Какъв е истинският смисъл на парите според Тора
Често възниква въпросът за отношението между бедните и богатите и каква всъщност е ролята на материалното състояние в живота на човека. Според еврейската традиция богатството не е самоцел, а инструмент с много специфично предназначение.
Кой е истински богатият?
В трактата „Авот“ („Поученията на бащите“) се дава едно на пръв поглед просто, но дълбоко определение: „Кой е богат? Този, който е доволен от дела си“.
Тук не става въпрос за ограниченост на ума или за наивност (защото доволен може да бъде и лудият). Става въпрос за дълбокото разбиране, че всичко, което притежаваме, идва от Всевишния, Който най-добре познава нашите нужди.
Това обаче в никакъв случай не означава, че човек не трябва да прави нищо. Принципът е ясен: който не прави нищо, нищо няма да получи. Ние сме длъжни да положим усилия. Но крайният икономически резултат не зависи от нас, а от Него. От нас зависи единствено изборът дали да бъдем добри хора, или не. Всичко останало – и бедността, и богатството – е просто форма на изпитание.
За какво ни се дават парите?
Мъдреците ни учат, че благосъстоянието се дава на човек с една основна цел: да подкрепя бедните.
Творецът притежава цялата власт и би могъл Сам, мигновено да помогне на нуждаещите се. Но Той иска тази велика заповед (мицва) да бъде изпълнена именно от хората, за да имат те заслуги. Всъщност, друга реална функция на натрупания капитал няма. Парите не са създадени, за да правят с тяхна помощ само нови пари и нищо повече.
Разбира се, всичко трябва да се прави с разум. Безразборното раздаване на средства може да доведе до трагедии, вместо до помощ. Разумното разпореждане с капитала трябва да има ясна цел – подкрепа. Според еврейския закон (халаха) човек не бива да раздава повече от 1/5 (20%) от доходите си, за да не стане самият той нуждаещ се.
На кого да помагаме? На бедните, на йешиви (религиозни училища), на синагоги и на различни организации, които се занимават с укрепването на Тора и еврейския живот.
Урокът на Цар Соломон
В книгата Еклисиаст (Коелет), Цар Шломо (Соломон) пише следното:
„Ситостта на богатия не му дава да спи. Тежка болка видях под слънцето: богатство, пазено за вреда на притежателя му… но на когото Бог е дал богатство, имоти и власт… и той, ползвайки се от своя дял, се радва на труда си – това е дар от Бога“.
Обърнете внимание на тънкия момент: човек получава дар от Бога, когато се ползва от своя дял, а останалото отдава за добри дела! В противен случай (да не дава Господ) богатството се превръща в „тежка болест“, която носи само безсъние и суета.
Истинското богатство е в баланса между благодарността за това, което имаме, и отговорността да го споделим с онези, които нямат.
Автор – рав Реувен Пятигорски
Източник – toldot.com