Съвършената мярка 5. За Б-гобоязливостта, любовта към Всевишния и изпълнението на заповедите

За страха от Б-г, любовта към Всевишния и изпълнението на заповедите

Макар Всевишният да обича и цени самата Тора и заповедите, както е казано (Санхедрин 105б): „Нека човек винаги се занимава с Тора, дори и не заради самата нея“ [т.е. дори ако целта му е странична], съвършеното служене е служене със страхопочитание и любов, както е казано (Псахим 50б): „Написано е: ‘До небето е Твоята доброта’ и е написано: ‘Над небето е Твоята доброта.’ Тук [в първия случай] става дума за онези, които изпълняват не заради самата заповед, а тук [във втория случай] – за онези, които изпълняват заради самата заповед.“ Това показва, че служението от втория тип привлича по-високо ниво на хесед (милост) от Всевишния, което подчертава неговото превъзходство.

Мъдреците казват (Шабат 63а): „Дългоденствие е в дясната ѝ ръка“ – това се отнася за онези, които проявяват голямо усърдие в изучаването на Тора (Раши), и наградата им е по-висока от тази на тези, които не показват максимални старания. Както е написано (Мишлей 6:23): „Защото заповедта е свещ, а Тора е светлина, а назидателните наставления – път към живота.“ Това означава, че в стиха ценността на изброеното нараства, и следователно спазването на Тора и заповедите след назидателните наставления, които пробуждат страхопочитание и любов, е върховното съвършенство.

Пътищата на служението и етичните наставления (мусар) за всеки човек са били разкрити само на Моше от устата на Всевишния, защото те зависят от сърцето, а „Б-г гледа в сърцето“. Същото се отнася и за народа на Израел като цяло – „по словото на Ашем се придвижваха“. Когато в Израел имаше пророци, пророкът казваше на всеки човек по кой път трябва да върви според корена на неговата душа и природата на тялото му. Когато пророчеството престана, [мъдреците] съобщаваха това чрез духа на святостта. Но днес нямаме друг път, освен да изпълняваме Тора и заповедите с максимално съвършенство, и по този начин ще бъдат поправени и мислите ни.

За онези, които изпълняват много заповеди, но не са „вкоренени в разливите на водите на Тора и Б-гобоязливостта“, е казано: „Защо са Ми многото ви жертвоприношения?“ (Йешая 1:11).

Тора и заповедите човек може да постигне сам. Но вътрешното страхопочитание и любов към Всевишния не са в ръцете на човека – те са дар от Б-га. Когато човек направи това, което зависи от него, тогава Ашем „няма да лиши от добро тези, които ходят по непорочен път“.

Всяко желание за любов и приближаване към Всевишния човек получава отгоре. И макар че всичко зависи от човека, е необходимо да се получи помощ отгоре, защото само подготовката зависи от човека, а близостта до Б-г идва отгоре според степента на служението му. Това се подразбира в стиха: „Осветете се и бъдете святи“ (Левит 11:44). Човек трябва винаги да насочва мислите си нагоре, към светостта, и по този начин привлича сила отгоре, която му въздава святост.

Страхът от наказанието на Всевишния води до мъдрост, а мъдростта води до страх от Неговото величие (Йират Аромемут).

Както основното при едно дърво е плодът, така и за човека най-важното не е само обяснението, а действието. Човек може да се нарече праведен само в резултат на изпълнението на заповедите, защото върху него стои светът.

Човек, който притежава добри качества на характера, но не изпълнява заповедите, е като свиня със златен пръстен на носа си, която го цапа в отпадъци. Ако делата на човека са недостойни, той превръща дори добрите качества на характера си и научената от него Тора в зло.

Във всяко дело са необходими три съставни елемента. Например, за да се отгледа растение, е нужно да се сее, да се молим за дъжд и да изкореняваме плевелите. По същия начин добрите дела на практика изискват старание, изкореняване на недостойните мисли и молитва към Б-г, както цар Давид е казал за това на много места. По подобен начин се свързват разкаянието, молитвата и благотворителността (като благотворителността съответства на сеенето, както е написано: „Сейте за себе си благотворителност“ – Осия 10:12, а разкаянието съответства на изкореняването на плевелите).

Неизпълнението на предписваща заповед е по-тежко [в определен смисъл], отколкото нарушаването на забраняваща заповед, както казват мъдреците: „Ако човек стои и отказва да изпълни предписваща заповед, той я нарушава всяко мигновение. Докато забраняващата заповед човек нарушава само в момента на самото действие.“

Автор – Равин Елияху миВилна Виленский Гаон

Източник – toldot.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *