява: „Аз бях майсторът при Него, чрез мен Светият, благословен да бъде Той, сътвори света“… В Тора е написано „В началото сътвори…“ – Той гледаше в тази дума и твореше небето. Написано е „И каза Бог: да бъде светлина“ – Той гледаше в тази дума и сътвори светлината. И така за всяка дума, написана в Тора – Всевишният гледаше в нея и я осъществяваше. Затова е казано „и бях аз при Него майстор“ – по този начин е сътворен целият свят.“
Ето защо цялата Тора и всички светове – с тяхната цялост, детайли и устройство – се съдържат и са загатнати в Десетте Речения на Сътворението. Така пише и нашият велик учител, Вилненският Гаон, в коментара си върху Сифра диЦниюта. Затова и в Зохар се казва, че Тора е светлината на всички светове, тяхната жизненост, съществуване и корен.
Същността е в това, че световете са подредени йерархично чрез постепенно слизане на нивата. Всеки по-висок свят се явява душа, жизненост и светлина за света под него. Но предимството на света Ацилут над трите по-долни свята – Брия, Йецира и Асия (БИА) – е, че той се разпространява и свети във всички тях. Както е обяснено в Ец Хаим и други книги, целият свят Ацилут е пълна Божественост. В предисловието към Тикуним се казва: „В десетте сфирот на Ацилут Царят е в тях, Той и Неговата същност са едно в тях, Той и техният живот са едно в тях – което не е така в десетте сфирот на света Брия, където те и Той не са едно…“
Висшият скрит корен на светата Тора обаче е много по-високо дори от Ацилут. Всевишният и Тора са абсолютно едно. Тора е душата, жизнеността, светлината и коренът на всички светове. Както в момента на Сътворението всички те са били еманирани и създадени чрез нея, така и оттогава тя поддържа съществуването им. Ако нейната светлина спреше да им въздейства и да им дава живот дори за миг, всички те биха се върнали в състояние на хаос и небитие.
Бележки:
[1] Тора.
[2] Преди сътворението на световете.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com