Съмнението е главното оръжие на злото начало, което се опитва да разклати очевидните истини и да обърка разума с фалшиви аргументи. То отклонява човека от пътя на истината, подкопавайки неговата вяра и убеждения.
Вярата – свят без съмнения
„Най-силното оръжие на злото начало, от което то стреля по теб, с което воюва с теб в тайните ти мисли – това е старанието му да внесе съмнение в онова, което си свикнал да смяташ за истина. Така че да се усъмниш в това, което ти е било очевидно. То се стреми да обърка мозъка ти с фалшиви знания и празни възражения. С тях то те ‘занимава’, за да те отвлече от това, което в действителност би ти било от полза. И с това предизвиква в теб съмнения във вярата и в очевидните за теб закони“ (Ховот а-левавот, Врата „Йехуд а-маасе“ 5).
По-нататък авторът обяснява как точно лошото начало предизвиква у човека съмнения във вярата и основите на религията. А в това е коренът на всеки грях, като се започне от греха с дървото за познаване на доброто и злото – дървото на съмненията, дървото на смесването[1]. А когато съмнението проникне във вярата, то широкият път за лъжата е вече прокаран. Когато човек се отдалечи от простата вяра и иска да се опре на своя разум, той е близо до окончателната загуба на истината.
„Когато пък лошото начало успее да те победи и да те овладее с помощта на разума и неговите инструменти, измамвайки те с лъжа, представяйки тази лъжа като истина, ‘доказвайки’ я с аргументи, то ще те блъсне от стъпалото, което е почти истина с малък примес на лъжа, на едно стъпало по-надолу – където ще има по-малко истина и повече лъжа. И така ще продължи да те сваля надолу, докато не те блъсне на стъпало, където истина изобщо няма да има – стъпалото на абсолютната лъжа. И така ще те изтръгне из корен от този свят, и ще те лиши от всякакъв дял и награда в бъдещия свят. Така че твоята мъдрост ще се обърне срещу теб в зло, и собственият ти разум ще стане причина за твоето изчезване. Както е казано: ‘Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло; които представят тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина; които представят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво. Които са мъдреци в собствените си очи и разумни според своето собствено виждане’ (Исая 5:20).“
Вярата – надежден стълб – свят без съмнения
„Защото вярата за всяко битие е като стълб, [поставен] на сигурно място“ (Довер Цедек, 207).
„Вярата в нещо означава представянето на неговия образ в душата толкова силно и ясно, че самата душа не може да си въобрази отрицание на този образ по какъвто и да било начин и в какъвто и да било вид“ (Раби Йосеф Албо, Основи 1:19).
„Силният и ясен образ в душата“ у вярващия – това са Основите на вярата, очевидни за него, както и самият му живот, като осезаема реалност и очевидни постулати. Те не се нуждаят от доказателства и на него не би му хрумнало да се съмнява в тях. „Невъзможно е да си представим Неговото отсъствие, защото с Неговото отсъствие ще престанат да съществуват всички останали и няма да остане нищо, което би могло да съществува“ (Рамбам, Основа първа).
Синайското откровение, фундамент на вярата
В същото това откровение, което е трябвало да стане поправяне на греха на дървото на познанието, на Израил е било обещано съществуването на тяхната вяра завинаги. „И вече ни е обещал Създателят, благословен да е Той, както човек, който става гарант за друг. И за нас Неговото поръчителство е достатъчно. Той ни извести, че всеки, който е стоял при Синайското откровение, ще вярва в пророчеството на Моше и във всичко, което е дошло чрез това пророчество – всички те, и техните деца, и децата на техните деца, во веки веков. Защото така каза Всевишният: „Ето, Аз идвам при теб в гъст облак, за да чуе народът как говоря с теб. И в теб също ще вярват завинаги“ (Шмот 19:9).
Затова съществува мнение, че всеки, който се отклонява от пътя на вярата, даден в това откровение, не принадлежи към потомството на хората, които са стояли там[2]. И така са казали нашите мъдреци, благословена да е паметта им, за всички, които се съмняват в Тора на Всевишния: „Бащите му не са стояли на планината Синай“. Нека Всевишният предпази нас и вас от съмнения. И нека отдалечи от нас и от вас мислите, които водят до съмнение и препъване“ (Рамбам, „Послание до Йемен“).
„И ще отдалечи от вас мислите, водещи към съмнение“ (Рамбам, по-горе)
Работата е там, че по отношение на Основите на вярата, дори съмнението е тежък грях. Както Рамбам обяснява това в законите за идолопоклонството: „И не само към идолопоклонство не бива да се обръщаме в мислите си, но и всяка мисъл, която може да доведе човека до отрицание на една от основите на Тора, ни е забранено да допускаме в сърцето си и е забранено да насочваме разума си към нея, следвайки сърцето. Цялата работа е там, че разумът на човека е ограничен и не всеки може да постигне истината в пълната ѝ яснота, а ако всеки последва размишленията на сърцето си, той ще разруши своя свят поради оскъдността на разума си.
Как се случва това? Човек може да се заинтересува от служене на идоли, а може и да се усъмни в единството на Твореца – дали го има, или го няма. Също така той може да се усъмни в пророчеството – дали го има, или го няма, или да се усъмни в произхода на Тора – дали е от небесата, или не. И ако той не владее инструментите на разсъждението, за да осъзнае истината с яснота, той задължително ще стигне до отрицание на Основите.
Именно от това е предупредила Тора, казвайки (Числа 15:39) ‘Не следвайте сърцата си и очите си, подире които вие блудствате’, с други думи, не следвайте своя оскъден разум, въобразявайки си, че вашите разсъждения постигат истината. Така са казали мъдреците: ‘след сърцето’ – това е отрицание на основите, ‘след очите’ – това е разврат (Брахот 12б). За нарушаването на тази забрана, въпреки че тя лишава човека от бъдещия свят, няма телесно наказание“ (Рамбам, Закони за идолопоклонството 2:3).
„Разликата между онези, чието сърце е убедено, че светът се намира под постоянен контрол, и онези, чието сърце се съмнява в това, е огромна. Това са различни хора, различни видове и различни категории, между които няма нищо общо“ (Хазон Иш, Писма, 14). Ако човек се замисли, това предизвиква трепет.
И тук стигаме до обяснението на още едно значение на думата „вяра“.
Глава четвърта
Вярата – вярност към истината
„Господ – Бог е истински“
Тринадесетте Основи на вярата са истинската реалност, а „да вярваш“ означава да бъдеш верен на тази истина.
[1] Така е наречено в Тикуней Зоар, Тикун 59.
[2] Грехът със златното теле е бил извършен заради „Голямото множество“ (Ерев рав). Именно те са „смесените и съмняващите се“ във вярата. „Дървото на познанието, това е самото „голямо множество“ (Зоар 1:26а). „Голямото множество, ето какъв е грехът на Адам“ (Зоар 1:28б). И както е обяснил Рамбан, „Голямото множество“ не са участвали в Синайското откровение, както е казано: „Защото на Израил е дадена Тора“ (Изход 19:1). А „Адам е съгрешил заради душите на ‘Голямото множество’, включени в неговата душа“ (Агра, Яхел ор, Зоар Берешит 28б).
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com