Докато човек е зает със служене на Всевишния, ецер ара стои спокойно. Целта му е да улови човека в своите мрежи в момента, когато той се разсее от служенето.
Утайката запазва виното, когато тя спокойно лежи на дъното. Но ако утайката се издигне нагоре, виното става негодно за пиене. По същия начин ецер ара в човека, когато е подчинен на ецер атов (стремежа към доброто), допринася за населеността на света. Но когато се издигне над него, той разваля всичко.
В сърцето има два „съда“ — единият е пълен с кръв, и в него обитава ецер ара, а другият е изпълнен с въздух. Когато и двата се съгласуват в своето намерение, от тях се разпространяват всички добри качества — както интелектуални, така и практически. Основната част от служенето се извършва чрез ецер ара.
Всички занимания в този свят и страстта към богатство произхождат от далака, а духът, който се стреми към Бъдещия свят, обитава в сърцето. Но при праведниците радостта от изпълнението на заповедите също произлиза от далака.
Ецер ара няма обичай да започва с пряко убеждаване за извършване на грях. Първо той демонстрира любовта си към човека. И когато види, че човекът не се бори с него, а напротив — прилепва се към него, тогава започва да го въвлича в своите мрежи. Той подтиква човека към изпълнение на заповеди, които доставят телесно удоволствие, като например ядене и радост, свързани със заповедите. Когато човек свикне с наслажденията, свързани със заповедите, ецер ара започва да го тегли към удоволствията на материалния свят. Тогава му казва: „По-късно ще направиш тшува (разкаяние) от любов към Всевишния и твоите прегрешения ще се превърнат в заслуги (Йома 86б). Защо напразно да се отказваш от удоволствията на този свят? Така или иначе, сега няма да можеш да постигнеш Тора дори с голямо усилие, както е писано: „Царят и началниците ѝ са сред народите, няма Тора“ (Ейха 2:9). Заповедите също сега са несъвършени.“
След като ецер ара успее да отклони човека от Пътя на Живота, вече няма нужда да го съблазнява, защото човекът сам тръгва след него по собствена воля. Когато човек привикне да следва произвола на своето сърце, той започва да желае и такива противоестествени неща като хомосексуалност, скотоложество и други подобни.
През цялото време, докато човек е зает със служене на Всевишния, ецер ара (злото начало) лежи спокойно. Цялата му цел е да улови човека в своите мрежи в момента, когато той се разсее от служенето.
Ецер ара обитава там, където има недостатък, и затова е уподобен на муха (Брахот 61а), която каца само на нечисто място. Праведниците не си позволяват да се поддадат дори на най-малкия съблазън на ецер ара. Това опровергава твърдението на нечестивците, които казват, че не могат да служат на Всевишния, защото влечението към злото ги надделява. [Ако те не биха се поддали на ецер ара за първи път, той не би имал власт над тях.]
Има грехове, които човек извършва по погрешка или по принуда, но въпреки това получава наказание за тях, защото „грехът води след себе си грях“ (Авот 4:2) и „ако човек се оскверни малко, го оскверняват в по-голяма степен“ (Йома 39а). [Очевидно е, че първоначално той е дал възможност на ецер ара да се укрепи в него в резултат на съзнателно извършен някога грях.]
Пренебрегването на изпълнението на една предписваща заповед в крайна сметка води до нарушаването на забраняваща заповед.
Ако човек не се старае постоянно да се издига все по-високо, той против волята си започва да пада все по-ниско и по-ниско.
Понякога човек започва да върви по правия път, но после го напуска заради големи трудности. И той се възмущава защо не му е дошла помощ от Небето. Но всъщност сам е провалил нещата, защото е искал за един път да скочи на най-високото стъпало.
Талмид хахам (знаещия Тора) му е необходима допълнителна защита от ецер ара, защото той се надига срещу него с най-голяма сила (Сукка 52а). Това е и един от аргументите на глупците, които изоставят изучаването на Тора с обяснението, че им е трудно да устоят в битката с ецер ара. Но в действителност [трудно е да се бориш с ецер ара] само в началото на изучаването. Когато човек достигне високото ниво в Тора, той напълно се избавя от ецер ара. И тогава не му се налага да полага големи усилия за постигането на святост и може с лекота да прескача от едно стъпало на друго.
Всички методи за усъвършенстване на качествата на характера, за които е писано „води война с помощта на мъдри съвети“ (Мишлей 24:6) и които обхващат целия трактат „Авот“, са предназначени за тези, които не са направили Тора свое постоянно занимание. Но „всеки, който изучава Тора заради самата нея, се удостоява с много неща… и [Тора] го облича в смирение и страх от Б-г…“ (Авот 6:1).
Понякога се случва праведник да извърши голям грях. Причината е, че този грях вече е вкоренен в неговата природа заради постъпките на неговите предци или защото самият той е извършил този грях в предишно прераждане.
Повечето еретици и онези, които съгрешават пред Всевишния, изглеждат като добри хора по своята природа. Това е една от уловките на ецер ара, за да разпростре мрежите си пред грешащите, с цел да ги увлече след тези грешници.
Понякога, щом човек започне да учи и да върви по правия път, ецер ара внушава в сърцето му гордост, шепнейки му, че вече е достигнал най-високото стъпало и че ецер ара повече няма власт над него. А гордостта води до гняв. Но всъщност Тора е уподобена на микве (ритуален басейн, Брахот 16а), и както водата не очиства човека, докато той не се потопи напълно в нея, така и Тора [не очиства], докато човек не бъде напълно „стрит“ от нея, подобно на синапеното зърно.
Човек съгрешава по две причини:
а) Защото е толкова заслепен от ецер ара, че греховното действие понякога му изглежда като заповед или става позволено в неговите очи, тъй като вече го е повторил многократно.
б) Понякога човек знае, че дадено действие е тежък грях с горчиви последици, но не може да се отдели от компанията на грешниците, защото е твърде привързан към тях, или му е много трудно да се откаже от страстта си, към която вече е силно свикнал.
За това е писано: „Създай ми чисто сърце, Боже, и обнови правия дух вътре в мен“ (Теилим 51:14). „Чисто сърце“ се отнася за противопоставяне на втората причина, както е казано (Сукка 52а): „Чисто“ — следователно има и нечисто. А „прав дух“ — това е противоположност на лъжливите разсъждения [т.е. първата причина].
И в молитвата се казва: „И очисти сърцето ни, за да Ти служим искрено.“ „Очисти сърцето ни“ съответства на „чисто сърце“, а „да Ти служим искрено“ е противоположност на неправилните възгледи.
За [поправянето на] тези два аспекта са необходими мусар (нравоучение) и тохака (назидание), както е казано: „Жертвите на Б-г са съкрушеният дух, разбитото сърце…“ (Теилим 51:19).
Първо трябва човек да се „терзае“ със слова, които смиряват и съкрушават сърцето, за да разкъса оковите на навика и да отхвърли любовта към привидното, както е писано: „Нека човек подбуди своя ецер атов срещу ецер ара“ (Брахот 5а). Това е мусар (нравоучение).
След това е необходимо внимателно да се вгледа в своите постъпки и да изясни кои от тях са лоши. Това се нарича тохака (назидание).
Докато човек не се отучи от своите лоши навици, е безполезно да се спори с него.
Ецер хара идва при човека с два довода:
а) внушава му, че служенето на Всевишния е непосилно (Берешит 3:1);
б) показва му [привидни] разрешения (Берешит 3:4–5).
Цялото поведение на човека се определя от първоначалното желание, и това, което той желае от самото начало, му изглежда правилно. Но Всевишният знае мислите на хората и Му е известно дали в първоначалното желание има примеси на лична изгода. Кой може да каже: „Очистих сърцето си, и в духа ми няма измама“? Такъв човек би бил в буквалния смисъл на думата приобщен към атрибутите на Всевишния.
Но когато в сърцето на човека има малък „корен, пълен с отрова и горчивина“, и ако той действа според своите желания (а „пътищата на човека са прави в неговите очи“), ще падне от небето на земята така, че няма да може да се изправи, и ще се отклони от пътищата на Б-га, без дори да разбере това.
Затова не бива човек да се доверява на своя разум, а е необходимо да следи дали неговите действия и мисли съответстват на волята на Всевишния. (Тоест, не трябва лекомислено да взема решения според това, как му се струват те в първия момент, а е нужно внимателно да изследва дълбините на съзнанието си, за да провери дали в това първоначално желание няма лична изгода или склонност.)
Както за телесните болести има три вида лечение:
а) премахване на причината за болестта и пречистване на натрупаните в кръвта токсини, което напълно изцелява болестта;
б) извеждане на гнойта, която се вижда отвън;
в) омекотяване на втвърдената кожа и абсцеса, за да може тялото само да отхвърли всичко вредно,
така и за изцелението на душата има три вида лечение:
а) пречистване на разума, докато човек престане да се стреми към греха;
б) поведение, което избягва злото чрез поставяне на огради и ограничения от греха, докато това не стане втора природа;
в) омекотяване на своя ецер чрез аскетичен живот и размишления за деня на смъртта и тежестта на наказанието.
За да се подчинят външните прояви на ецер ара, човек трябва да се отдалечи от гледането на земните съблазни и от обществото на хора, които се отклоняват от изучаването на Тора, и да пребивава в усамотение. А вътрешния ецер ара трябва да се подчинява чрез размисли за деня на смъртта.
За тшува (разкаяние) са необходими две неща:
а) поправяне на миналото;
б) [вземане на решение] за бъдещето.
За миналото: изучаването на Тора и добрите дела изкупват греховете по-добре от всякакви изтощения.
За бъдещето: помага придобиването на Б-гобоязливост — човек трябва постоянно да си напомня, че „цялата земя е изпълнена със славата на Твореца“, че Той [винаги, сякаш] стои над човека и вижда всичките му лоши дела. Как може човек да не изпита срам, нарушавайки волята на Всевишния пред Неговите очи?!
За да достигне човек до святост, е необходимо много усилие, а по отношение на ситра ахра („другата страна“, страната на злото) е вярно обратното. [Тоест, да попаднеш в лапите на злото е много лесно.]
Относно пътищата на Твореца трябва да се разпитват мъдреците. Но за битката с ецер ара не е достатъчен само съветът на мъдреците, а е необходимо самият човек да открива начини и методи за борба с него.
Автор – Равин Елияху миВилна Виленский Гаон
Източник – toldot.com