„И Господ говори на Моше и му каза: Аз съм Господ. И Аз се разкрих на Авраам, Исаак и Яков като Бог Всемогъщ, но (под) Името Си Господ Вечният не бях познат от тях… Затова кажи на децата на Израел: Аз съм Господ” (Шмот 6: 2-4).
Високият стил, в който са написани стиховете, които отварят седмичната част Ваера, има за цел да вдъхне надежда в сърцата на евреите, стенещи под игото на египетското робство, и да им предаде посланието за предстоящото освобождение. Защо обаче тези насърчителни думи са свързани с прехода от проявлението на Всевишния като Б-г Всемогъщ (Ел Шадай) към проявлението на Всевишния като Господ на вечността (Тетраграматон, ХаШем, Юд-Хей-Вав-Хей) и какво специално послание носи това към хората, потънали в безнадеждни мъки „поради кратък дух и труд”?
Очевидно тук не се съобщава за откриването на ново Име, което досега е било скрито в Писанието, защото Всевишният също се разкри на предците като Всевишен и в Завета между отрязаните половини (Берейшит 16:7) и в съня за стълбата на Яков (48:13) и тук говорим за действителното прилагане на специалните качества, съхранени в името ХаШем. Затова трябва да разберем какво представлява „преобръщането в Божественото ръководство” и как то се отразява в промяната на Имената на Всевишния.
Ел Шадай – обещава, ХаШем – изпълнява
Раши, следвайки коментарите на мъдреците, обяснява: „И аз се разкрих на предците в името Ел Шадай – дадох обещания, казвайки им – „Аз съм Ел Шадай,“ „но (под) Моето име Господ Вечният , ХаШем, не бях познат от тях“ – тоест Този, който е верен да изпълни обещаното, защото им обещах, но не го изпълних (през живота им).“
Според този коментар името Ел Шадай означава този, който обещава, а името ХаШем означава този, който изпълнява. И посланието, съдържащо се в тези стихове е, че е дошло времето за изпълнение на обещаното. И името ХаШем, Юд-Хей-Вав-Хей, Вечният Господ, наистина е обяснено в този коментар в неговия буквален смисъл, тоест Този, който изпълнява обещанието. Но как името Ел Шадай е свързано с Този, който обещава? Ибн Ера се опитва да отговори на този въпрос, като „откъсва“ буквата шин от останалите букви на думата Шадай и по този начин получава думата дай – достатъчно (имащ силата да изпълнява, иврит). Но трябва да се признае, че това обяснение, разбира се, е много далеч от прякото значение на Писанието, пшат.
Ел Шадай – промяна на света по естествен път, ХаШем – чрез свръхестествени събития
Следователно Ибн Ера и последвалият го Рамбан проправят пътя за различно разбиране на прехода от името Ел Шадай към името ХаШем. И ето какво пише Рамбан: „Значението на написаното „И аз се разкрих на предците в името Ел Шадай“, извършвайки велики знамения за тях, означава, че ги извърших, без да се намесвам в естествения ход на природата . И това са „скрити чудеса“, гледайки които, хората ще си помислят, че това е естествен ход на природата… И ето какво каза Всевишният на Моше: „Явих се на предците с името Шадай, тоест, със силата на Моята десница, когато отнема силата на мазалот (съзвездия, отговорни за хода на природата) и по този начин помагам на моите избрани, но в името на ХаШем, което е въплъщение на всичко, което съществува във всички времена, тогава не беше познат от тях, тоест създава се нещо ново (несъществуващо) чрез промяна на естествения ход на природата и нейните творения.
Според това обяснение значението на името Шадай е контролът върху скритите чудеса чрез естествения ход на събитията, докато името ХаШем, напротив, показва свръхестествен контрол, който надхвърля естествения ход на природата. По този начин думите на Моше, отправени към синовете на Израел, имат за цел да ги информира, че ерата на естественото управление на света е приключила и процесът на големи чудеса сега е започнал пред очите на всички живи.
Но трябва да се признае, че този коментар също оставя значението на името Шадай неясно, когато опитът да се „открадне“ буквата шин от думата дай се свързва с „кражбата“ на сила от съзвездията и също изглежда, като беше казано по-горе, далеч от пшат.
Елохим – Създател, Шадай – Изпълнител на всички неща, Хашем – Господар на света
В светлината на трудностите, които срещнахме в горните коментари, изглежда, че можем да предложим допълнителен аспект в обяснението на смисъла, скрит в имената на Всевишния и в прехода от едно име към друго в процеса на геула (Освобождението ). Може да се предположи, че Всемогъщият се разкрива в три аспекта. Първият се крие в името Елохим и изразява проявлението на Всевишния, в Когото са всички сили на световете, създаващи небето и земята – „всичко от нищото”.
Вторият се крие в името Шадай и изразява проявлението на Всемогъщия, Който дава храна и поддържа съществуването на всичко живо, осъществявайки безкрайната динамика на жизнения процес. Етимологията на това име може да се разбира като производна на думата шад – гърдите на майка, която храни децата си. И наистина, може да се намери потвърждение, че името Ел Шадай съдържа силата да възпроизвежда живота в текста на Тората: „И Бог му каза (Яков): Аз съм Бог Всемогъщият (Ел Шадай). Плодете се и се множете!“ (Битие 35:11). И самият Яков, давайки благословия на Йосиф, намеква за това значение, като казва: „Нека Той ти помогне и Всемогъщия (Шадай), и нека Той те благослови: … благословиите на съсците и на утробата “ (Берейшит) 49:25).
Божественото управление, скрито в името Шадай, намира израз в епохата на предците и по време на египетското изгнание, под формата на разцвета на нацията и трансформацията от индивиди в многоброен народ, но досега не намираме в това десницата на Всевишния, водеща хората към целта им. Но сега, по време на освободителния процес на изхода от робството към свободата, ще видим проявлението на Всевишния в третия аспект, скрит в името Хашем, Юд-Хей-Вав-Хей, не само като Създател на световете, и Осъществителят на живота на всички същества, но и като Господар на света за всички времена – Юд-Хей-Вав-Хей – в минало, настояще и бъдеще време.
И следователно именно в призива на името ХаШем ни се разкрива грандиозен божествен проект, съдържащ се в петте етапа на Освобождението „И ще изведа, и ще спася, и ще освободя, и ще приема, и ще донеса“, като разкрито от пророк Авакук в описанието на управлението на всички светове от миналото към бъдещето: „посоката им е към изток (напред)” (1:9).
Откровението на Всевишния като Бог на историята, а не само като Бог на природата, това е великото откритие в речта на Моше, който за първи път в историята на човечеството разкрива Бога на Израел като владетел и водач на Неговия свят от робство към свобода в името на Хашем, Юд-Хей-Вав – Хей.
По подобен начин Рав Кук описва процеса на Шиват Цион, завръщането на евреите в земята на Израел в наше време: „Историята не е вдовица, толкова сложна във всичките си превратности – тя се управлява от силния Освободител, крепост на Израел – Бог на Силите е Неговото име” (Орот Ха-Кодеш), така казано, историята не е „без собственик”, като вдовица без съпруг и крепост, и онези исторически процеси, които се разгръщат пред нас, не са резултатите от действията на „владетелите тирани“ или хаотични неконтролирани процеси, както си ги представят философи като Артур Шопенхауер.
Историята има Господар и неговото име е Богът на Израел, който определя нейните процеси и крайни цели. И дори ако в някои времена – времената на трудностите на египетското робство тогава или сложния процес на Геула днес, ни се струва, че „Бог е напуснал тази земя“ и слепи и диви сили управляват света, тогава нека онези, които пазят надеждата си в Него да обърнат сърцата и очите си и кажат: „Колко са красиви на планините нозете на пратеника, който проповядва мир, пратеника на доброто, който провъзгласява спасение, който казва на Сион: „Твоят Бог царува!“ (Йешаяху 52:7).
Равин Ханан Порат
по книгата „Малко светлина“ מעט מן האור
lilmod.ru
Превод – Валентин Боянов